Как маслините промениха света

---

Маслините, подобно на гроздето, имат специално място в историята на западната цивилизация. Маслиновото дърво вирее в Средиземноморския регион и неговият плод, който технически е една костилка, е бил от значение за почти всяка култура и религия в региона. Древните общества почитали маслините не само заради дългия живот на дървото, от което идват, и хранителните им предимства, те ги смятали за дар от боговете.
 
Маслините, зехтинът и маслиновата клонка са запазили своето специално, дори свещено, символично значение през вековете. Клонката е използвана в древността като символ на девствеността и чистота по време на сватби; на мира; на властта, както и на мъдростта.

Дори знамето на ООН носи две стилизирани маслинови клонки увити около карта на света – в знак на мир за всички хора.

Историята на маслини

Най-ранните доказателства за маслиновото дърво са намерени в Монгардино, Италия, в листа от 12-ти век пр.Хр., твърдят от Международния съвет за маслините. Разположен в Мадрид, Испания, МСМ е единствената международна междуправителствена организация в света в областта на зехтина и трапезните маслини. Други ранни следи от маслини са били открити в Северна Африка от палеолитния период, когато хората за първи път започнали да използват каменни инструменти, има маслинови дървета в Испания и от бронзовата епоха.
 
Въпреки разпространеното мнение, че дървото е характерно за целия Средиземноморски басейн, според МСМ то произхожда от гъстите гори на Мала Азия. Единствените древни цивилизации в областта, които не са запознати с маслината са асирийците и вавилонците.
 
„Маслините са култивирани в Средиземно море от преди най-малко 2500 г. пр.Хр.“, казва историкът Франсин Сиган от Ню Йорк. Значителен напредък в отглеждането на дървото е имало в Сирия и Палестина, въпреки че не е ясно как дървото достига тези региони.
 
От там то се премества на остров Кипър, после в Египет, и след това на гръцките острови в 16-ти век пр.Хр. благодарение на финикийците и през 6-и век пр. Хр. стига на запад до Сицилия и Южна Италия. Римляните продължават експанзията на дървото в цялото Средиземноморие, като го използвали като оръжие на мира, за да успокояват хората в териториите, които завладяват. Отглеждането на маслини в Новия свят започнало през 1492 г. с първото пътуване на Христофор Колумб до Америка. До 1560 г., маслинови горички вече били култивирани в Мексико и Южна Америка.

Днес маслинови дървета се отглеждат и на места, далеч от Средиземноморието, като Южна Африка, Австралия, Япония и Китай.

Историята на зехтина

Любопитното при маслините е че, за разлика от ябълките, тях не можеш просто да ги откъснеш от дървото и да ги изядеш. Те имат горчив вкус заради едно от своите вещества, наречено олеуропеин. Те са и с ниско съдържание на захар.

За да станат вкусни, плодовете на маслината обикновено трябва да се подложат на серия от процеси, за да се отстрани олеуропеина. В някои редки случаи има маслини, които добиват сладък вкус още на дървото, заради ферментацията.

Изглежда горчивият вкус на прясно набраните маслини принудил ранните човешки цивилизации да им намерят друга употреба. Те ги пресовали със специални устройства, за да извлекат масло от тях, което използвали за най-различни цели. Първоначално, готвенето не била една от тях. Именно тези много приложения на зехтина – гориво за лампа, фармацевтичен мехлем, както и помазване на религиозните лидери, кралски особи, воини и други, накарали древните да опитомят маслиновото дърво.
 
Смята се, че производството на зехтин е възникнало не по-рано от 2500 г. пр.Хр. Зехтинът започнал да се използва за готвене едва 2000 години по-късно, през пети или четвърти век пр.Хр. Римляните са отговорни за значителното увеличаване на производството на зехтина, което се случило между 200 г. пр.Хр. и 200 г. сл.Хр.

Маслините в митологията

Маслиновото дърво е почитано в гръцката митология и се смята, че богинята Атина, дъщеря на върховния бог Зевс, е донесла маслините до град Атина. Според легендата, който бог даде на народа на Гърция най-скъпия дар, ще може да именува най-важния му град.

Посейдон, брат на Зевс и бог на моретата, дарил воден път през града, който осигурявал прясна питейна вода и лесен достъп до Средиземно море. Атина им дала маслинови дървета. Въпреки че атиняните били благодарни на Посейдон, те предпочели подаръка на Атина.

Има и други митологични фигури, свързани с маслиновото дърво. Когато Херкулес бил млад, той убил лъв с дървен кол от дива маслина. Синът на Зевс използвал и прът от маслиново дърво в един от дванадесетте си подвига.
 
Маслините в религията

Зехтинът отдавна е смятан за свещен и продължава да се използва в много религиозни церемонии. Някои от най-широко разпространените световни религии отдават голямо значение на маслините и маслиновите дървета. Въпреки това, употребата на зехтин в религиозните ритуали започва от езическите ритуали. Свещеници в древен Египет, Гърция и Рим използвали зехтин по време на жертвоприношението в името на боговете.
 
Зехтинът, заедно с хляба, виното и водата е един от четирите най-важни символа в християнството. Той се споменава още от времето на Мойсей. Бог казвал на пророка, че зехтинът е свето миро за помазване (Изход, 30: 22-33).

Маслиновото дърво символизира и Божието помирение с човека. Гълъб донесъл маслинова клонка на Ной като знак, че потопът е свършил. Иисус се молел в Градината на маслините. Ранните християни украсявали гробниците си с маслинови клонки като знак за победата на живота над смъртта.
 
Коранът и хадисите също много пъти споменават маслиновото дърво и неговите плодове. Ислямът смята маслината за благословен плод и здравословна храна. В сура Ан-Нур 24:35 се говори за Аллах, зехтина и светлината. В сура Ал-Анам 6:141 се говори за маслината и храненето.

Зехтинът и здравето

Зехтинът, както и другите растителни масла, е с високо съдържание на мазнини, което означава, че е и висококалоричен. Което не пречи да е препоръчван като здравословна храна.
 
Това е, защото основната мазнина в зехтина са мононенаситени мастни киселини. Те понижават цялостното ниво на холестерола и това на липопротеинния холестерол с ниска плътност.

В резултат на това мастните киселини намаляват риска от сърдечно заболяване при някои хора. Те могат също да нормализират съсирването на кръвта. Може дори да окажат благоприятно въздействие на хората с диабет тип 2, тъй като влияят на нивата на инсулина и кръвната захар по здравословни начини.
 
Важно е обаче да се отбележи, че зехтинът трябва да се използва в умерени количества, защото дори здравословните мазнини са с високо съдържание на калории.

Производство и потребление на маслините

Най-големите световни производители на маслини са Испания, Италия, Турция и Гърция. Основни производители на зехтин са също Испания (близо 1.3 милиона тона), Италия (408 100 тона), Гърция (284 200 тона) и Турция (178 800 тона) на година. Водещите производители на трапезни маслини са Испания (533 700 тона), Египет (407 800 тона), Турция (399 700 тона) и Алжир (178 800 тона).
 
Консумацията на маслини расте в последните години в Кувейт, Бахрейн, Ирак, Оман, Катар, Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства и Йемен. Изглежда консумацията на една от най-старите храни в света е направила пълен кръг на Земята и се е върнала обратно към тази част от света, където е възникнала преди толкова много хилядолетия.

---

• Атина, Бог, гора, Гърция, Древна Гърция, Зевс, зехтин, значение, Иисус Христос, ислям, история, Коран, Мала Азия, маслина, маслини, маслинова клонка, маслиново дърво, митология, Мойсей, ниво, плод, Посейдон, религия, хилядолетие, християнство

---