"Градината" от български имена се смалява

„Градината“ от български имена се смалява

„Цяла градина“ от фантастични български имена на растения вече са почти изчезнали и много рядко се дават на новородени деца – Босилка, Върбан, Ружа, Невена, Росена, Сълзица, Латина. Те отстъпват място на чуждоезичните им аналогии – Дейзи вместо Маргарита, Джасмин вместо Жасмина, Кармела вместо Лозанка.

С времето са изчезнали и други имена, които не са успели да се наложат, като Хризантема, Гладиола, Циклама, Фиданка, Гюла, Трендафила.

Това разказа пред БТА доц. Петя Банкова от Института по етнология и фолклористика с Етнографски музей към БАН. Според нея цветните имена спрямо традиционния антропонимичен календар са значително намалени и изменени. Постоянни са емблематичните Цветан, Цветанка, Албена (което идва от планински божур), останалите имена, като че ли се загубват в другата палитра от лични имена, смята експертът.

Най-разпространените цветни имена сред новородените деца са Цветан и Цветанка. Красиво женско име, което е започнало да се възражда, е Калина. Други популярни днес имена – Сеяна и Рая, също са адресирани към Цветница – едното е свързано с глагола „сея“, а другото – с райската градина, обяснява етнологът.

От мъжките имена продължават да са харесвани Ясен и Явор – традиционни имена, заредени с много смисъл и послание на дървета символи, които са пазители и на семейството, и на приятелството, отбеляза Банкова.

Тя разказа, че да си кръстен на цвете или растение означава, че твоите родители ти пожелават животът ти да бъде пъстър и цветен, да имаш късмет, хората да ти се радват и ти да носиш радост на хората. В представата на българина женските цветни имена винаги са били носители на красота, на свежест, на плодовитост, затова са били много разпространени. При мъжките имена приоритетни празници са Гергьовден, Ивановден, Димитровден.