Музиката еволюира като жив организъм

Може би това ще ви изненада, но музиката се държи като жива екосистема, или поне това твърди ново изследване на учени от университета Куин Мери в Лондон.

Екипът, начело с инженера Матиас Маух е стигнал до интересния си извод, след като е проучил хиляди песни от класацията на САЩ Billboard Hot 100 в периода между 1960 и 2010 г. За целта на изследването си учените са разделили тези 50 години на три основни еволюционни епохи – соул, диско и хип-хоп.

След това екипът е започнал да анализира голямата колекция от музикални „фосили“ от преди половин roвек, докато стигне до наши дни. За да съберат достатъчно количество музика Маух и колегите му са използвали 30-секундни семпли от 17 000 песни.

Всъщност музиката е доста математическа дейност и заради това е лесна за анализиране и класификация. Тя има хармония, промени в акордите и ритъм, като всички тези фактори се взимат предвид, когато информацията се сканира с различни аналитични програми.

Едно от най-успокояващите заключения на Маух е, че противно на всеобщото мнение, музикалното разнообразие всъщност не е намаляло. Данните показват, че няма доказателство за хомогенизиране на музиката, а вместо това тя има периоди на застой, последвани от рeзки промени.

„Взимате нещо, което вече съществува. В биологията това са гените. Тук обаче не става дума за генетичен материал, а за определени стилове. Комбинирате ги на ново, точно както гените се комбинират в зачеването на нов човек и по този начин се изменят. Процесът е много близък до мутацията“, казва експертът.

Така че ако сте притеснени, че музиката буксува, това всъщност е сигнал за предстояща революция. И вместо да се вайкате, може просто да отделите няколко минути да се съсредоточите и да прегледате класациите, защото там може да се крие следващото голямо име на музикалната сцена.

От 1960 г. насам доминиращият седми акорд изчезва от музиката. Примери за този акорд могат да бъдат „Rock Around the Clock“ на Bill Haley и „I Feel So Bad“ на краля на рока Elvis Presley. Това е сериозен процес, маркиращ „смъртта“ на джаз и блус музиката, поне в поп класациите.

Според Маух 1964 г. е отбелязала първата от трите музикални революции – тази на рок и соул музиката. Емблематични за годината са „Sympathy For The Devil“ на Rolling Stones и „I Heard It Through The Grapevine“ на Marvin Gaye.

Доминиращият седми акорд се заменя с минорен седми в „Lady Marmalade“ на LaBelle или „That’s The Way“ на KC & The Sunshine Band, докато 60-те отстъпват своето място на 70-те години.

До края на следващото десетилетие можем да видим издигането на фънка, който постепенно се превръща в диско с хотове като Tragedy на Bee Gees.

Пристигането на 80-те утвърждава диското, но с тях идва и ню уейв и хард рок революцията от 1983 г. Въпреки това 80-те са време на застой за прогресивната музика. 1986-а се запомня като година на минимално развитие по отношение на музикалното разнообразие, а всички първенци в класациите звучат приблизително еднакво.

Например „Don’t Leave Me This Way“ на The Communards, „Living On A Prayer“ на Bon Jovi и „Papa Don’t Preach“ на Madonna са все хитове от тази година.

Точно когато музиката навлиза в депресия, тя е спасена от рап и хип-хоп революцията на 1991 г. Парчета като „Mama Said Knock You Out“ на LL Cool J водят до най-голямата музикална промяна от 1960 г. насам, която продължава цяло десетилетие.

„Това е толкова отчетливо в нашия анализ защото търсихме хармония, а хип-хопът и рап музиката не използват такава. Тук акцентът е върху речетатив и ритъм“, казва Маух по повод елементите от музиката, които екипът използва, за да категоризира отделните песни.

Така че музикални фенове, спете спокойно. Любимото ни изкуство е тук и не планира да отива никъде. Напротив, музиката ще расте и ще се развива все повече, а в каква посока, просто предстои да видим.