Интелектуалци искат парламентът да признае арменския геноцид

©БГНЕС

©БГНЕС

Стотина общественици, интелектуалци, културни дейци призоваха парламентът да приеме декларация, с която да признае геноцида над арменците. Това беше обявено на пресконференция в Съюза на българските журналисти (СБЖ), който също стои зад искането. [related-posts]

За целта преди 15 дни те са изпратили декларация до премиера Бойко Борисов, председателя на Народното събрание (НС) Цецка Цачева и всички парламентарни групи, както и до президента Росен Плевнелиев.

На разговорите с председателите на парламентарните групи на ГЕРБ, АБВ, ПФ, „Атака“, БСП и РБ, всички те декларирали готовност, че декларацията ще бъде внесена за обсъждане, съобщи БГНЕС.

Освен 100-годишнината от геноцида над арменците днес бяха отбелязани и 102 години от прогонването на тракийските българи.

„Нямаме нищо против турския народ, но държим турската държава да изпълни моралния си ангажимент към хората, нейната армия е нанесла огромна трагедия“, заяви председателят на Съюза на тракийските дружества в България и виден БСП-политик Красимир Премянов.

Иван Гранитски, директор на издателство „Захарий Стоянов“, припомни, че през 1915 г. турската страна избива над 1.5 милиона арменци.

„Папата призна геноцида над арменците, Европейският съюз (ЕС) също, хубаво е и България да се присъедини към този въпрос… Става дума за прочит на исторически факти, а не за повод за дрязги“, посочи Гранитски.

От своя страна акад. Константин Косев поясни, че смисълът на декларацията е поглед към бъдещето, за да не се извършват повече подобни зверства.

„Нямаме желание да оспорваме истината и да пренаписваме историята. Трябва да имаме морално извинение от страна на турската държава за зверствата, които са се случвали“, заяви председателят на СБЖ Снежана Тодорова.

История на събитията

В нощта на 24 април 1915 г. полиция нахлува в домовете на видни арменски интелектуалци в Истанбул и ги арестуват. Само за няколко дни над 800 души – писатели, поети, журналисти, политици, лекари, адвокати, учители, свещеници, дейци на изкуството, са изпратени в централния затвор на тогавашната турска столица.

Жертва на тази първа вълна на изтребление стават светила на арменската литература, музика, драматургия, поезия, най-големите умове на арменския народ.

След разправата с цвета на арменската интелигенция в Истанбул и на други места, идва ред на арменското население в турските провинции.

Огромен брой хора – предимно жени, деца, възрастни – биват изтласкани към сирийската пустиня. Голяма част от мъжкото население (18-45 г.) е мобилизирано под претекст за предстояща война, но е изтребено още в казармите.

Останалите умират от глад, болести, изтощение, изнасилвания, издевателства…

Загиват милион и половина невинни хора. Планът на младотурските ръководители и идеолози като Таляат паша, Енвер паша, Джемал паша, Наим бей е осъществен с изключителна жестокост.

Оцелелите, спасили се като по чудо от кланетата през 1915-1917 г., търсят пристан в други държави. Част от тях намират подслон в България.

Цар Фердинанд издава специален указ за приемането на арменските бежанци през 1915-1917 г., по-късно така постъпва и синът му Борис ІІІ, както и правителството на Александър Стамболийски.

През 1922 г. България отваря границата си и приема над 45 000 останали без дом и имущество арменци.Някои от тях остават тук, други продължават към други държави.

Навръх 100-годишнината от масовото избиване на арменците Папа Франциск нарече трагичното събитие „първия геноцид на 20 век“ и си навлече гнева на турските власти.

По света

Редица европейски страни признават кланетата за геноцид, въпреки че Италия и САЩ избягват употребата на термина заради значението на Турция като техен съюзник. В САЩ 42 от 50-те щата са признали официално арменския геноцид.

Арменският геноцид официално е признат от: Европейския парламент, Подкомисията на ООН по правата на човека, Комисията по външни отношения на Камарата на представителите на САЩ, от Комисията по външни отношения на Конгреса на САЩ, от държавите: Аржентина, Австралия, Армения, Белгия, Ватикана, Венецуела, Гърция, Италия, Канада, Кипър, Ливан, Литва, Полша, Русия, Словакия, Уругвай, Франция, Холандия, Швеция, Швейцария, Чили, от регионите: в Австралия – щатите Южна Австралия и Нов Южен Уелс, в Бразилия – Сеара и Сао Пауло, във Великобритания – Шотландия, Северна Ирландия и Уелс, в Италия – много общини гласуват признаването на геноцида, в Испания – Страната на баските и Каталуния , в Канада – Онтарио и Квебек, в Украйна – Крим.

През 1987 г. Съветът на Европа приема решение, съгласно което отказът на днешна Турция да признае факта на престъпното деяние, осъществено от правителството на младотурците, е непреодолимо препятствие по пътя за членството на Турция в ЕС.

У нас

България все още не е признала официално геноцида, въпреки че е сред малкото, отворили границите си за арменците.

През 2006 г. „Атака“ внася за гласуване в 40 НС проекторешение за признаване на арменския геноцид, но то е отхвърлено.

През 2008 г. общинските съвети на няколко български града гласуват „за“ признаването и осъждането му (Пловдив, Бургас, Русе, Стара Загора, Пазарджик, Шумен).

Общините Бяла Слатина,, Варна, Видин, Добрич, Карлово, Лясковец, Силистра и София официално са признали извършването му.

Тези решения на местните управи са посрещнати враждебно от турските власти. Следва отмяна на побратимявания между български и турски градове, бойкот на съвместни мероприятия.

Процесът по официалното признаване у нас започна с гласуваните декларации от общинските съвети в Пловдив, Русе, Бургас, Варна и Силистра, които признаха за геноцид масовите убийства на арменци. Някои го сториха още при кабинета на тройната коалиция, въпреки острите реакции на ДПС и на турското консулство у нас.

По „икономически причини“ през 2012 г. общинският съвет на Ямбол се отметна от приетата декларация, осъждаща геноцида.