Русия поема твърд курс към Арктика

Русия трябва да положи всички усилия, за да влезе в Арктика и да усвои територията, която контролира, заяви руският вицепремиер Дмитрий Рогозин, цитиран от ТАСС.

„Тук има много проблеми, които не са се решавали с десетилетия и по съветско време, и в досъветско, и в периода на вече новата Русия“, отбеляза Рогозин, откривайки арктическата плаваща станция „Северен полюс 2015“.

По думите му сега обаче е време Русия да влезе в Арктика и да я направи своя, или поне тази част, за която отговаря Москва.

Руският вицепремиер уточни, че има предвид развиването на Северния морски път, развитие на науката, на полярните станции, за да бъде продължено делото на великите руски мореплаватели, летци и полярни изследователи.

Рогозин припомни, че президентът Владимир Путин е взел в началото на годината решение да се създаде държавна комисия по развитието на Арктика.

„Това е доказателство, че ръководството на страната, президентът и правителството отделят особено внимание на развитието на този регион и укрепването на позициите на Русия в него“, убеден е той.

Според Рогозин особено важно е да се модернизира техниката, с която работят полярните изследователи, за да се укрепят руските позиции в Арктика.

„Дали това се харесва на някого или не е техен проблем. Главното е да е полезно на нашата страна“, заяви вицепремиерът.

Междувременно външното министерство на Кралство Норвегия поиска официално разяснение от руското посолство в Осло за посещението на Рогозин в архипелага Шпицберген, откъдето тръгна експедицията към Северния полюс.

Рогозин е в „черния списък“ от руски политици и бизнесмени, които нямат право да влизат на територията на ЕС Санкциите бяха наложени заради анексията на Крим и намесата на Русия в конфликта в Източна Украйна.

Въпреки че Норвегия не е член на Евросъюза, страната се присъедини към всички санкции, които Общността наложи на Руската федерация.

„Поискахме обяснение от руските власти. Този факт не е нарушение на норвежкото законодателство, още повече, че по-рано вече информирахме руското посолство, че не бихме искали да видим лица от списъка в Свалбард (Шпицберген)“, коментира представител на норвежкото външно министерство по-рано днес.

Какво има в Арктика

Арктика е една от последните останали на Земята пустинни територии, неусвоени от човека. Но вече е ясно, че през XXI век този регион ще играе ключова роля в задоволяването на потребностите на човечеството от енергийни източници.

Геологическата служба на САЩ (USGS) твърди, че континенталните шелфове са най-обширната област на планетата, неизследвана още за наличието на нефт и газ. Според експертите 30% от световните запаси на природен газ се падат на Арктика, а над 80% от тях са в шелфа.

Според данните на USGS най-големите находища на нефт и газ са в Северна Аляска и в шелфовете на Карско и Баренцово море. Полуостров Ямал (Русия) и сега дава около една пета от световния добив на природен газ. Очевидно именно от тези региони ще започне надпреварата за разработката на природните богатства на Арктика.

Разработката на находища в полярния кръг е доста изгоден бизнес. Норилск е най-големият в света производител на никел и паладий, а мината Red Dog на Аляска разработва най-богатите на планетата запаси от цинк.

Службата по защита на околната среда в Нунавут е разрешила на един от гигантите в металургията – „Арселор Митал“, да добива желязна руда в канадската тундра.

Огромен интерес предизвиква и Гренландия. На югоизточното й крайбрежие, в района на Кванефелд, се намира находище на редки елементи (според някои оценки – второто по големина в света), както и огромни запаси от уран и цинк.

Компанията Shell вече е инвестирала 5 млрд. долара в полярни проекти. Лондонската компания Lloyd публикува в началото на 2012 г. прогноза, че в близките 10 години Арктика ще глътне 100 млрд. долара инвестиции.

Суровини се добиват в района отдавна – първите въгледобивни мини тук са на повече от 100 години. Но сегашният бурен ръст на икономическа активност е предизвикан от едновременното действие на няколко фактора – глобалния недостиг на ресурси, повишените им цени, техническия прогрес и бурното топене на арктическите ледове в летния период.

Основната причина за топенето на арктическите ледове са изгаряните от хората нефтопродукти. А под ледовете, според сметките на учените, лежат 90 милиарда барела нефт – 13% от все още наличните световни запаси.