Съдът реши: КТБ е във фалит от 6 ноември

Софийският градски съд (СГС) обяви КТБ в несъстоятелност с начална дата 6 ноември 2014 година. Това пише в решението на съдия Иво Дачев, с което се прекратява дейността на четвъртата по големина банка в България.

Постановена е обща възбрана и запор върху имуществото на КТБ. Започва осребряване на активите на банката. Решението на съда може да се обжалва пред Апелативния съд в срок от 7 дни.

„Оттук нататък следват всички описани в Закона за банковата несъстоятелност процедури. Много е вероятно сегашните временни синдици да бъдат определени за постоянни… Започват едни много сложни процедури, които в рамките на българския съд ще гарантират всичко необходимо, така че откраднатото от КТБ да бъде върнато там и кредиторите на КТБ, които не са удовлетворени от имуществото в КТБ, в това число най-големият кредитор – Фондът за гарантиране на влоговете в банките (ФГВБ), да бъдат равнопоставени и еднакво удовлетворени“, коментира Горанов, цитиран от „Фокус“.

Временните синдици в КТБ вече обявиха, че ще атакуват пред съда направените цесии (договор, с който носителят на едно вземане го отстъпва на трето лице), коита са за 800 млн. лева. Сделките обаче ще бъдат обжалвани всяка поотделно. Правният проблем е дали тези цесии са законни между датите 20 юни, когато банката бе поставена под специален надзор и 6-ти ноември, когато бе обявена в несъстоятелност и бе отнет лицензът й.

Веднага след затварянето на КТБ бяха извършени множество цесии (прихващания). Обикновено това се извършва от негарантирани вложители, които имат влогове над 196 000 лева, които са гарантирани, и които се продават обикновено на фирми, които пък от своя страна имат кредити в КТБ с цел след това да бъде извършено прихващане.

Това означава, че въпросните кредитополучатели няма да погасят реално с пари кредитите си. Техните пари няма да влязат в масата на състоятелността и по този начин ще бъде ощетен както Фондът за гарантиране на влоговете, така и останалите негарантирани вложители, коментира преди време Менда Стоянова.

Какво става с цесиите на Вежди Рашидов

Министърът на финансите увери, че ще бъдат оспорени в съда всички сделки, които привилегироват едни кредитори в КТБ пред други. Той уточни, че цесията на министъра на културата Вежди Рашидов е законна, но ако нарушава предимството на друг кредитор и Рашидов се явява привилегирован кредитор, ще бъде една от първите атакувани сделки.

По думите му това са огромни по обем и материален интерес сделки, някои от тях сключени извън банката, в гражданския оборот.

В началото на април Вежди Рашидов обяви, че не е успял да спаси вложените си пари в КТБ. „КТБ открадна моите вложени пари и платени данъци, които са в размер на около 2 милиона лева“, призна пред bTV министърът на културата.

Според документи, публикувани в блога на журналиста Мирослав Иванов, Рашидов е спасил парите си с помощта на две цесии – за 660 000 лева и 1 939 995.52 лева. Едната е извършена с „Риск инженеринг – Д“ ЕООД, чийто управител е Богомил Манчев, а втората с фирмата „Кимпекс енерджи“ АД, която се занимава с разпределение и търговият на електрическа енергия.

Горанов подчерта, че оспорването ще е без значение от името, което стои в договора –“Дали това е Вежди Рашидов или някой друг по-известен или по-малко известен български гражданин, който е имал лошата участ да стане кредитор на КТБ в несъстоятелност“.