Властта се извини с природата за разрухата в Мизия

Спасяването на животните в Мизия. Снимка: "Четири лапи"

Спасяването на животните в Мизия. Снимка: „Четири лапи“

Властта си намери извинение за пороите в Мизия, срутили къщи и оставили без дом семейства – природата е виновна, а срещу нея не се рита. Настъпването на бедствието е било неизбежно, пише в заключението на комплексната експертиза, представена днес от Окръжната прокуратура във Враца. [related-posts]

Двадесет семейства продължават да живеят във фургони след наводненията миналата година. Окончателното становище на съдебно-техническата експертиза за тях е, че са предизвикани от огромното количество валежи, а не поради лошото управление на язовирите във Врачанско.

Според учените такова бедствие – между 60 и 80 млн. куб. м вода, преминала през района, може да се случи веднъж на 1000 години. За целта са се мотивирали в близо 200 страници. Причината е, че сериозното количество валежи в комбинация с преовлажнена почва и ниско надморско равнище са довели до преминаване на потоците вода.

Окръжната прокуратура във Враца започва ново разследване по отношение на общинската и областната управа и действията им по време на бедствието, съобщи прокурор Владимир Сираков. Задачата им е да преценят имало ли е пропуски при организацията.

На искането за прокуратурата за информация за броя на язовирите от водосбора на река Скът, от Басейнова дирекция заявили, че те са 32. Оказало се обаче, че има още 8 водоема, за които дирекцията явно не знае.

Окръжната прокуратура във Враца представи заключението на изготвената комплексна експертиза:

„След извършване на хидравлични изчисления, теренни, хидрогеоложки, хидроложки и геоложки проучвания, илюстрирани с изготвяне на съответните цифрови модели и картни изображения, групата експерти установи основните параметри на проявилото се на 2 август 2014 г. наводнение в Мизия и прилежащи територии.

Оказва се, че в периода от 31 юли до 2 август са паднали интензивни валежи с осреднени стойности в порядъка 107 до 114 литра на квадратен метър. Експертите са установили коефициент на отток, който варира от 0.60 до 0.75 при подчертано високо ниво на овлажняване на почвата в резултат падналите интензивни валежи през предходните месеци, което е довело и до повишаване нивата на водните строежи в реките Скът и Огоста и невъзможността на почвите да поемат част от падналите водни количества – те са били наситени до 98% от пределната полска влагоемност.

Площта на водосборния басейн на река Скът е 1074 квадратни километра, като надморската височина в горната част на басейна при село Горно Пещене е 256 метра, а надморската височина на речното дъно на река Скът в урбанизираната част на Мизия е 30 метра, при надморска височина на речното дъно на река Огоста при село Гложене 20 метра.

Хидроложката инфраструктура в урбанизираната част на Мизия е в състояние да пропуска водни количества от 60 до 90 кубически метра в секунда без наводняване на части от града. Установено е, че максималното водно количество, протекло през град Мизия от 3-ти до 5-ти август 2014 г. възлиза на 387.5 до 1000 кубически метра в секунда. Установените различни стойности се дължат на прилагането на различни изследователски подходи и изчислителни методики.

Изчислено е, че обемът на високата вълна е между 60 и 80 милиона кубически метра, при петно на залятата площ от 8.9 квадратни километра с дълбочина до 6 метра при коритото и до 4 метра в останалата част.
Язовирите във водосбора на река Скът не са причина за случилото се наводнение, а дори са спомогнали за неговото намаляване.

Общият пълен обем на всички язовири във водосбора на река Скът възлиза на 16 милиона кубически метра вода, тези язовири към момента на наводнението са били завирени на две трети и са поели 5 милиона кубически метра вода, което има незначителна роля за намаляване на формираната висока вълна и са оказали незначителен за параметрите на бедствието ретензионен ефект.

Бедствието в Мизия е резултат от възникване на три типа наводнение – речно, скатово и евентуално наводнение от подземни води, проявили се едновременно. В резултат, на това се е формирала висока вълна с изключително голям обем и връх, която съответства на събитие, което се случва веднъж на хиляда години (съгласно експертно заключение на проф. Пламен Нинов от Националния институт по метеорология и хидрология към БАН – веднъж на един милион години).

Настъпването на бедствието е било неизбежно, като в случая състоянието на речното легло и изградената хидротехническа инфраструктура не са били от съществено значение за намаляване мащаба на бедствието.