В зората на изкуствения интелект

жена киборг изкуствен интелект мозък компютри

Мощните компютри ще променят бъдещето на човечеството. Как да сме сигурни, че обещаното надхвърля опасностите, пита The Economist. [related-posts]

„Развитието на напълно изкуствения интелект може да доведе до края на човешката раса“, предупреждава прочутият учен Стивън Хокинг. Илон Мъск пък се страхува, че развитието на изкуствения интелект, или AI, може да се окаже най-голямата заплаха пред съществуването на човечеството. Бил Гейтс предупреди хората да внимават.

Страховете, че творенията на хората ще се превърнат в техни господари или убийци изобщо не са нови. Но повдигнати от уважаван космолог, предприемач от Силициевата долина и основател на Microsoft – които трудно биха били наречени лудити (социално движение от 19 век на английските текстилни производители, които протестират срещу промените, настъпили с промишлената революция – б.р.) – в комбинация с призива големите компании, като Google и Microsoft, да не инвестират масово в AI, тези опасения придобиват нова тежест.

Със суперкомпютри в джоба на всеки и роботи по бойните полета, отхвърлянето им просто като научна фантастика изглежда като самозаблуждение. Въпросът е как да се тревожим разумно.

Научихте ме на език и…

Първата стъпка е да разберем какво могат компютрите сега и какво вероятно ще могат в бъдеще. Благодарение на нарастването на процесорната мощ и все по-голямото изобилие на цифрoви данни, AI се радва на бум на способностите.

Днешните системи за „дълбоко познание“ могат да се учат сами да вършат определени задачи, като подражават на слоевете неврони в човешкия мозък и обработват огромни количества данни – например от разпознаване на модели до превод, почти толкова добре, колкото хората.

В резултат нещата, изискващи някога съзнание – от разчитането на кадри до играене на видеоигра – вече са в спектъра на компютърните програми. Алгоритъмът на Facebook DeepFace, представен през 2014 г., разпознава лицата на хората на снимки с 97% точност.

Важно е, че тази способност е тясна и специфична. Днешният AI произвежда подобие на интелект чрез груба смилаща цифрите сила, без какъвто и да е интерес към приблизително изчисляване на това как умовете дават самостоятелност и предизвикават интересите и желания на хората. Компютрите все още нямат нищо, поглеждащо към широката, гъвкава способност да правят изводи, съдят или решават, което е свързано с интелигентността в чисто човешкия смисъл на думата.

Въпреки това AI вече е достатъчно мощен, за да променя значително човешкия живот. Той вече може да подсилва човешките усилия, като хвали способностите на хората. Помислете за шаха, който компютрите сега играят по-добре от всеки човек. Най-добрите играчи в света обаче не са машини, а това което гросмайсторът Гари Каспаров нарича „кентаври“: амалгама между екипи от хора и алгоритми.

Подобни колективи ще станат нещо обичайно за постигането на различни цели: с подкрепата на AI лекарите ще имат много по-добри способности да откриват рак в медицинските снимки; алгоритмите за рапознаване на речта в смартфоните ще привлекат в интернет милиони неграмотни хора в развиващите се страни; дигиталните асистенти ще предлагат обещаващи хипотези за академични проучвания; алгоритмите са класификация на изображения ще позволяват на компютрите-аксесоари да показват полезна информация върху това, което хората виждат в реалния свят.

Дори в краткосрочен план не всички последствия ще са позитивни. Помислете например за мощта, която AI дава на апарата на държавната сигурност, както в автокрациите, така и в демокрациите. Капацитетът да се следят милиарди разговори и да се разпознават хора от тълпата по гласа или лицето е смъртна заплаха за свободата.

И дори, когато има широка полза за обществото, много хора ще пострадат от AI. Оригиналните „компютри“ бяха черноработници, често жени, които извършваха безкрайни калкулации за висшестоящите. Точнко както транзисторите им заеха местата, така AI вероятно ще изтласка хиляди от работниците в бели якички. Образованието и обучението ще помогнат, а богатството, натрупано с помощта на AI, ще се похарчи за нови цели, които ще генерират нови работни места. Но работниците са обречени на размествания.

Това, което притеснява господата Хокинг, Мъск и Гейтс, не е следенето или разместването, нито какво вдъхновява футуристичните филми за AI, произведени от Холивуд и пуснати на големия екран. Техните притеснения са като цяло по-далечни и апокалиптични: заплахата от самостоятелни машини със свръхчовешки когнитивен капацитет и интереси, противоречащи на тези на хомо сапиенс.

Подобни изкуствени интелигентни същества все още са далеч в бъдещето, всъщност може и никога да не е възможно да бъдат съдадени. Въпреки че от столетие мъчат мозъците си, психолозите, невролозите, социолозите и философите все още са далеч от това да разберат как може да се създаде ум – или какво е ума.

А икономическата обосновка за дори ограничената интелигентност от общ характер – тази с интереси и самостоятелност – също далеч не е ясна. Кола, която се управлява сама по-добре от собственика й звучи като благодат, но такава със собствени идеи накъде да върви, не чак толкова.

…Знам как да проклинам

Но дори, ако перспективата за това, което Хокинг нарича „пълен“ AI, да е все още далечна, ще е разумно обществата да планират как да се справят. Това е по-лесно, отколкото изглежда, не на последно място, защото хората създават самостоятелни единици със свръхчовешки способности и неподредени интереси от край време. Правителствената бюрокрация, пазарите, армиите: всички могат неща, които хора без помощ и организация не могат. Всички имат нужда от самостоятелност, за да работят, всички могат да се справят в живота сами и всички могат да нанесат огромни щети, ако не са изградени по правилен начин и ръководени от закони и регулации.

Тези паралели би трябвало да успокояват уплашените; те също предлагат конкретни начини обществата да развиват AI безопасно. Както армиите имат нужда от цивилен контрол, пазарите се регулирати бюрокрацията трябва да е прозрачна и да носи отговорност, така и AI системите трябва да са отворени към контрол. Защото създателите на системите не могат да предвидят всяко стечение на обстоятелствата, трябва също така да има копче за изключване. Тези ограничения трябва да се задействат без да се пречи на прогреса. От атомната бомба до правилата за движение по пътя, човечеството използва техническата си изобретателност и правните си структури, за да контролира другите си мощни иновации.

Перспективата за създаване на самостоятелен нечовешки интелект е толкова необичайна, че рискува да засенчи дебата. Да има рискове. Но те не трябва да засенчват огромните ползи от зората на AI.