Омбудсманът призова да се изчисти съдебната система от тумори

Христо Иванов. Снимка: БГНЕС

Омбудсманът Константин Пенчев подкрепи промени в Конституцията, като акцентира върху изчистване на системата от „тумори“ – „съдебната номенклатура, много по-опасна от политическата“. Пенчев заяви това на втория Форум за правосъдие и права на човека по проекта „Повишаване капацитета на съдебната система и обучение по Европейската конвенция за защита на човека и основните свободи в Националния институт на правосъдието“. В него участваха министърът на правосъдието Христо Иванов, посланикът на Кралство Норвегия Н. Пр. г-жа Гюру Катарина Викьор, председателят на Върховния касационен съд Лозан Панов, председателят на Висшия адвокатски съвет Ралица Негенцова, главният инспектор на инспектората към ВСС Теодора Точкова и Юлиана Колева, член на ВСС.

„Просто трябва да има, за да се направи реформа, трябва да има промени в конституцията. С промените в Закона за съдебната власт не може да стане нищо съществено. Не е толкова важно ВСС – 2, 3, 5 колегии. Важното е да се намери начин да се изчисти системата от тези тумори и да не се допусне повече поне да заемат възлови постове. Това е най-важното. Разбирате ли, те се въртят – два мандата председател на районен съд, след това отива веднага на окръжен и т.н. Това е т. нар. съдебна номенклатура, която е много по-опасна от политическата номенклатура“.

Константин Пенчев смята, че е грешка парламентът да излъчва от своята квота за ВСС съдии и прокурори – т.е. действащи магистрати. Предложи още да се дискутира 3-годишния мандат на ВСС и да се разширят правомощията на Инспектората към ВСС, който да се превърне в своеобразен „съдебен ДАНС“.

Министър Христо Иванов: Не успяваме да се фокусираме върху принципните въпроси

Това какви изменения на Конституцията ще бъдат приети от Народното събрание, не зависи от министъра на правосъдието. Дебатът върви зле, защото не успяваме да се фокусираме върху принципните въпроси. Това каза министър Иванов и добави, че не би се ангажирал да поставя оценка за работата на ВСС, като препрати към парламента и магистратите.

„ВСС не може да бъде сменен с пресконференция. Ако говорим за предсрочно прекратяване на мандата му, това ще стане с решение на Народното събрание, с което се приемат едни или други промени в Конституцията“, каза Христо Иванов. Министърът на правосъдието ще проведе поредица от срещи с лидерите на опозиционните парламентарни групи в опит да осигури подкрепа за промените в Конституцията, свързани със съдебната реформа. За гласуването им на три четения са необходими 180 депутатски гласа – 3/4 от парламента, а депутатите от управляващата коалиция събират 135, при това от АБВ изразиха резерви.

Министърът заяви, че в Стратегията за съдебна реформа е залегнал голям набор от мерки за ефективна съдебна система, допринасяща за защита на основните човешки права, както и подобрен достъп до правосъдие, включително на уязвими групи. За пример той даде изготвения от Министерството на правосъдието проект на Закон за физическите лица и мерките за подкрепа, който вече е публикуван за обществено обсъждане на сайта на министерството.

„Този проект се опитва да даде изцяло нов подход спрямо лицата, които имат затруднения при извършване на конкретни правни действия“, каза министърът и призова практикуващите в тази сфера магистрати да се запознаят с новите текстове и да дадат становищата си по тях.

До няколко дни за обсъждане ще бъдат предложени и промени в Наказателно-процесуалния кодекс, регламентиращи разпитите в т.нар. сини стаи на деца, станали жертва на престъпления. По тези текстове също се надяваме да получим бележки от съдии и прокурори, добави правосъдният министър.

Бавното правосъдие ни струва близо 300 000 лева за 3 месеца

Междувременно стана ясно, че за първите три месеца бавното правосъдие ни струва 276 320 лева. Това става ясно от проект на Постановление на МС за одобряване на допълнителни разходи по бюджета на правосъдното министерство.

Те са за изплатени обезщетения по сключени споразумение относно нарушени права по разглеждане и решаване на делата в разумен срок по граждански, административни и наказателни производства. Заявленията се разглеждат от Инспектората към ВСС, към който е създадено специализирано звено, което проверява заявленията.

Срокът за разглеждане на исканията е 6-месечен. За 2014 г. са изплатени 620 374 лв. за обезщетения по споразумение за бавно правосъдие. Очакванията са в следващите години средствата, които държавата плаща за бавно правосъдие да продължат да растат, но това ще е за сметка на намаляване на осъдителните решения пред съда в Страсбург, разходите по които отново са за сметка на бюджета.

Т.нар. „компенсаторен механизъм“ за обезщетяване на местно ниво срещу бавното правосъдие има и положителна страна. Чрез споразуменията се намалява значително броя на жалбите, които български граждани внасят през Европейския съд за правата на човека в Страсбург. Преди месец от Министерство на правосъдието съобщиха, че България вече е извън 10-те държави, срещу които се постановяват най-много осъдителни решения. Това се дължи и на сключваните споразумения на местно ниво.