Министър Христо Иванов отговори на "тройката"

Министър Христо Иванов отговори на „тройката“

Христо Иванов. Снимка: БГНЕС

Министерството на правосъдието ще обяви своите предложения за промени на Закона за съдебната власт на 15 май, ден след като проектът за промени в Конституцията бъде внесен в 43-ото НС. Това стана ясно от отговора на министъра на правосъдието Христо Иванов, публикуван днес, след като председателите на Върховния касационен съд Лозан Панов и на Върховния административен съд Георги Колев, както и главният прокурор Сотир Цацаров му изпратиха писмо. Те го призовават да публикува за обществено обсъждане проекта на Министерството на правосъдието за промени в Закона за съдебната власт (ЗСВ).

Публикуваме отговора на министъра, в който той припомня, че на няколко пъти е обявил намерението си да публикува за обсъждане проекта на министерството за изменения в ЗСВ, след като бъдат внесени предложения за промени в конституционната уредба на съдебната власт от народните представители. В процеса на формиране на конституционната инициатива на депутатите може да се стигне до обединяване около различни идеи, включително такива, които не са били огласявани до момента. Целта на този подход е не само осигуряването на съгласуваност на двата проекта за нормативна реформа от началото на тяхното обществено обсъждане, но и постигане в максимална степен на концептуално единство в предлаганата реорганизация на управлението на съдебната власт. За нас е важно да осигурим единен фокус на дискусията, вместо поредна възможност за избирателно обсъждане и подмяна на дебата.

Доколкото на среща в парламента днес беше заявено намерението проектът за промени в КРБ да бъде внесен на 14 май, Министерството на правосъдието ще обяви своите предложения за ЗИД на ЗСВ на 15 май. Намерението ни е да осигурим поне месец, а, ако развитието на дискусията го изисква, и повече, за обществено обсъждане на проекта на Министерството на правосъдието за ЗИД на ЗСВ преди неговото внасяне в Министерския съвет.

Същевременно, възползвайки се от възможността на така инициираната размяна на публични призиви и изхождайки от същата загриженост за напредъка на съдебната реформа, но не само от гледна точка на един или друг времеви показател, а и с оглед съществото на предизвикателствата, които стоят пред нас, министърът се обръща на свой ред към т.нар. „трима големи” с покана да вземат отношение по следните проблеми:

• Провалът на ВСС да излъчи административен ръководител на Софийския апелативен съд, като Съветът не просто за пореден път не успя да вземе прозрачно, мотивирано и обществено отговорно решение по важен въпрос, но и остави едно от най-важните съдилища в страната в безтегловност и засилващи се съмнения за нередности в управлението му. Какви са пътищата за излизане от тази ситуация?

• Фактът, че този казус е поредният, в който ВСС подхожда с пренебрежение към заявена позиция на съдии по въпроси, свързани с управлението на съда, в който работят. Заедно с поредицата от призиви от страна на съдии от Софийския градски съд (СГС) и Варненския административен съд, с които те в последно време се опитват да предизвикат реакцията на Съвета, както и с отделни действия, които създават усещане за опити за натиск по отношение на съдии заради подобни техни позиции, това поставя остро въпроса за реалната готовност да се работи за утвърждаване на съдийското самоуправление, както и темата кого представляват членовете на ВСС. Как занапред ще можем да осигуряваме активното участие на съдиите в решенията, свързани с администриране на съдилищата и съдебната власт?

• Наскоро пореден призив на съдии от СГС напомни, че все още сме твърде далеч от решаването на поставените от тях проблеми. Би ли било приемливо да се ограничим само с разчистване на проблемите занапред и с евентуални санкции за отделни нередности, без да има ясна отговорност за цялостния провал в управлението на СГС, без да бъде отговорено на съмненията за съществуване на корупционна схема и без отчетност от страна на институциите, които е трябвало да констатират тези нередности много по-рано?

• Каква е оценката за дисциплинарната дейност и етичната регулация от страна на съвета? Правят ли се реални и изчерпателни проверки, когато има съмнения за почтеността на един или друг магистрат? Адекватно и навременно ли се предприемат дисциплинарни мерки и прави ли се това по начин, който да излъчи воля за носене на отговорност и нулева толерантност към злоупотреби или, напротив, усещането е за „замитане под килима“, избягване от поставянето на сериозните проблеми и спасяване на отделни магистрати от отчетност? Съответства ли всичко това на постоянно повтаряните ни институционални и международни ангажименти за борба с корупцията или, вместо това, има едно постоянно свличане към конспиративна и откровено враждебна реторика по отношение на държави, с които България е в приятелски отношения, и техни представители, с които иначе и ВСС, а и част от „тримата големи”, търсят тясно сътрудничество?

• И, не на последно място, в светлината на резултатите от т.нар. афера „Костинброд”, ще се намери ли адекватна форма на носене на съответната професионална и ръководна отговорност за този и множество други подобни случаи, които започваха по изключително шумен и повдигащ въпроси за политическата неутралност на обвинението начин и завършиха безславно в съдебна зала? Не е ли ВСС форумът, на който най-сетне да бъдат анализирани причините за тези резултати и да бъдат взети необходимите мерки?

Ясно е, че т.нар. съдебна реформа е колкото реализирането на едни или други законодателни мерки, толкова и достигането до конкретни, ясни и обществено приемливи отговори на тези въпроси. Нещо повече, ако отговорите на този тип проблеми се превърнат в система, вероятно ще отпадне необходимостта от голяма част от дискутираните законодателни изменения. Това е и най-краткият и отговорен път към възстановяване на доверието в правосъдието и удовлетворяването на международните очаквания, които обосновават продължаването на мониторинга по отношение на страната ни.