С 10 години закъснение България призна масовото избиване на арменците

Снимка: БГНЕС

Парламентът призна официално масовото изтребление на арменците в Османската империя в периода между 1915 и 1922 година, и обяви 24 април за ден на възпоменание на жертвите. Решението беше прието със 157 гласа „за“, 37 „против“ и нито един „въздържал се“.

Темата за признаване на геноцида често беше повод за дебати в Народното събрание (НС) в последните 10 години. Досега обаче народните представители не бяха взимали подобно решение по въпроса.

От първоначално предложения от „Атака“ проект за решение отпадна думата „геноцид“, която беше заменена от думите „масовото изтребление“. Отхвърлено беше и позоваването на две конвенции на ООН.

Отпадането на позоваването на двете конвенции на ООН стана по предложение на Красимира Ковачка от БДЦ и бе подкрепено от съпредседателя на Реформаторския блок Радан Кънев.

Срещу решението се обявиха вносителите от „Атака“, като според Десислав Чуколов причината за отпадането на конвенциите е наследниците на изтребените арменци да не могат да търсят правата си заради престъпленията.

„По този начин казваме на потомците, че те по никакъв начин не могат да търсят правата си. Знам, че се опитвате да омекотите реакцията от турската държава, но това означава, че се съобразяваме с Турция“, каза националистът.

В отговор на твърдението, Кънев призова народните представители да оставят настрана международно-правната терминология, и заяви, че днес парламентът се бори за насърчаване на диалога между Турция и Армения, които трябва „да останат очи в очи с истината“.

„Не намесвайте компенсации, защото ще ви отговорят, че терминът „геноцид“ е въведен след 1915 и не можете да го използвате. Гласувайте за истината, е на за правни понятия“, добави той.

Депутатът от Реформаторския блок Корман Исмаилов призна, че ще гласува различно от колегите си в парламентарната група и заяви, че „не може да поеме отговорността да бъде член на трибунал и да прецени каква е ползата от това решение за по-добрите отношения между Турция и Армения“.

Снимка: БГНЕС

Веднага след като решението беше прието в окончателния му вариант, депутатите станаха на крака и почетоха с минута мълчание жертвите на масовото изтребление. В този момент депутатите от ДПС напуснаха залата.

„Изтреблението на арменците в Османската империя през 1915 – 1922 година е идентифицирано с категорични исторически факти и автентични документи. Според хуманните традиции на българския народ и с поетите по ратификацията на документите на ООН задължения България разграничава историческото наследство на Османската империя и наследството на Република Турция и приветства диалог между Турция и Армения за окончателен ангажимент към историческата истина. Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България реши: Признава официално масовото изтребление на арменците в Османската империя и обявява 24 април за ден на възпоминание на неговите жертви“, гласи целият текст, който бе окончателно приет в Народното събрание.

От първоначалния вариант, предложен от „Атака“, отпадна изречението: „Деянието отговаря напълно на състава на постановителните актове на Организацията на обединените нации – Конвенция за преследване и наказване на престъплението геноцид (1948) и Конвенцията за неприлагане срока на давност по отношение на военните престъпления и престъпления срещу човечеството (1968).

По света

Германският Бундестаг днес прие резолюция, с която признава прогонването и унищожението на близо 1.5 милиона арменци от Османската империя за геноцид. Председателят на парламента Норберт Ламерт за първи път в историята на Германия назова престъплението като „унищожение на един народ“.

Редица европейски страни признават кланетата за геноцид, въпреки че Италия и САЩ избягват употребата на термина заради значението на Турция като техен съюзник. В САЩ 42 от 50-те щата са признали официално арменския геноцид.

Арменският геноцид официално е признат от: Европейския парламент, Подкомисията на ООН по правата на човека, Комисията по външни отношения на Камарата на представителите на САЩ, от Комисията по външни отношения на Конгреса на САЩ, от държавите: Аржентина, Австралия, Армения, Белгия, Ватикана, Венецуела, Гърция, Италия, Канада, Кипър, Ливан, Литва, Полша, Русия, Словакия, Уругвай, Франция, Холандия, Швеция, Швейцария, Чили, от регионите: в Австралия – щатите Южна Австралия и Нов Южен Уелс, в Бразилия – Сеара и Сао Пауло, във Великобритания – Шотландия, Северна Ирландия и Уелс, в Италия – много общини гласуват признаването на геноцида, в Испания – Страната на баските и Каталуния , в Канада – Онтарио и Квебек, в Украйна – Крим.

През 1987 г. Съветът на Европа приема решение, съгласно което отказът на днешна Турция да признае факта на престъпното деяние, осъществено от правителството на младотурците, е непреодолимо препятствие по пътя за членството на Турция в ЕС.

В Армения

Световните лидери почетоха с едноминутно мълчание в Ереван 100-годишнината от масовите убийства по време на Първата световна война. Те положиха цветя пред паметника на 1.5 милиона арменци, убити от османската армия.

Арменският президент Серж Саркисян благодари на световните лидери за присъствието им на церемонията.

„Благодарен съм на всички, които са тук, за да потвърдят отново ангажимента си към човешките ценности, за да покажат, че нищо не е забравено, че след 100 години ние още помним“, заяви Саркисян.

Думите му предизвикаха овациите на публиката, в която присъстваха президентите на Русия, Франция, Кипър и Сърбия.