ГЕРБ и главният прокурор в един глас: Министърът на финансите с вето за сделки

ГЕРБ и главният прокурор в един глас биха отбой и предложиха спирането на сделки да става с вето на министъра на финансите. Специалното законодателство, предложено от тях с промени в ГПК и НПК, предвиждаше главният прокурор да има право да спира сделки за 48 часа. Глашатаите на предложението – Цветан Цветанов и Сотир Цацаров, днес вече са на друго мнение. Мотивът на Цацаров е, че прокуратурата не се нуждае от повече права.

Още по темата

При гласуването на законодателните промени в пленарна зала миналата седмица обаче, предложението за НПК, което именно даваше това правомощие на главния прокурор – или негов заместник, не беше гласувано. Оттегли го вносителят – председателят на ПГ на ГЕРБ и бивш вътрешен министър Цветан Цветанов. То беше критикувано остро от Реформаторския блок.

Тази сутрин по bTV Цветанов защити спецзаконодателството за КТБ, като направи аналогия с 90-те години, когато правото на държавното обвинение да участва в гражданския процес беше отнето. По думите му, „ако имаше стабилно управление между 2013-2014 г. нямаше да говорим за подобни мерки и нямаше да има такъв дефицит, а тези 3 млрд. лева, които държавата наля в КТБ, можеха да отидат за икономически растеж“.

В същото време Цветанов заяви, че при продажбата на „Виваком“ през 2012 г. (когато управляваше ГЕРБ, а той беше вътрешен министър) е имало нарушения, защото „БТК е купена с кредити от КТБ“.

Според председателя на ПГ на ГЕРБ няма бламиране от страна на ГЕРБ на министъра на правосъдието с внасянето на партиен законопроект за съдебната власт дни преди инициативата на Христо Иванов. „Категорично няма атака срещу Христо Иванов. Какъв е проблемът? Имаме внесена стратегия за съдебна реформа, а всяка парламентарна група има право да внася законопроекти“, заяви Цветанов. Той не е съгласен, че действията му са свързани с делата срещу него и произнесената вече на две инстанции осъдителна присъда.

Стана ясно обаче, че проектът на ГЕРБ не е бил съгласуван с Иванов преди внасянето му в парламента. Миналата седмица обаче Цветанов заяви, че е бил съгласуван с премиера Бойко Борисов, който публично изрази подкрепа на правосъдния министър.

Главният прокурор на среща с премиера Бойко Борисов

Придаването на нови правомощия в гражданското съдопроизводство създава условия за намеса на държавни органи в частно-правни отношения, което, откровено казано, може да създаде опасни прецеденти в развитието на нормалния граждански оборот. Това гласи становището на главния прокурор Сотир Цацаров, който тази сутрин се е срещнал с премиера Бойко Борисов в Министерски съвет и е изложил своята позиция, съобщиха от прокуратурата.

Предмет на разговорите са били измененията в ГПК. В становището си Цацаров добавя, че в мотивите към внесения законопроект е посочено, че неговата цел е създаването на общ принципен подход при определяне на участието на прокуратурата в гражданското съдопроизводство, както и защита на публичния и обществен интерес.

„На практика, предлаганите норми възстановяват правомощията на прокурорските органи, ограничени от 1 април 1998 г. със ЗИДГПК (ДВ бр. 124/1997 г.). Предвижда се прокурорът да може да започва производствата по ГПК в интерес на държавата, общините или на граждани, ползващи се с особена закрила на закона, както и да встъпва в такива производства. Въвеждането отново на такива разпоредби не може да бъде оценено положително. Проблемът не е в това, дали прокуратурата има необходимите „капацитет и интегритет“ да упражнява такива права. Такива доводи принизяват ефекта от подобен закон до нивото на обикновения политически популизъм. Придаването на нови правомощия в гражданското съдопроизводство създава условия за намеса на държавни органи в частно-правни отношения, което, откровено казано, може да създаде опасни прецеденти в развитието на нормалния граждански оборот“.

Освен това, действащият ГПК предвижда принципното положение, че държавата се представлява от министъра на финансите, а по дела, които се отнасят до недвижими имоти, държавна собственост – от министъра на регионалното развитие и благоустройството. Конкретният повод (сделките „за едно евро“), не може да обоснове сам по себе си предлаганите изменения. В наказателния процес прокуратурата разполага с правото да претендира мерки за обезпечаване на глоба, конфискация и отнемане на вещи в полза на държавата. Повече права не са нужни на държавното обвинение, а на министъра на финансите, при осъществяваната от него защита на интересите на държавата, включително и в гражданския процес. Максималното разширяване на правомощията на прокурора би могло да бъде възможността да обжалва всеки съдебен акт, който засяга имуществените права и законни интереси на държавата (и само на нея!), заявява Цацаров.

Независимо от оттеглянето на законопроекта за допълнение на НПК, поради направените изявления за такива промени в Закона за съдебната власт, главният прокурор коментира и възможността да спира финансови операции или сделки за срок до 48 часа.

Такова законодателно решение, според главния прокурор, е крайно неприемливо. То крие опасности за свободния гражданския оборот и за търговците, далеч по-големи от тези, които могат да възникнат с коментирания по-горе ЗИДГПК. Логично е министърът на финансите да разполага с такива правомощия при защита на интересите на държавата и то в изключителни случаи. Главният прокурор се нуждае от такива правомощия по Закона за мерките срещу финансирането на тероризма и по Закона за мерките срещу изпирането на пари, но не и в други случаи, категоричен е Цацаров.

Борисов споделил напълно аргументите на главния прокурор и се ангажирал да запознае с тях парламентарната група на ГЕРБ. Министър-председателят също изразил становище, че връщането към законодателни решения, отменени от 1998 г. е спорно, и следва да се търси друг подход, свързан с права на министъра на финансите, като представител на държавата, който подлежи на парламентарен контрол.

По-късно днес главният прокурор ще проведе срещи с работодателски организации, за да ги запознае с позицията си по представените законодателни изменения.

Промени в името на държавата или на…

Спешното законодателство се наложи в името на това държавата да спре продажбата на активи за 1 евро, свързани с КТБ. Става въпрос за специалносъздадената компания LIC33, която придобива 43% от БТК („Виваком“), почти 100% от военните заводи „Дунарит“ и „Авионамс“, системата за радио-телевизионно разпръскване НУРТС (водещ доставчик на радио и телевизионни програми в България), пийпълметричната агенция ГАРБ, която прави всички проучвания за рейтинги за нуждите на рекламодателите, и втория цифров мултиплекс „Фърст диджитал“, който засега разпространява само сигнала на БНТ.

Компанията, регистрирана в Люксембург, купува дяловете в тези фирми, принадлежащи на мажоритарния собственик на КТБ Цветан Василев. Банката е в несъстоятелност и временните синдици в нея пристъпват към събиране на масата на несъстоятелността. Тоест – от продажбата на тези предприятия ще бъдат удовлетворени кредиторите, първият от които е де юре Фондът за гарантиране на влоговете в банките.

Радан Кънев приветства промените

През миналата седмица единственият глас на разума се чуваше от РБ и Христо Иванов. Сега се присъединиха главният прокурор и премиерът. Малко театрално, но важен е резултатът, а той изглежда положителен…

Така лидерът на ДСБ и съпредседател на парлментарната група на Реформаторския блок Радан Кънев коментира новините след срещата между премиера Бойко Борисов и главния прокурор Сотир Цацаров.

В края на миналата седмица Кънев прогнозира пред Нова тв: „След още политическа борба ще дойде момент, в който Цацаров ще притичва да внесе първи промените в Конституцията, срещу които сега се бори“.

Формално главният прокурор няма право на законодателна инициатива. Според чл. 87, ал. 1 от Конституцията това е право на всеки народен представител и на Министерския съвет. Главният прокурор обаче може да изразява публично мнението си, относно законодателни промени, особено ако те касаят съдебната власт.