Гърция се кротна, плаща €458 милиона на 9 април

На 5 април във Вашингтон шефът на МВФ Кристин Лагард и министърът на финансите на Гърция Янис Варуфакис постигнаха споразумение.

На 5 април във Вашингтон шефът на МВФ Кристин Лагард и министърът на финансите на Гърция Янис Варуфакис постигнаха споразумение.

Гръцките власти ще платят в срок поредния транш от €458 милиона на МВФ – на 9 април, и ще започнат диалог по икономическите въпроси. Това става ясно от изявление на директора на МВФ Кристин Лагард, публикувано след срещата й на 5 април във Вашингтон с министъра на финансите на Гърция Янис Варуфакис. Броени дни преди това Гърция изпращаше панически сигнали, че ще обяви фалит на 9 април и молеше за допълнителни заеми кредиторите си.

„С г-н Варуфакис обменихме мнения по текущата ситуация и постигнахме съгласие, че ефективното сътрудничество е от взаимен интерес. Отбелязахме, че продължаващата неопределеност не е в интересите на Гърция, и приветствах потвърждението, дадено от страна на министъра, че на 9 април ще бъде осъществено плащането към фонда“, казва Лагард.

Наред с потвърждението, че парите ще бъдат заплатени, Янис Варуфакис е дал съгласие да бъдат разширени пълномощията на техническите експерти на МВФ, които извършват одит на работата на правителството в Атина и готовността днес да бъдат проведени консултации по политически въпроси в Брюксел.

Според днешната гръцка преса Янис Варуфакис желае преговорите с официалните кредитори на страната да доведат до постигане на предварително споразумение на планираната за 24-и април среща на Еврогрупата. Той също така се надява на нова среща на заместник финансовите министри от еврозоната (т.нар. „работна Еврогрупа“), която да се проведе на 8-9 април, въпреки че изглежда малко вероятно тя да доведе до постигане на по-конкретно споразумение преди срещата на Еврогрупата на 24 април в Рига.

Посещение в Москва

Непосредствено преди предстоящата визита на премиера Алексис Ципрас в Москва, се появиха изявление, че Атина запазва европейската си ориентация. Гръцкият министър на производственото преструктуриране, защитата на околната среда и енергетиката Панайотис Лафазанис се надява да бъдат постигнати дооворености по проекта за морски газопровод „Турски поток“ по време на работното посещение на 8 и 9 април на министър-председателя на Гърция.

Лафазанис заяви в интервю, публикувано във вестник „Авги“, че новата глава в развитието на гръцко-руското сътрудничество, която ще включва и руски газопровод на гръцка територия, може да промени значително и много позитивно политическата картина и образа на региона и Европа.

Лафазанис бе на 30 март в Москва, където разговаря с министъра на енергетиката на Руската федерация Александър Новак и ръководителя на „Газпром“ Алексей Милер в рамките на подготовката на посещението на Алексис Ципрас в руската столица.

Според него срещите, които е имал и резултатите от тях могат да открият нова глава не само в енергийните връзки, но като цяло и в икономическите и политическите отношения между Русия и Гърция. Имам чувството, че визитата на Алексис Ципрас в Москва и срещата му с президента Владимир Путин може да се превърне във важна крачка в тази посока, каза той.

Подготвяното руско-гръцко споразумение (по повод „Турски поток“) безусловно значително ще укрепи преговорните позиции на нашата страна в преговорите с ЕС във време, когато ЕС се отнася към новото гръцко правителство с невероятна превзетост, а към страната като към полуколония, подходяща само да бъде опитно животно за ликвидиране на всякакви социални завоевания в Европа, каза Лафазанис.

Газопроводът ще пренася руски газ през Турция до турско-гръцката граница, където е планиран хъб. Проектът заменя лансирания „Южен поток“ през България, който Москва спря на 1 декември м.г., но българското правителство отказва да прекрати с мотива, че не е получило официално уведомление.

Ескалацията на напрежение

На 1 април министърът на вътрешните работи на Гърция Никос Вуцис заяви, че страната ще пропусне плащането по дълга си към МВФ на 9 април, ако не получи допълнителни средства от международните кредитори. По думите му Атина разполага със средства за около половин месец, но приоритет са заплатите и пенсиите, а не дълга.

На 3 април британското издание The Telegraph съобщи, че правителството на Гърция подготвя радикален план за национализация на банковата система и въвеждането на паралелна валута с еврота – драхмата. В същия ден зам.-министърът на финансите на Гърция Димитрис Мардас заяви, че Гърция има достатъчно средства, за да обслужи дълга си.

На 24 февруари Еврогрупата (която обединява финансовите министри на 19-те страни-членки на еврозоната – б.р.) удължи програмата за финансовата помощ за Гърция с 4 месеца – до юни 2015 г. Но правителството на Гърция показва нежелание да води преговори за пълна финансова подкрепа от страна на ЕС и МВФ, тъй като траншовеге са обвързани с режим от строги икономии и други финансови и икономически мерки.

Публичният дълг на Гърция е на стойност 320 милиарда евро – 175% от БВП. От пролетта на 2010 г. до февруари т.г. страната е получила над 240 милиарда евро спасителни траншове от тройката кредитори – ЕС, Европейската централна банка и МВФ.

Валутни курсове

1  CHF =  1.84373 лв
1  EUR =  1.95583 лв
1  GBP =  2.19583 лв
1  USD =  1.76137 лв