Рязане на пари с 50% изкара журналистите от БНР на протест

Снимка: БГНЕС

Журналисти от Българското национално радио протестират втори ден заради намаляването на хонорарите им с между 40 и 50%.

С надписи „Аз не съм процент -43%“, „-43% качество“ и „Не съм персонал“ журналистите и днес излязоха пред сградата на радиото в знак на протест срещу драстичното орязване на възнагражденията си, част от съкращенията на „разходите за издръжка на персонала“ на БНР.

Свиване на разходите е поискано от финансовото министерство и би следвало да е с 10% – 2.4 милиона лева за БНР. То касае не само националното радио, а всички бюджетни организации, пропомни журналистът Силвия Великова.

Хонорарите са средствата, които журналистите получават над основната си заплата, която в БНР е 600 лева и са начин да подобрят доходите си срещу свършена работа. Ръководството на радиото обаче ги орязва – някои наполовина, заради изискването за 10% съкращаване на разходите за издържка на персонала.

Очакваме да се даде обяснение как са се изчислили тези проценти, как се разходват парите за отделните звена, възмутиха се журналистите. Те посочиха, че синдикалните им представители са подписали документ за конфиденциалност и дори не знаят какво се преговаря с ръководството.

Генералният директор на БНР Радослав Янкулов коментира, че е изненадан от реакцията на колегите си, защото на 8 май имал среща с хората от радиото, на която обяснил решението. За да се намалят с 2.4 милиона разходите, трябва или да се уволнят 200 души персонал, или „да се изгребят до милиметър“ всички допълнителни доходи, посочи той. (Една от идеите на Янкулов за свиване на разходите е дори закриване на 55-годишния детски радиохор, който струва едва 1000 лева издържка на БНР – бел.ред.).

Снимка: БГНЕС

1450 души работят в БНР, а 8% от тях са т.нар. „администрация“, уточни Янкулов. „Към кой вариант да се насоча – да съкратя 200 души, да лиша радиото от допълнителните доходи или да има някакъв микс“, запита шефът на радиото.

Янкулов отрече да има непрозрачно харчене на средства в БНР. „Не може да избегнем императивно наложена отгоре мярка. Сега не сме оставили нито един човек от радиото на улицата, без доходите“, добави той. И даде различно число за намалението: „Хонорарите се намаляват с 30%“.

„Ние нямаме ясно обяснение защо се стигна точно до такъв процент. Няма никаква диференциация защото този процент се прилага за абсолютно всички програми в БНР и по какъв начин е определен, и как всъщност се определя трудът на всеки един служител в националното радио“, коментира репортерът от програма „Хоризонт“ Виолета Ашикова пред БГНЕС.

Журналистите се надяват днес да получат отговор дали ще има преразглеждане на орязването. Ашикова подчерта, че заплатите на служители в Хоризонт са много ниски и за да се чувстват най-малкото достойно заплатени, разчитат на хонорари, които получават именно за извършен труд. Те са хора със солидно образование и не може да получават 600 лв. заплата и 100 лв. хонорари.

„Просто това е смешно, след като ние тук все пак изпълняваме обществен дълг и работим в името на хората“, подчерта журналистът и добави, че е под въпрос как това драстнично орязване на възнагражденията ще се отрази върху техния труд и качеството на програмата.

Журналистът от същата програма Лъчезар Цветков обясни, че в случая се стига до рестрикция спрямо хората, които произвеждат конкретния радио продукт и в един момент радиоинформационният лидер в България се оказва с доста сериозно наказание спрямо хората, които работят в него. „Очакваме Радиото да остане преди всичко Радио!“, казват в призива си журналистите.

Появиха се информации, че съпротивата срещу готвените съкращения е една от причините за уволнението на предишния шеф на програма „Хоризонт“ Васил Чобанов. Той бе уволнен от управителния съвет на БНР в началото на април без обяснения и на негово място бе назначена известната радиоводеща Лили Маринкова.