Гърция търси спасение от Русия и Китай

еврозона

Управляващите в Гърция използват всички възможности, за да уредят заем за страната от €15 милиарда и да избегнат фалит, съобщават гръцки медии, цитирани от ДПА. [related-posts]

Публикациите в пресата в южната ни съседка сочат, че в последните седмици властите правят сондажи в Китай и Русия, за да избегнат досегашните си кредитори.

Седмичникът „Карфи“ цитира правителствени служители, които посочват, че страната се надява, че Китай ще даде заем на Гърция от €10 милиарда под формата на предплащане за бъдещо ползване на пристанището Пирея и като аванс за инвестиции в гръцките железници.

Страната се надява да получи допълнителни 3 до 5 милиарда евро от Русия, според седмичника „Агора“ , който също цитира гръцки служители. Тези средства ще послужат като предварително плащане на такси, свързани с планирания газопровод „Турски поток“ и допълнителното му разширяване през Гърция към Централна Европа.

Строителството на газопровода на гръцка земя беше обсъдено на срещата между премиерът на Гърция Алексис Ципрас и руския президент Владимир Путин по-рано този месец.

Германският сайт Spiegel online съобщи, че споразумение може да бъде подписано още на 20 април.

„Гърция, а не Европа ще понесе тежестта на всички проблеми, произлизащи от гръцките финанси. Европа е създала буфери, за да се защити“, заяви вчера френският финансов министър Мишел Сапен.

По думите му ако ситуацията се развие по непредвиден сценарий, той ще се отрази зле главно на Гърция и гръцкия народ, а не на другите държави в еврозоната, тъй като ситуацията през последните 4-5 години се е променила значително.

„Научихме се да издигаме стени, за да се защитим, да защитим банковата система, да защитим други страни, които могат да станат уязвими, ако нещо се случи в Гърция. Така че Европа е много по-силна. Европа се е защитила от сътресенията. Опасността е за Гърция“, подчерта той.

Сапен направи изявлението си на пролетните срещи на Международния валутен фонд и Световната банка. „Гърция трябва да спазва правилата, които важат за всички страни в еврозоната“, заяви Сапен.

„Гърция подписа не само меморандум, а и договори и е поела ангажименти. Тези ангажименти трябва да бъдат изпълнени“, допълни той.

Междувременно Международният валутен фонд обяви, се надява консултациите с Гърция по въпроса за антикризисната подкрепа да се ускорят и задълбочат, заяви управляващият директор на фонда Кристин Лагард.

Срещата с гръцкия финансов министър Янис Варуфакис беше продуктивна, подчерта Лагард на пресконференция във Вашингтон.

Тя подчерта, че целта на МВФ не се е променила и работата е насочена към „възстановяване на стабилността, гарантиране на изход от кризата, да се гарантира че Гърция ще може да стане суверенна от гледна точка на финансирането и икономическото си развитие“, добави управляващият директор на МВФ.