Уестърн по депесарско-патриотарски

Снимка: БГНЕС

В стрелбата с хладно оръжие рикошетите може и да убият, но при стрелбата по политически противник ефектът е… пълни урни. За противника.

Местният вот наближава, а с него – и втръсналата етническа карта. На която обаче българският мат’рЯл кълве. А печели единствено ДПС.

Подгряването започна като с артилерийска стрелба – не бяха изминали стоте дни на кабинета, когато здравният министър Петър Москов отвори темата за нападения над лекари в ромските квартали. И „езикът на омразата и ксенофобията“ стана любимата дъвка на лидера на ДПС Лютви Местан, както и обвиненията за „ценностна изолация“ на партиите от ДПС.

Ролята на Патриотичния фронт и особено на Реформаторския блок в „радикализацията“ на правителството е лайтмотив на всяко изявление, брифинг и коментар на Местан в последните месеци.

Патриотите охотно се включват в канонадата и уестърнът върви. Днес предложиха агитацията на език, различен от българския, да се наказва с лишаване от свобода до 3 години и глоба до 20 000 лева.

Подобен законотворчески полет несъмнено ще доведе до осъждане на България за дискриминация в Страсбург и поредна победа, за Местан и компания в борбата им за „права и свободи“. Няма да се приеме, но и тия халосни патрони ще свършат работа.

Премиерът Борисов периодично удря по едно рамо на (не)партньорите си от ДПС като връща лентата за т.нар. „възродителен процес“ и припомня опасностите от евентуален междуетнически конфликт в България – тема, която от години съществува единствено в главите на политици и псевдонационалисти, но не и на средностатистическия гражданин – независимо от етноса и вероизповеданието му.

Закъде без „Атака“ в тия междузвездни войни?! С фантастичен сценарий за междуетнически и междуверски сблъсъци, предизвикани от американските империалисти, за да оправдаят постоянното присъствие на американски танкове у нас.

Разбира се, крайната цел на злите (янки) е не друго, а нападение над братска Русия, в което българската армия ще е просто пушечно месо.

Ефектът от подобно пустословене е доказван многократно – налива вода само в мелницата на ДПС.

Характерно за партиите с твърди електорални ядра е, че винаги когато са атакувани по теми, фундаментални за съществуването им, те се капсулират и постигат по-добри резултати. Макар със състава на парламентарната си група ДПС да бяга от своя етнически характер, тя продължава де факто да бъде малцинствената партия в България. А последните няколко вота демонстрираха амбицията й да разпростре влиянието си и сред ромската общност.

Харесва ни, или не, демографските тенденции в България предполагат, че малцинствените групи малко по малко ще започнат да се приближават по численост с населението от български произход.

Затова, вместо политиците да освобождават общините от „турско робство“, по-добре да ги прочистят от административната мафия на обществените поръчки.

И най-вече, да спрат да работят като PR екип на ДПС – те и без това са достатъчно добри в това. Ако не се спрат, след местните избори Местан може и да се окаже лидер на втората политическа сила у нас. И без гласовете от Турция.