Професионални колежи след 10-и клас

От строителството разчитат на професионалното образование, поради нуждата от майстори и ръководители на обекти.

От строителството разчитат на професионалното образование, поради нуждата от майстори и ръководители на обекти.

Учениците след 10 клас ще могат да влизат в интегрален професионален колеж, за да се специализират. Това е част от реформата в образованието, представена днес от министъра на образованието и науката проф. Тодор Танев. Една от целите на реформата е да се намали броят на отпадащите ученици и безработните висшисти.

Промяната ще е възможна не в сегашните колежи, (от които след 3 г. обучение се излиза с диплома за „професионален бакалавър“), а в т. нар. „интегрални колежи“, които преди месец Танев предложи. Те ще обучават студенти след 12-ти клас, които за 2 години ще получават диплома за „майстор“, а след още 2 – „майстор на майсторите“ (или съществуващото преди години у нас „специалист“).

Тези от тях обаче, които въведат подготвителна година, ще могат да приемат и след 10 клас. Така и без средно образование, но с 3 години учене след 10 клас (една подготвителна и още две за майстор), човек ще може да стане майстор. По думите на министър Танев това е компромисен вариант, за да могат хората да се включат в производството.

Завършилите 12 клас ще могат да кандидатстват и в университети, и в професионалните колежи, където отново след 2-годишно обучение, ще получат 4-та професионално-квалификационна степен. Второто ниво на интегралните професионални колежи ще дава диплома за мениджъри или за „майстори на майсторите“.

Ако завършилият интегрален професионален колеж ученик реши да продължи образованието си в университета, може да го направи след полагане на държавен зрелостен изпит. Тепърва ще се умува къде и как точно ще се държи матурата – дали кандидатът ще се връща в училище за целта, или ще може да положи изпита и в интегралния колеж.

Не е ясно и дали подготвителната година ще може да обхване нужното, за да се покрие общообразователния минимум за 11 и 12 клас. Ако иска да продължи да учи в университет, човек също ще трябва първо да си вземе матурата.

Работодателите ще помагат

Танев обясни, че бизнесът в лицето на работодателските организации ще задава програмата за обучение в новите звена, но под контрола на МОН. Засега най-голям интерес изявяват от строителния бранш – заради съществуващия глад за майстори и ръководители на обекти.

Според министъра създаването на интегрирани професионални колежи няма да доведе нито до изчезването на центровете за професионална квалификация, нито до познатите ни досега колежи, в които се обучават професионални бакалаври. Настоящите колежи предлагат диплома за „професионален бакалавър“ след 3-годишно обучение.

Първоначално МОН предвижда да бъдат отворени два такива колежа, за да се тества идеята. Обмисля се те да бъдат в сферата на информационните технологии.

Танев подчерта, че МОН няма стремеж да извърши революционна реформа, но нейната цел е да даде такива резултати. След промените, образованието да бъде онова място, където се учи още, но само това, което е необходимо, смята той. „И така от просветен човек, да бъде изграден просветен професионалист“.

От БТПП и Българската строителна камара са оказали помощ при подготовката на промените.

Старт от Северозападна България

Идеята може да се изпробва пилотно в Северозападна България – Монтана. „Ако човек от този район, особено от периферните групи, има възможност за обучение в колеж, който например има сключени договори с работодатели за наемането на определен брой хора на дадена заплата, ако бизнесът се включи в образователните политики и ако например има безплатно обучение по стратегически специалности, интересът ще се увеличи“, смята проф. Танев. Новите колежи ще се финансират със средства от оперативната програма „Наука и образование за интелигентен растеж“.

Реформата предвижда и създаването на центрове за високи постижения, които ще бъдат звена над интегрираните професионални колежи и университетите. Те ще съчетават в себе си изследователска и производствена дейност и ще дават възможност за съвместна работа на „майсторите“ от колежите и докторантите от университетите.

Друга идея е свързана с факултетите – според министъра катедрата, която предлага учебни планове, учебни програми и журита, трябва да дава тези предложения не както досега на факултетен съвет, а на т.нар. колегиум по професионално направление, който ще се намира между двете звена – катедрата и факултетния съвет.

Идеята е след като колегиумът одобри направените предложения, тогава да отиват на факултетния съвет, който да бъде последно звено в този процес.

Приемът след 4 клас остава за математиците

През уикенда на изнесено заседание просветната комисия в 43-ото НС прие промени в закона за предучилищно и училищно образование, противоположни на приетите преди дни. Комисията одобри да има прием след четвърти клас в математическите и природо-математическите гимназии, но не и в езиковите и хуманитарните гимназии, съобщи Бойка Маринска (Реформаторския блок).

Миналата седмица комисията премахна възможността за прием от 5 клас, тъй като БСП и неколцина други депутати не подкрепиха предложението, но сега текстовете бяха прегласувани.

Валутни курсове

1  CHF =  1.84373 лв
1  EUR =  1.95583 лв
1  GBP =  2.19583 лв
1  USD =  1.76137 лв