А ти в какво си носиш бирата и хляба?

От 2012 до днес българите са намалили с цели 60% употребата на найлонови (всъщност, полиетиленови) торбички. Това обяви в началото на месеца екоминистерството по повод новите ограничения, гласувани от Европейския парламент, които имат за цел до пет години да свият с 50% употребата на пликчетата в Европа – до 90 бройки средно на жител годишно и до 40 бройки през 2025 г. Новото правило важи за всички торби с дебелина до 50 микрона.

Министерството съди по таксата, която от октомври 2012 г. производителите и вносителите са длъжни да плащат (на фонда ПУДООС) за тънките пликчета с дебелина под 25 микрона. Тя вече е 55 стотинки за всяка бройка и целта й е да откаже бизнеса и потребителите от торбичките, които по-рано заради евтината си себестойност се раздаваха безплатно.

Та, от въвеждането на таксата до 2014 г. постъпленията са паднали с 60%. До 20 000 – приблизително толкова са торбичките, за които е платена продуктовата такса за 2014 г., поясняват от екоминистерството.

„Не“ – отвръща продавачката на въпроса струва ли нещо пликчето, в което ми подава салатите. Със същата категоричност отвръща и следващата, с репичките. И двете с изражение „не сме такива хора!“. Така е на Женския пазар. Не нося микрометър, но и двете изглеждат от тънките, а пликчетата – в разноцветни кочани, са навсякъде по сергиите на пазара и навсякъде са безплатни.

Мъжът пред мен стиска 5-6 такива торби зарзават. За разлика от бабата, която си проправя път сред сергиите с бастун в едната ръка и две платнени торби за многократна употреба в другата.

Ако невъоръженото око не лъже, че тези тук са под 25 микрона, то броят на сергиите само на този пазар умножен по, да речем, 100 торбички на ден, за не повече от 2 дни прави 20 000. Колкото всичките онези с платена продуктова такса за цяла България, за цялата 2014 г.

На друга сергия, с плодове, също с безплатни пликчета, жената обяснява, че си ги набавя по 1.80 лева за 80 бройки, сиреч по 2-3 стотинки всяко. Те обаче са видимо от по-дебелите, каквито се продават и в едно близко магазинче на пазара в пакети. За торбичките над 25 микрона продуктова такса все още няма.

По данни на европейската статистика, през 2010 г. българските граждани са използвали средно по 246 торбички за година.

Ако събраните такси на министерството отговаряха на действителността, то в момента средният българин употребява по една тънка торбичка през целия си живот и я завещава на поколенията след него (20 000, делено на 7 милиона).

А за по-дебелите, тези между 25 и 50 микрона, които ЕС също иска да намалим, данни засега няма.

Така или иначе, едва ли има редови българин, който да се разхожда с микрометър в джоба. Така че контролът е оставен на министерството и неговите 16 регионални екоинспекции, и на самата индустрия.

Производителите на торбички твърдят, че периодично подават сигнали в министерството за конкретни нарушители на правилата, с променлив успех. От екоминистерството пък казват, че извършват редовен контрол по такива сигнали и го доказват с наложени глоби за пускане на тънки торби без платена такса на пазара.

Сивият сектор на шарените пликчета

Факт е, че в много от големите магазини в страната от няколко години вече няма безплатни пликчета. Така че тук има видимо подобрение и това обяснява защо най-фините полиетиленови „гирлянди“ поизчезнаха от дърветата и поляните.

Но чак пък 60%…

„Веднага се почувства намалението и таксата определено имаше ефект. От самото й влизане, поръчките на тънки торбички за България паднаха с около 70%“, твърди председателят на Браншова асоциация „Полимери“ Цветанка Тодорова. В асоциацията са основните производители на торбички (както и търговци и рециклатори на пластмасови продукти).

Тя обаче също не смята, че спадът на продуктовите такси е пропорционален на реалното намаляване на торбичките.

Не се взема предвид сивият сектор – най-вече вносът от страни в ЕС, където все още няма такса за пликчетата, и от страни извън Европа, обяснява Тодорова. Браншът няма точни данни за обема на вноса, но по нейни думи е „огромен“ – и легален, и нелегален. Миналата година БАП са искали справка за внасяните в страната полиетиленови торби от Агенция „Митници“, но оттам са ги отрязали с нещо неубедително като „конфиденциална информация“.

Какво предстои?

Все още министерството и браншът нямат решение как да приложат новите поправки в евродирективата за отпадъците от опаковки. Единият вариант е продуктовата такса да засегне и по-плътните торби. Но „ако не се контролира пазарът, това тотално ще убие българския бизнес“, твърдят от БАП.

Един от резултатите на новите правила е, че след няколко години българските производители вероятно ще увеличат износа си за страни извън ЕС, казва Тодорова.

„Това не означава въвеждането на продуктови такси и за тези торбички между 25 и 50 микрона, а по-скоро редакционни текстове, които да гарантират, че тези торбички не се предоставят безплатно на крайните потребители“, казват от екоминистерството.

Това е и препоръката на защитниците на новите правила в Европарламента – всички торбички да се продават срещу някаква сума, за да откажат потребителите. Както се е случило в Ирландия, където за една година употребата на торбички е паднала с 90%. Както се случва от началото на годината в Португалия – с неизвестен засега резултат.

Каква е цената, която би разколебала българския потребител, засега не е известно.

И до сега големите търговски вериги предлагат по-плътните торбички срещу определена цена, тъй като тяхната производствена цена е по-висока, посочват още от екоминистерството. „Това означава, че на практика не се очакват съществени промени на пазара“.

Министерството обаче визира „пазара“ в общ смисъл. Очевидно на Женския и хилядите други конкретни тържища в страната в бъдеще би трябвало да има съществена промяна.