Реформатори предлагат по-ниски прагове за референдум

Членове на инициативния комитет за референдум позират пред фоторепортери, малко преди шествието да потегли към НС.

Депутати от Реформаторския блок предлагат намаляване на праговете за иницииране и валидност на референдумите с промени в Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление.

Предложенията на осемте народни представители начело с Петър Славов предвиждат:
· Намаляване на праговете за иницииране на произнасяне на Народното събрание или местен парламент по провеждане на референдум;
· Намаляване на прага за валидност на референдумите;
· Опростяване на формата на бланката, с която се събират подписите за референдум и защита на личните данни;
· Финализиране на вече започнала процедура за провеждане на референдум от новоизбрано Народно събрание, в случай на предсрочно прекратяване на мандата на предходното;

Важно е да не позволяваме да се повтаря казуса с референдума „Близнашки“, коментира Петър Славов, визирайки проведения през 2013 г. национален референдум и впоследствие опитът за провеждане на такъв за изборна реформа през 2014 г., блокиран след разпускането на 42-то НС.

Една от промените е допитванията да са валидни, ако в тях са участвали половината от имащите право на глас по избирателните списъци. По сегашния закон изискването е толкова, колкото са участвали на последните избори.

Според вносителите не е оправдано валидността да се обвързва с активността от последните проведени парламентарни/местни избори. Още повече, че ако в един случай тя може да е доста над 50%, то в други е напълно възможно активността да е била далеч по-ниска и така решението, прието на национален или местен референдум, далеч да не е представително за мнозинството граждани с избирателни права, допълват те.

Според Славов в момента праговете за иницииране на национален или местен референдум са неоправдано високи (респективно 500 000 подписа на граждани с избирателни права или по предложение на 1/5 от общинските съвети). Същият проблем е заложен и по отношение на валидността на референдумите, която сега е обвързва с активността от последните резултати от проведени парламентарни/местни избори.

Депутатите от РБ предлагат прагът да е 50% от имащите право да гласуват българи за легитимност на един референдум (същото предложение внесоха преди време от АБВ). Предлагат подписите за свикване на национален референдум да се намалят от 500 000 на 300 000.

Проблеми се установиха и при събиране на подписките, в частност усложнената форма на бланката, съдържаща и изискване за вписване на подробни лични данни на лицата, напомнят вносителите. Последното често действа демотивиращо за гражданите предвид опасенията им, че с личните им данни би могло да се злоупотреби. Затова се предлага постоянният адрес да не се вписва изцяло в бланката, а само населеното място и улицата – респективно район, квартал и блок за градовете с районно деление или където има такива.

Друг съществен проблем, който се очерта при предсрочното прекратяване на мандата на 42-то НС беше липсата на решение за насрочване на референдум по внесената подписка и практическото прекратяване на инициативата, независимо че за провеждане на национален референдум се бяха обявили над 700 000 български граждани. Ето защо в настоящия законопроект е предвидено в подобна хипотеза новоизбраното Народно събрание да довърши процедурата по провеждане на референдум, започната при неговия предшественик.

Вносителите смятат, че изискването на подробни лични данни в подписките за референдумите действа демотивиращо на много от гражданите, които се притесняват, че с личните им данни би могло да бъде злоупотребено. Те предлагат постоянният адрес да не се вписва изцяло в блaнката, а само населеното място и улицата – респективно район, квартал и блок за градовете.