Евразия - Мечката или Дракона

Евразия – Мечката или Дракона

Снимка: ЕРА/БГНЕС

През следващия месец се очаква западните лидери да бойкотират военния парад на президента Владимир Путин за честване на 70-ата годишнина от Деня на победата на съюзническите войски през Втората световна война, пише CNN.

Президентът на САЩ Барак Обама и лидерите на страните-членки на Европейския съюз (ЕС) ще стоят далеч от Червения площад в Москва, за да покажат своето неодобрение за участието на Русия в украинската криза.

Освен няколко автократични лидери като Ким Чен Ун от Северна Корея, Ислам Каримов от Узбекистан и Раул Кастро от Куба, единственият наистина високопоставен гост на събитието ще бъде президентът на Китай Си Дзинпин.

Дкскоро руският президент промотираше своята визия за Евразия – съюз, който трябваше да обедини света „от Дъблин до Владивосток“.

С развитието на ситуацията в съседна Украйна и продължилите година западни санкции обаче, Китай остана единствената голяма икономическа сила, която подкрепя Русия. А двете страни се оказаха по-близки, отколкото когато и да било през последните 50 години.

Руският посланик в Китай Андрей Денисов заяви, че президентите Путин и Дзинпин са се срещнали пет пъти през миналата година и се очаква да го направят още поне толкова през тази. По думите му това е знак за важността на двустранния политически диалог.

Двамата държавни глави се определят като „добри приятели“ и се представят като силни национални лидери, които опитват да върната старата слава на страните си.

Дългогодишни врагове

Снимка: ЕРА/БГНЕС

Отношенията между Пекин и Москва се влошават значително през 60-те години, в определени моменти двете страни са на прага на война. Създателят на комунистически Китай Мао Цзедун дори нарежда на жителите на столицата да построят истински подземен комплекс от бомбоубежища, които да ги спасят при евентуална атака.

В наши дни обаче външната политика на Китай поставя прагматизма пред идеологията.

Дипломатите на страната имат дългогодишен опит в използването на различията между Москва и Вашингтон в полза на Китай, а украинската криза предостави прекрасна възможност.

Това не означава, че Украйна не създаде предизвикателства за Пекин. Китай твърди, че основните принципи във външната му политика са суверенитетът, териториалната цялост и ненамесата на външни сили.

При това положение обаче страната трябваше да осъди действията на Русия в Донбас. По-важната цел все още остава неизказана – да не се нападат приятели.

Пекин отказа да направи избор на страна в конфликта между Русия и Украйна. Този месец руските медии съобщиха, че външното министерство на Китай смята западните санкции за непродуктивни и обявиха, че Китай има обективна и безпристрастна позиция за кризата.

„От началото настояваме, че решаването на конфликта трябва да стане предимно с политически средства“, добавиха от министерството.

Предимствата на Китай

Снимка: ЕРА/БГНЕС

В интерес на истината кризата в Украйна се оказа от полза за китайския национален интерес.

Докато изгуби приятели в европейските столици, Москва изпита спешна нужда от пазари и приятели в Изтока и през миналия май подписа 30-годишен газов договор за $400 милиарда с гладния за ресурси Китай.

Проектът „Силата на Сибир“, който е най-големият газов договор в света до момента, беше зациклил в 10-годишни преговори и спор за цената на руския износ. Изолацията на руската дипломация обаче се оказа решаваща и повечето анализатори заключиха, че Китай си е осигурил добра сделка.

През ноември м.г. двете страни подписаха рамково споразумение за втори газопровод, този път от Западен Сибир до Северозападен Китай.

Украинската криза дава и други стратегически предимства за азиатския гигант. Заедно с множеството кризисни ситуации в Близкия изток, тя откланя вниманието на САЩ от Източна Азия и тласка Москва към все по-голямо приемане на Китай. По този начин тя позволява на Пекин да се върне към голямата си цел – да попречи на американското лидерство в Азиатско-тихоокеанския регион.

Казано по-просто, Китай има нужда Русия да предоставя природни ресурси и стабилна стратегическа подкрепа, а тя се съгласи да направи точно това.

Димитрий Тренин от Московския център „Карнеги“ казва, че това е триъгълник, в който Пекин, а не Вашингтон има водещата позиция.

„САЩ трябва да осъзнаят, че най-сериозният им съперник в 21-и век вече може да разчита на повече ресурси откогато и да било, както и на подкрепата от врага от 20-и век. Говорим за нова Евразия, в центъра на която стои Китай. Китайските проекти променят региона повече от всичко от епохата на Чингис Хан насам“, добавя той.

Един от тези проекти е Азиатската банка за инфраструктурни инвестиции (AIIB). Институцията все още не е отпуснала нито един заем, но вече нанесе сериозен дипломатически удар по САЩ.

Въпреки недоволството на Вашингтон, много американски партньори решиха да да станат основатели на новата институция. Новината за това шокира китайците почти толкова, колкото и Белия дом.

Китайските преговарящи дори не предполагаха, че ще привлекат страни като Великобритания и Австралия в банката си. Сега стратезите на Китай ще потърсят други начини да тестват американското лидерство в региона.

За да направят това, те не трябва да поглеждат далеч. В обръщението си за Състоянието на съюза на президента Барак Обама призова Конгреса да му помогне да подпише споразумениято за свободна търговия в Азия.

„Китай иска да пише правилата в най-бързо развиващия се регион в света. Това ще постави работниците и бизнесите ни в безизходица. Защо трябва да позволяваме това да се случи? Ние трябва да пишем тези правила“, каза той.

И наистина Обама опитва да диктува темпото със своята стратегическа външнополитическа инициатива – връщането към Азия. Неговата администрация опитва да задвижи подписването на Транстихоокеанското партньорсто (TPP), което ще обвърще САЩ с над десет страни в региона. Китай не е включен в споразумението и го възприема като опит за икономическо ограничаване.

Не е изненадващо, че Пекин работи върху конкурентна сделка и подготвя почвата с някои спорни тактики, които притесниха съседните страни около Южнокитайско море.

Президентът Дзинпин се отдръпна от стратегическите военни инициативи и отправи поглед към икономическите, като представи визия за Икономически пояс по пътя на коприната, който включва многомилиардни заеми за енергийна и транспортна инфраструктура за Централна Азия и паралелния Морски път на коприната, който ще направи същото за Югоизточна Азия.

Междувременно проектът на Обама остава затънал в политическите игри в Конгреса. Докато мандатът на президента изтича и администрацията започва да се фокусира върху предстоящите избори, регионалните съюзници се притесняват, че Щатите са разсеяни, разединени и дори нефункционални в лицето на предизвикателството от Китай.

САЩ обаче изглеждат спокойни по отношение на руско-китайските отношения и ги виждат като брак по сметка, в който рано или късно мечката или дракона ще покаже нокти.

Променливи амбиции

Снимка: ЕРА/БГНЕС

Китайските лидери смятат, че САЩ никога няма да предадат своя статут на абсолютна сила в Азия доброволно. Тяхната стратегия обаче е да избутат американците постепенно.

Регионалните инициативи за развитие и търговия до голяма степен отразяват този план, също като модернизацията на армията.

Стратегическото партньорство с Русия е голямо парче от пъзела, тъй като двете страни делят граници от 4300 километра. Това означава, че Азия има нова икономическа ос, а Япония все по-трудно ще намира съюзници, които да я защитят от китайските териториални претенции.

Когато президентът Обама встъпи в длъжност през 2009 г. нeговите политически цели бяха да рестартира отношенията с Русия и да обърне поглед към Азия.

В края на втория му мандат обаче Китай е този, които има нови отношения с Москва, а Русия вече се е обърнала към най-големия континент.