България признава арменския геноцид без "геноцид"

България признава арменския геноцид без „геноцид“

43-ият български парламент обсъжда как хем да признае арменския геноцид, хем да не използва думата „геноцид“ – в името на отношенията със съседна Турция. Формулата „масово изтребление на арменците“ обяви премиерът Бойко Борисов, който дойде в Народното събрание за целта. Темата за признаването на геноцида безуспешно се поставя в Народното събрание от близо 10 години.

Винаги сме отчитали, че на границата ни с Турция има проблеми, те направиха отстъпки за българското месо, след като Русия въведе санкции, заяви Борисов, който подчерта, че трябва да се прави разлика между Османската империя, при чието управление през 1915 г. са извършени убийствата, и днешна Турция.

„Българското правителство не може да направи нищо по-различно от това да признае масовото изтребление на арменците. Това, което говорихме с колегите, че историята си е история, жертвите са си жертви и този ден трябва да бъде възпоменат в тяхна памет и не само в техните, но и на българските такива. Това, което и сега предложиха от ГЕРБ масовото изтребление на арменците да бъде признато и аз мисля, че ще се намери консенсус в тази посока“.

„Казах много ясно масовото изтребление на арменците, това е българската дума. Действително винаги от ГЕРБ сме отчитали това, че на границата ни с Турция има проблеми. Те направиха жестове към нас, знаете с износа на месо, където контрасанкциите от Русия ни удариха много в селското стопанство, надявам се, че ясното разграничение между Османска империя и сегашна Турция и безспорният исторически факт, че са изтребени или убити хора ще се отчете от турското правителство“.

Използването на думата „геноцид“ вече на няколко пъти разгневи Анкара, която влоши дипломатическите си отношения със страни, които го направиха. Причината е, че определението „геноцид“ е престъпление по международното наказателно право.

Малко преди идването на премиера, ГЕРБ предложи същата формулировка в Проекта на решение за признаване на геноцида над арменците в Османската империя. Депутатът от ГЕРБ Цвета Караянчева предложи наименованието на проекта на решение да е Проект на решение за признаване на масовото изтребление на арменците в Османската империя в периода 1915-1922 г. След него председателят на НС Цецка Цачева обяви 15-минутна почивка.

„По-добре е да се въздържим от съзнателното ровене в историята. Да кажем, че имаме право да я оценим, но да ги превръщаме в общозадължителна норма, е абсолютно недопустима“, подчерта лидерът на ДПС Лютви Местан. Той призовава експертизата на юристите в пленарна зала да подпомогнат усилията на ръководството на НС и да спестят на българския народ една ужасна грешка.

Маргарита Ташева от „Атака“ след предложението на Цвета Караянчева подчерта, че геноцид е извършен по един единствен признак – понеже арменците са християни.

Преди 100 години

Преди сто години в Османската империя започват масовите убийства на арменците християни. На 24 април 1915 година в разгара на Първата световна война младотурският режим решава да изсели масово арменското население от вътрешността на Анадола в пустинните райони на Близкия Изток. По време на репресиите 30 000 от арменците намират подслон в България.

По пътя си беззащитните арменци са подложени на масови мъчения и убийства. В резултат над 1.5 милиона арменци губят живота си. Турция и до ден днешен отказва да признае това престъпление, заявявайки, че тези хора са станали жертва на лошите условия по време на Първата световна война. Анкара също така оспорва цифрата от 1 милион и половина, твърдейки, че жертвите са далеч по-малко – около 200 000 души.

Но неотдавна Анкара направи насрещна стъпка към потомците на арменците. Министър-председателят Ахмед Давутоглу изрази съчувствието си със следните думи: „Ние споделяме болката на децата и внуците на арменците, загинали по време на депортацията през 1915 г.“. Думата „геноцид“ обаче не прозвуча.

Въпреки това първият геноцид на 20-и век започва да се признава от все повече държави по света. Началото на този процес е поставено през 1987 г. с решение на Европейския парламент. През 2001 г. във Франция със закон геноцидът над арменския народ е признат.

Примерът на Париж е последван от около 20 държави, сред които Русия и Ватикана, която направи това преди броени дни. Папа Франциск нарече кървавата разправа над християните арменци в Османската империя „първият геноцид на 20-и век“. В отговор на последвалата остра критика от Анкара папата отбеляза: „Не можем да мълчим за това, което сме видели и чули“.

От своя страна генералният секретар на ООН Бан Ки Мун предложи да посредничи между Турция и Армения. Според него Анкара и Ереван трябва да продължат диалога с ясната цел – да предотвратят в бъдеще подобни трагични събития.

Арменската църква канонизира жертвите на геноцида. Церемонията, която се превърна в най-голямата канонизация в историята и тя се проведе ден преди отбелязването на 100-годишнината в близост до столицата Ереван в един от най-старите християнски храмове в света.