Парламентът с декларация "две в едно" за 9 май

Парламентът с декларация „две в едно“ за 9 май

След дебати за мястото и ролята на антифашистката съпротива в България и отказа на президента Плевнелиев да отиде в Москва на 9 май, 43-ият парламент прие декларация по повод 70-годишнината от капитулацията на нацистка Германия във Втората световна война и Деня на Европа.

Депутати от БСП, АБВ и „Атака“ предложиха документът, подготвен от външната комисия, да бъде допълнен с „ролята на антифашистката съпротива в България“. Те настояха още да се почете „паметта на 30-те хиляди български войници, загинали във Втората световна война“ и „да се припомни решителната роля на Съветската армия за победата над фашизма“.

Архивите преброиха два пъти по-малко жертви

Според държавна агенция „Архиви“ обаче и нейният директор Михаил Груев, загиналите във Втората световна война българи са поне наполовина по-малко от съобщените от левите депутати – 12 587 жертви във войната. До ден днешен няма яснота и за броя на българските партизани – според социалистическата пропаганда те са били поне 10 000, според други историци обаче истинската бройка е поне три пъти по-малка.

Държавна агенция „Архиви“ пусна нова дигитална колекция „България и Втората световна война (1939–1945 г.)“. Тя е част от общ тематичен сайт „Войните на България (1878–1945 г.)„, посветен на петте войни, които България води след Освобождението. В сайта са обособени още три тематични страници: „Сръбско-българската война 1885–1886 г.“, „Балканските войни 1912–1913 г.“ (към която ще се включи съществуващият сайт, посветен на загиналите във войната военнослужещи) и „България в Първата световна война (1914–1918 г.)“.

„Фашистка Германия“ или „Деня на победата“

Имаше предложения „капитулация над фашистка Германия“ да се замени с „Деня на победата“. Методи Андреев (ГЕРБ) предложи да се запише, че не на 9, а на 8 май е подписана капитулацията над фашистка Германия. Това е историческата истина, тъй като подписването е било повторено заради маршал Георгий Жуков, заместник на върховния главнокомандващ, но тъй като е станало късно и заради часовата разлика в Москва вече е било 9 май 1945 г. Денят на капитулацията обаче е 8 май.

Социалисти и националисти поискаха 43 НС да осъди „оскверняването на антифашистки паметници“, както и отказа на президента Росен Плевнелиев да отиде на 9 май в Москва, където на Червения площад ще се състои тържественият парад за Деня на победата. Всички европейски лидери отказаха на поканата. Утре обаче БНР започва от 9.30 ч с пряко предаване от Червения площад и програма, посветена на този ден, подготвена и реализирана от екипа на „Деконструкция“ и водещият Петър Волгин.

Предложенията на БСП, АБВ и „Атака“ бяха отхвърлени до едно и накрая бе гласувана декларация със 141 гласа „за“, четирима „против“ и нито един въздържал се. Лидерът на БСП Михаил Миков обясни отрицателния си вот с това, че с тази декларация се игнорира паметта на хилядите български войници, загинали в Отечествената война. „Парламент, който насърчава оскверняването на паметници, сам себе си осквернява“.

Какво гласи декларацията

Като отбелязва 70-годишнината от капитулацията на 9 май 1945 г. на нацистка Германия във Втората световна война, като припомня декларацията на Робер Шуман от 9 май 1950 г., провъзгласила идеята за обединена Европа, като подчертава значението на тези две събития в историята, откриващи пътя към изграждане на общност на солидарност и разбирателство между народите на Европа, като подчертава, че една от основните цели на европейското обединение е предотвратяването на военни конфликти и престъпления срещу човечеството, като изразява непоколебимост за опазване на мира и недопускане на ново разделение между народите на Европа, като припомня приноса на българския народ за спасяването на еврейската общност в България, Народното събрание на Република България отдава почит към паметта на загиналите и жертвите на Втората световна война и признание към държавите, извоювали победата над нацистка Германия.

Българският парламент изразява признателност към българските воини, сражавали се във Втората световна война и осъжда всички форми на ксенофобия, екстремизъм, неофашизъм и насилие, като призовава към въздържание от действия, водещи до нови разделителни линии в Европа. Народното събрание потвърждава стремежа си към единство, мир и просперитет в Европа и решимостта си да продължи да работи за взаимно уважение, споделена отговорност, свобода и сигурност на всички български граждани. Изразява подкрепа за процесите, водещи до обединение в Европа.

Радан Кънев: Скромна крачка, но във вярната посока

Според Радан Кънев (Реформаторския блок), може да славим Червената армия, ако обаче споменем жертвите в Катинската гора и Пражката пролет. Той заяви, че Реформаторите подкрепят декларацията, тъй като е крачка, макар и скромна, във вярната посока.

„… Скромна е, защото тя не засяга всеобхватната тема за политическото насилие, водеща в българската история 103 години – от 1886 г., от насилственото отстраняване на законния български монарх от неговия престол, до 1989 г. и т.нар. „голяма екскурзия“ – насилственото преименуване и прогонване на огромна част от българските турци. Цели 103 г. България е белязана от тежки форми на политическо насилие. И когато по толкова важна тема като преломния момент между диктатурата от 1934-44г. и тоталитарния режим от периода 1947-89г. ние не споменаваме политическото насилие, това е отстъпление от общия прочит на историческата истина“.

По думите на Кънев, декларацията търси обединение на парламента и обществото ни въз основа на принципите, залегнали в обединението на Европа. „А те са: признаване на насилието, отхвърляне на насилието, категорична защита на демокрацията, категорична защита на правото на национално самоопределение на народите и на техния избор на собствен път с демократични средства“.

„… когато искат да възхваляваме в декларация на българския парламент Червената армия, аз категорично ще откажа да го направим, ако не споменем Катинската гора, дами и господа, категорично ще откажа да го направим, ако не споменем садистичното мълчаливо наблюдение на погрома на Варшавското въстание от Червената армия в продължение на 3 месеца, най-срамната отделна точка в историята на Червената армия от многото срамни точки. Категорично ще откажа, ако не споменем погромите в България в седмиците след 9 септември 1944г., ако не споменем изтреблението на Горянското движение, ако не споменем размазването на Берлинското въстание, на Унгарското въстание и на Пражката пролет. Ето тогава, когато вие предложите тези точки, защото част от тях не са от българската история, тогава ще ви ръкопляскам да включите и героичната роля на Червената армия във Втората световна война. Да сложим всичко на масата – искам да ви видя как ще го направите и после ще отидете да си вземете парите от руското посолство.

Трябва да има нещо и за съдбата на българските антифашисти, защото се радвам, че сте загрижени за нея и се радвам, че искате те да бъдат споменати. Нека споменем в декларацията Никола Петков. Радвам се, че споменахте Буров – той е умрял в затвора. Радвам се, че споменахте, макар без конкретното име, Никола Мушанов – убит в затвора от криминален, който е пуснат умишлено с тази цел. Можем да продължаваме до безкрай. Но истината е, че не благодарение на дясната, а благодарение на лявата част на тази зала, България не може да постигне обединение около историческата истина и около националната си трагедия. Затова нека поне подкрепим малкото, което ни се предлага, защото то е достойно“.

Москва така и не ни връща архивите

След 9 септември 1944 година от пристанището в Лом специална част на Трети украински фронт изнася за Москва 130 чувала с „трофейни“ български документи, разпределени в различни руски архиви, пише Дойче веле. Доколкото липсват всякакви описи и номера на отнетото, остава неясно какво точно съдържат документите, каква ценност представляват за историческата наука и къде точно са складирани те.

От 2004 година насам българската държава прави опити да си върне архивите или поне да се сдобие с техни копия, но досега Русия игнорира тези искания. През 2008-а, по време на визитата на президента Владимир Путин в София и срещата с президента Георги Първанов, когато беше договорен Големият шлем, беше обещано и връщането на архивите. В крайна сметка не се случи.