Британската лудост на третата възраст

Промените в британското пенсионно законодателство, току-що влезли в сила и широко рекламирани от правителството, отварят пред пенсионерите невиждани хоризонти.

Според новите правила при някои видове пенсии правопритежателите могат веднага да получат накуп значителната сума, трупана дълги години, и да я използват по собствено усмотрение.

Но може да стане и друго – да се лишат от всичко спестено и да затънат в мизерия. Досега при пенсиониране след приключване на кариерата британските пенсионери можеха да разчитат на постоянен доход – стига да са правили редовно вноски в своя пенсионен фонд.

Разгулен живот в залеза на дните

В кралството има три вида пенсии: скромна държавна от 170 лири седмично, но се дава на всеки, който си е плащал данъците и социалните удръжки независимо от събраните суми; пенсия, плащана от компанията работодател на пенсионера; частна пенсия, която човек може да избира по свое желание.

При последните два вида с пенсионните натрупвания се купува анюитет (гарантирани редовни парични плащания на равни интервали от време), от който впоследствие се плащат годишни фиксирани суми.

От тази седмица обаче хората, навършили 55 години, могат да вземат част или всичките пари, събрани в пенсионния им фонд, и да ги изхарчат както пожелаят.

Това безспорно им дава свободата да се разпореждат с парите си – носи обаче риск да загубят една част или целия си гарантиран месечен доход.

Британският печат отдавна разказва за пенсионери, решили да похарчат внезапно споходило ги богатство за луксозен автомобил или океански круиз.

И наистина – ако едва навлязъл в пенсионния период от живота, някой изхарчи твърде много от спестеното? Не го ли чака нищета в края на житейския път? Във Великобритания, както и в цяла Европа, старците вече живеят по-дълго. Финансово погледнато, резултатът е постоянна нужда от пари в брой.

Правителството признава, че има проблем, и предлага на всички желаещи безплатни консултации (навярно в стремеж да ги разубеди, ако замислят да изхарчат всичко наведнъж).

Критици на новото законодателство обаче предупреждават, че хората, които решат да прахосат парите, трупани с години, може да останат без пукната пара и пак да търсят помощ от държавата.

Впрочем, за развлекателната индустрия и други бизнес отрасли новите правила са добре дошли. Британските туроператори например честно споделят, че „времената са великолепни“ за техния бизнес. Нищо чудно: с круизните кораби пътуват предимно пенсионери.

На приходи от „белокосия“ сегмент залагат и бизнесмени от други браншове. Компаниите, предлагащи мебели и обзавеждане за кухни и бани, а също продавачите на луксозни коли, потриват ръце и предвкусват печалби. По данни на застрахователната фирма Saga, обслужваща „хората над 50“, близо 22 процента от пенсионерите, за които важат новите правила, планират да изхарчат събраните пари.

В Австралия, въвела преди време подобни норми, само един на 25 души си купува анюитет. Останалите си вземат парите и ги харчат кой както предпочита.

Всичко или нищо?

Независимо от новите рискове, британските пенсионери си остават сред най-защитените в света. Те се радват на множество привилегии – от безплатни карти за автобусите и метрото (извън пиковите часове) до специални добавки за отопление зимно време и ексклузивни спестовни сметки с високи лихви.

Но ако днешните пенсионери са добре, как стоят нещата за техните внуци? Финансовата криза от 2008 г. ликвидира много работни места и замрази заплатите. Скорошна анкета показва, че 20 на сто от жителите на Великобритания изобщо нямат спестявания и живеят от заплата до заплата.

Мнозина се страхуват, че заради поскъпването на живота просто ще останат без пари, които да внесат в пенсионен фонд. Тъкмо с оглед на тези опасения властите задължиха компаниите да предлагат на персонала пенсионни схеми. Засега служителите имат право да откажат този вид пенсия, но през 2017 г. концепцията ще бъде преразгледана.

Защото в обозримо бъдеще държавните пенсионни плащания ще достигнат стотици милиарди лири, съответно правителството може да направи удръжките за частни пенсионни фондове задължителни.

Но децата и внуците на днешните пенсионери могат с право да завиждат на своите старци, къпещи се в нечакания разкош: щом дойде редът им, май няма да имат този късмет.