Проповедта на владиката, в която напоително обяснява, че трябва да се следва Христос, който е „истината и пътят“, ярко контрастира с вярната му аудитория – църквата е пълна с политици и техните семейства, които веднага след края на литургията започват да говорят по същество – за пари… Съвременният руски Левиатан изглежда вечен – хибридно чудовище с крака, дълбоко вкопани в подземието на историята и глава гордо разперила хиляди очи в есхатона на апокалиптичните облаци. Един анализ на Стефан Гончаров от сайта Banitza.net, озаглавен „Левиатан: Постсъветският Йов vs. вцърковената анархия на властта в съвременна Русия“. Настоящето заглавие е на Ureport.bg.
Във филмите си руският режисьор Андрей Звягинцев по парадоксален начин често е „раздвоен“ между мита и историята, библейското и злободневното, лириката на притчата и прозата на „проклетите въпроси“ на съвременността.
Последният му проект – Левиатан (2014) се опитва да говори за истината. Тази истина, която е премълчавана, (авто)цензурирана и изопачавана в Путинова Русия. Животът в постсъсветската страна, застинала в огледалото на ледената прегръдка на собствените си митологеми, имперски амбиции и постмилиционерски комплекси, е безмилостен към обикновения човек, който е принуден да оцелява в свят, основан на лъжа.
Днешна Русия, според Звягинцев, е държавата на силните, в която не просто липсва милост към слабия и беззащитния, но и всякаква форма на справедливост и правосъдие. В този смисъл тя е абдикирала не само от новозаветното начало на любовта, но и от пространството на закона. В Русия от „Левиатан“ господства псевдопатриархалната анархия, по смисъла на Пазолини, който, говорейки за „Сало“ в едно свое популярно интервю, споделя, че единствено властта има капацитета да бъде истински анархистична. Но докато фашистката република на италианския режисьор е едно сравнително кратко спускане в ада и просъществува относително кратковременно, сякаш да онагледи мисълта, че „преди разсъмване е най-тъмно“, то съвременният руски Левиатан изглежда вечен – хибридно чудовище с крака, дълбоко вкопани в подземието на историята и глава гордо разперила хиляди очи в есхатона на апокалиптичните облаци.
„Остра критика срещу корумпирания политически и обществен живот в съвременна Русия
Сюжетът на филма е фокусиран върху живота на Коля – автомонтьор, който има хубава къща в провинцията, млада съпруга и син, когото много обича. Безоблачният му начин на живот, разбира се, е обречен на недълговечност и поругание още в началото на лентата. Конкретният повод за това е, че местният кмет (феодал) Вадим съвсем по библейски иска да му вземе дома и земята. В тази „класическа“ ситуация с помощта на приятеля си Димитри (адвокат от Москва), Коля се обръща към съда, прекрасно съзнавайки, че законът в Русия винаги е на страната на силния, а не на отдавна абдикиралата по тези земи справедливост.
Изобразявайки невъзможната борба на обикновения човек срещу безмилостното чудовище (Левиатана – старозаветният образ на дявола), в което се е превърнала държавата, филмът на Звягинцев е често пъти разглеждан и възприеман главно като остра критиката срещу корумпирания политически и обществен живот в съвременна Русия. Разбира се, режисьорът пуска и яростно наточени отровни стрели срещу една от основните опори на путиновия режим – Руската православна църква в лицето на нейната преяла с любов към управляващите висша йерархия.
Образите на църковните служители в „Левиатан“ са едновременно зловещо карикатурни и злокобно „правдиви“. Местният владика, например, дава на Вадим „духовния съвет“, който той иска да чуе – всяка власт е от Бога и заради това всичко, което провинциалният феодал прави с нея е почтено и оправдано в Неговите очи.
Звягинцев ясно показва, че един от „най-остросюжетните“ проблеми в днешна Русия е играта без топка на „симфония“ между църква и държава, която не е нищо друго, освен крайно отблъскващ посттоталитарен кавър на цезаропапизма. Политическият живот преобразява и „секуларизира“ църковния, отнемайки най-дълбоките му същностни основания, които го определят именно като имплицитно християнски – милостта и любовта. Успоредно с това по един лицемерно перверзен начин руската църква създава усещането на силните на деня, че водят „богат духовен живот“, докато се възползват от властта си да „колят и бесят“, като опричници от времената на Иван Грозни.
Същевременно Руската православна църква се опитва да ваксинира както тях, така и „обикновените миряни“ от всякакви по-задълбочени занимания и рефлексии върху екзистенциалните проблеми на битието и от култивиране на нездрав вкус към една или друга форма на интроспекция. Когато Вадим отива отново при владиката, този път със съвсем логичното натрапчиво усещане, че е преминал границите на човешкото, същият го окуражава с думите, че щом властта му е дадена от небето, то той е длъжен да я използва, за да смаже враговете си.
„Истинската църква“ отдавна е изчезнала от страната на Бердяев и Достоевски
Звягинцев не за първи път в творчеството си представя църквата като „затворена“/“недостъпна“ за обикновените хора, въпреки че в по-ранните му филми това е предимно (и условно) загатнато. В „Изгнание“ (2007), когато главният герой и брат му се опитват да влязат в нея, тя е затворена, а единствения път, когато същата отваря вратите си, е за опело. В „Елена“ (2011), пък когато едноименната героиня отива на църква, се набляга върху това, че духовният й живот се свежда до закупуването на свещи (с парите на заможния й съпруг) и поръчване на молитва за здраве.
В „Левиатан“ обаче Звягинцев за пръв път критикува първенстващата религиозна институция в Русия така категорично остро и открито. Той дори намеква, че „истинската църква“ отдавна е изчезнала от страната на Бердяев и Достоевски. Дори „пределната очевидност“ на останките на „звяра излизащ от морето“, олицетворяващи победата на Христос над Левиатана, над ада и смъртта, е поставена във филма под съмнение – жената на Коля (Лилия) вижда морското чудовище във водата и мигновено осъзнава, че злото е живо и по-близо до хората отвсякога.
Друг фундаментално важен библейски мотив в лентата са последователните препратки към старозаветната книга на Йов (филмът като цяло недвусмислено директно я преразказва). Звягинцев умело и „безпардонно“ борави с тази вехтозаветна история, подриваща из основни оперетните клишета от типа на „защо лоши неща се случват само на добрите хора“, за да засили и доразвие водещата си идея, че църквата и държавата са се превърнали в „злия дух“, който изкушава човеците и ги довежда до ръба на отчаянието, както се случва и с Коля.
Проповедта на владиката, в която той напоително обяснява, че трябва да се следва Христос, който е „истината и пътят“, ярко контрастира с неговата вярна аудитория – църквата е пълна с политици и техните семейства, които веднага след края на литургията започват да говорят по същество – за пари. Руският режисьор акцентира върху това, че истинското послание на въпросната лицемерна проповед е присъщо на сърцата не на силните, а именно на слабите и онеправданите, на „унижените и оскърбените“ – хората, реално съ-преживяващи и търпящи жестокостта, с която е бил разпнат Христос, след като и него (както Коля) осъждат несправедливо.
Но за руския Йов не е предвиден „хепиенд“. Оголеното до своя екзистенциален и социален предел чувство за безнадеждност (в най-буквалния смисъл на думата), което филмът внушава на своята аудитория, е и най-сполучливото нещо в „Левиатан“ и същевременно – най-болезнено-трагичното. Както казва самият Звягинцев:
„Ако бях измислил край, в който справедливостта тържествува, никой, живял в Русия, нямаше да ми повярва“.
ян. 30, 2017 Коментарите са изключени за Диктатура на ТВ-тариата
„Първо. Давам на новия парламент две седмици от свикването му да започне конкретна работа по приемането на решенията на народа от референдума. Ако за две...31 ян., 2017 Коментарите са изключени за И Австрия забранява бурките
31 ян., 2017 Коментарите са изключени за С ново броене прокуратурата брои референдума за задължителен
31 ян., 2017 Коментарите са изключени за И дете с белезници след забраната на Тръмп за бежанците
31 ян., 2017 Коментарите са изключени за Гръцките фермери блокираха пътя при Промахон
31 ян., 2017 Коментарите са изключени за Анкара прати турски военни в гръцки води
ян. 31, 2017 Коментарите са изключени за И Австрия забранява бурките
ян. 31, 2017 Коментарите са изключени за С ново броене прокуратурата брои референдума за задължителен
ян. 31, 2017 Коментарите са изключени за И дете с белезници след забраната на Тръмп за бежанците
ян. 31, 2017 Коментарите са изключени за Гръцките фермери блокираха пътя при Промахон
ян. 31, 2017 Коментарите са изключени за Анкара прати турски военни в гръцки води
1 | CHF | = | 1.84373 лв |
1 | EUR | = | 1.95583 лв |
1 | GBP | = | 2.19583 лв |
1 | USD | = | 1.76137 лв |
ян. 28, 2017 Коментарите са изключени за Разни комшии, разни идеали
ян. 31, 2017 Коментарите са изключени за Върви, народе обгазени!
Над 10 емблематични за София паметници осъмнаха с противогази и табели с иронични надписи. Причината за мащабна акция на неправителствената организация „Спаси...дек. 09, 2016 Коментарите са изключени за Стотици руски спортисти са облажили от допинга
Над 1000 руски спортисти, сред които и олимпийски шампиони, са се облагодетелствали от държавната руска допингова програма между 2011 и 2015 г. В най-малко 30 спорта,...
You must be logged in to post a comment.