Европарламентът настоя "Южен поток" да бъде спрян

Европарламентът настоя „Южен поток“ да бъде спрян

Европейският парламент смята, че газопроводът „Южен поток“ не трябва да се изгражда. Това е записано в общата резолюция, изготвена от представители на Европейската народна партия, европейските социалисти, либералите, зелените и консерваторите, приета с голямо мнозинство, предаде БНР.

Европарламентът призова за разширяване на индивидуалните санкции към високопоставени руски представители, както и за подготвяне на незабавно въвеждане на общи икономически санкции срещу Русия. Също така настоява за мерки срещу руски компании и техните дъщерни дружества в ЕС, особено в сектор „Енергетика“.

Самата резолюция, гласувана на последното пленарно заседание на ЕП в този му състав, е за руския натиск върху Украйна и мерките, които трябва да предприеме ЕС. Заради резервите на левицата към текста за „Южен поток”, той беше подложен на отделно гласуване.

Според bTV резолюцията не е била подкрепена от групата на социалистите и демократите, които, макар и сред вносителите, впоследствие са се оттеглили. Документът е бил гласуван с 437 гласа „за“, 49 против и 85 въздържали се.

Минути след новината за резолюцията на ЕП, от ГЕРБ съобщиха, че евродепутатите от партията, които са част от групата на ЕНП, са подкрепили резолюцията „относно руския натиск върху държавите от Източното партньорство и по-специално дестабилизирането на Източна Украйна“.

Българската евродепутатка от ПЕС Илияна Йотова коментира, че резолюцията на Европарламента има само препоръчителен характер. Тя видя предизборен ход на ЕНП в този акт на ЕП, както и в гласуваната по-рано препоръка за спиране на европейските фондове за България.

Андрей Ковачев от ЕНП – водещата политическа група при оформянето на документа, обърна внимание, че ГЕРБ е „за“ „Южен поток“, стига проектът да бъде изцяло съобразен с европейското законодателство.

Непосредствено преди гласуването на резолюцията, на извънреден брифинг, министърът на икономиката и енергетиката Драгомир Стойнев обяви, че “ако Европейската народна партия (ЕНП) спечели изборите, реално „Южен поток“ може да бъде спрян“.

По негови думи проектът е „важен, стратегически, инвестиционен“ и осигурява сигурност при доставките на природен газ за страната. На практика през нея се предвижда да потече газ най-рано през 2016 г. Стойнев определи тръбата като един от основните стимули за икономическия растеж тази година.

„Ако наистина започнем с изграждането му, ние очакваме икономически растеж над 2%. Иначе ще се откажем от 5000 работни места, от работа за българските фирми, ще се откажем от сигурни доставки на природен газ за България”, каза той и допълни, че докато проектът ТАП не бъде изграден, и не започнем да получаваме допълнителни количества природен газ от консорциума Шах Дениз 2, „трябва да треперим, недай си, Боже, в някоя държава да не стане конфликт, за да ни се прекъснат доставките на природен газ“.

В момента единственият тръбопровод, по който България получава природен газ – руски, минава през Украйна.

Стойнев предупреди, че ако бъде спряна работата с „основен търговски партньор“, загубите за страната ще имат конкретни измерения, но не каза какви точно. Той коментира, че България явно трябва да се съгласи със стратегическите си партньори и да угоди на едно общо решение за конкретни негативни действия срещу Русия, „само защото някои държави са далеч и нямат такива връзки, икономически“. Въпреки това Стойнев каза, че ще спази решението за санкции, но и че „ще се борим и за финансов механизъм и най-пострадалите държави да бъдат компенсирани“.

Междувременно от компанията „Южен поток-България“ опровергаха появилите се в медиите съобщения за демонтирането на тръбите от газопровода „Южен поток” във връзка с намерението на Европейския парламент да спре проекта. „Работата по проекта „Южен поток“ в България продължава“, каза той пред кореспондент на ИТАР-ТАСС.

„Тръбите от първата заварка на „Южен поток“, направена през октомври м.г. като символ на началото на строителството на газопровода, са транспортирани в склад за временно съхраняване и ще бъдат използвани в по-нататъшната работа“, подчерта представителят на компанията.

България е първата страна по маршрута на газопровода „Южен поток“, след като тръбите излязат от Черно море. У нас е предвидено изграждането и на две компресорни станции. Въпреки изискванията на Брюксел, българските власти упорито си правят оглушки и действат по проекта.

В началото на годината стана ясно, че са увеличили със 191 млн. лева капитала на съвместното дружество с „Газпром“ – „Южен поток-България“, като парите бяха от облигационния заем на БЕХ. Впоследствие се заеха и да променят закона в полза на газопровода, за да заобиколят изискванията на Третия енергиен пакет.

Кремъл и България имат най-добри взаимоотношения. Това проличава от планирания газопровод „Южен поток“. Той е икономически безсмислен, но пък ще направи много хора богати, пише Süddeutsche Zeitung.

Според изданието „учудващо беше решението, което българското правителство подготвяше през март относно „Южен поток“. Това е проектът, чрез който концернът „Газпром“ възнамерява да транспортира руски газ през Черно море към България и по-нататък през Сърбия, Унгария и Словения, до Северна Италия и Австрия.

Още през лятото на 2013 г. обаче Еврокомисията предупреди България и останалите страни от проекта, че техните споразумение противоречат на европейското право, тъй като „Газпром“ фактически получава монопол. По-късно изпълнителният орган на ЕС повторно предупреди страните, че трябва да предоговорят договорите си.

България обаче не беше на такова мнение. Вместо това, в рамките на планираната реформа в Закона за енергетиката, София включи пасаж, който предефинира статута на българската част от „Южен поток“. Според корекцията, газопроводът всъщност не е газопровод, а интерконектор, и като такъв се намира извън обсега на европейското право.

Еврокомисарят по енергетиката Гюнтер Йотингер не беше съгласен с това и поиска от българското министерство не енергетиката разяснения за готвените промени в закона. Отговор обаче така и не беше получен. Вместо това на 4 април законът мина на първо четене“.