Гърция пред дилемата "червени линии" или пари

Гърция пред дилемата „червени линии“ или пари

Докерите и пристанищните работници в Гърция се вдигнаха на 24-часова стачка срещу икономиите и приватизацията на портове.

Гръцките управляващи ще се придържат към „червените линии“ в обещанията си към избирателите и няма да правят твърде големи отстъпки в преговорите с международните кредитори, съобщи BBC. Трудовите и пенсионните въпроси не подлежат на преговори, заяви говорителят на кабинета Габриел Сакеларидис днес – денят, в който пристанищните работници обявиха 24-часова предупредителна стачка и призоваха да се спре приватизацията на портове.

Въпреки поетия ангажимент за спиране на приватизацията на 67% от акциите на пристанищата в Пирея и Солун, правителството изглежда отстъпва под натиска на кредиторите, се казва в съобщение на браншовите организации на пристанищните служители и докери.

„Няма да отидем отвъд червените линии. Ясно е, че не можем да режем пенсии“, каза Сакеларидис. Разговорите с кредиторите – Международния валутен фонд (МВФ) и Европейския съюз, ще продължат до края на седмицата. Ако изходът е успешен, очаква се Атина да получи последния транш от 7.2 милиарда евро от тройката кредитори, отпуснали й от 2010-а насам общо 240 млрд. евро.

Кредиторите настояват за още съкращения на държавни разходи, както и за орязване на администрацията и приватизация на държавни активи, преди Гърция да получи парите. Управляващата радикална левица СИРИЗА обаче беше избрана заради обещания за намаляване на непопулярните мерки за икономии, повишаване на минималната работна заплата и програма за създаване на работни места.

„Не трябва да се очаква, че правителството ще се съгласи с всичко предложено. Когато се водят преговори, трябва да има взаимно съгласие“, добавя Сакеларидис. Някои от кредиторите, особено Германия, губят търпение заради нежеланието на гръцките власти да се съгласят с предлаганите мерки за свиване на разходите.

Въможността за дълбоко разцепление между Гърция и еврозоната оказва негативно влияние на финансовите пазари за поредна година. Президентът на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер каза, че не би било разумно да се води открит дебат за излизането на страната от европейския валутен съюз.

„Какво би се случило на финансовите пазари, ако кажем, че излизането на Гърция е възможен вариант“, попита той.

Френският министър на финансите Мишел Сапен обаче беше по-оптимистичен, като заяви, че преговорите текат в правилната посока. По думите му рискът от фалит на Гърция би бил проблем за цяла Европа, заради което трябва да намери компромис.

На 12 май Гърция трябва да изплати една от най-големите падежиращи вноски по кредитите си към МВФ за €763 милиона.

Финансовият министър на страната Янис Варуфакис гарантира, че страната ще успее да спази срока, за да разсее съмненията, че правителството няма достатъчно пари.

На пресконференция в Брюксел той отхвърли твърденията, че страната му е действала безразсъдно с парите от спасителните заеми и заяви, че 91% от получените средства са били използвани за погасяване на стари кредити, особено към банки от Северна Европа.

Варуфакис добави, че Гърция изобщо не е трябвало да получава спасителна помощ.