Отгледай си стол

Природата е ненадминат архитект и дизайнер. Но какво ли би се случило, ако я оставим да се състезава в някоя конкретна ниша – да речем, мебелния дизайн? Няколко прототипа на столове, растящи – точно така, растящи, в едно поле в Дербишър в британската провинция разкриват вълнуващи възможности.

„Заехме се напълно да преосмислим начина, по който дървото се използва като материал“, казва дизайнерът Гавин Мънро пред сайта Quartz. Неговият метод на производство хвърля във въздуха целия цикъл на мебелното производство, включващ изсичане на дървета, товарене и бичене на трупи, рязане на талпи и после залепяне, който генерира маса индустриален и екологичен отпадък.

Живи столове

Поле от маси и столове

В последните четири години Мънро и екипът му от Full Grown са отгледали стотици върби, търпеливо чакайки точното време за прибирането на реколтата. Под напътствията на Мънро и неговите проучвания в оформянето на дървета и приложната ботаника, опитната фирма за мебелен дизайн използва методите на присаждането, за да „прилъже“ клоните на дърветата да оформят столове, маси, лампи и рамки.

Прилъгването е ключова дума в случая. „Първият пробив беше осъзнаването, че не можеш да насилиш дърветата – един измъчен клон просто умира и друг изниква някъде другаде“, обяснява Мънро в сайта си.

Когато природата доставя и материала, и градивната сила, работата на дизайнера е да отглежда, наблюдава и адаптира – в разрез с конвенционалното рисуване, схематизиране и репродуциране. Дизайнерът дори може да изкове уникална приставка към мебелите, които оформя сантиметър по сантиметър в годините, докато те … растат.“

„Да кажем, че се привързваме, би било твърде меко! Странно затрогващо е да гледаш стадо от столове и лампи, за които трябва да се грижиш“, казва Мънро. „Имали сме си любимци от самото начало, които заблестят с всеки сезон и други, които са загубили клон по пътя за наше огромно съжаление. Има и няколко, които изоставихме по време на експеримента и които се завърнаха към първичната си форма, за наша всеобща изненада“.

Може да се наложи клиентът да почака повече за своя стол по поръчка, но в епохата на моменталните 3D-принтирани предмети, бързото производство и експресната доставка, Мънро предлага модел, при който „масовото производство среща отложеното удовлетворение“. Наградата е един уникален и дълготраен предмет, по-здрав, защото няма никакви сглобки и шевове.

Идеята покълнала, когато на младини Мънро видял един избуял бонзай, напомнящ формата на стол. По-късно той експериментирал с изхвърлени от морето дървета, докато живеел в Сан Франциско, Калифорния, след колежа. Но серия операции за изправяне на гръбначния му стълб, който като дете често го държал в корсет със седмици, дал на Мънро незаличимо впечатление от първа ръка за усещането да живееш с присадка. „Точно тогава се научих на търпение“, казва той.

И по-рано е имало привърженици на „отгледаната покъщнина“ – като британския дизайнер Кристофър Кетъл, прилагал такива техники от 70-те години на XX век. В началото на миналия век пък американският банкер Джон Крубсак отгледал един изпипан висок стол с облегалка от по-стари чемширени фиданки – проект, отнел 11 години.

На клиентите на Мънро няма да се наложи да чакат толкова мебелите си – 3-4 години за върбови столове и между 6 и 10 години за дъб. „За онези, които обичат вино или уиски, сигурен съм, биха се съгласили, че малко отлежаване не е зле“, казва той.

Ала като един търпелив градинар Мънро внимава да не разширява начинанието си твърде бързо. „Това е форма на изкуство, която едва прохожда“, казва той. „Ще изчакаме няколко реколти, преди да вземем някакво твърдо решение за това. Има голям потенциал за широко приложение, но това е идея, която се развива с годините и десетилетията“.