Одисеята на един бежанец: Кайро, африкански затвор, гръцка река и резервоар на камион

Бади е имал хубав живот в Дамаск. С разгарянето на войната в Сирия обаче той решава да отведе семейството си в Египет и оттам да стигне във Великобритания. Два месеца по-късно се оказва в килия в западноафриканската държава Того. Историята му, разказана от BBC, осветява сенчестата и корумпирана мрежа на трафикантите на хора, с която сирийските бежанци се сблъскват.

Бади се събужда в евтин хотел в Акра. Той е в Гана от почти месец, а парите му са на свършване. За десети път през деня той вади мобилния си телефон и се обажда на трафикант. Никой не вдига.

Няколко дни по-късно получава обаждане. Трафикантът му казва, че плановете са се променили и трябва да хване такси, за да стигне до Того.

„Мислехме, че Того е квартал на Акра или може би друг град, близо до столицата. Така че хванахме такси. Оказа се обаче, че става дума за друга държава“, разказва Бади.

Преди войната

животът в Сирия е бил хубав. Той бил добър занаятчия, който работел на строителни обекти в цял Дамаск. Работа имало в изобилие, а семейството, макар не особено богато, се справяло повече от добре. В края на 2012 г. обаче войната се приближила до прага на Бади, а работа почти нямало.

„Всяка сутрин излизахме на балкона си и виждахме гъст дим на хоризонта. Вечер беше много шумно заради снарядите. Накрая започнах да свиквам, но дъщерите ми така и не успяха. Всяка вечер те се събуждаха ужасени“, разказва сириецът.

С такси семейството се придвижило до Бейрут, след което отлетели за Египет. Неговият брат вече бил в Кайро, но скоро станало ясно, че мегаполисът не е перфектното място за отглеждане на деца – нито имало работа, нито перспектива да се намери. Оказало се, че Бади е отвел семейството си на спокойно място, но го обрекъл на бедност.

По това време друг негов приятел, който успял да стигне до Великобритания, му разказал за човек, който може да го прекара през границите в Европа.

Бади се доверил и изпратил на трафиканта на име Абу Сами (вероятно не истинското му име) $5000. Това били всички пари, които успял да заеме от роднините и приятелите си. От момента, когато пратил парите от клон на Western Union в Кайро, той поставил съдбата си в ръцете на човек, когото дори не е срещал. Няколко седмици по-късно друг мъж на име Абу Еяд пристигнал в Кайро, придружаван от друг сирийски бежанец, и с няколко европейски паспорта.

„Паспортите бяха германски. Напълно фалшиви, но на пръв поглед изглеждаха добре. На тях бяха нашите снимки и имена и дори печати, че сме преминали египетската и турската граници“, разказва Бади.

Проблемът бил, че нямало как документите да минат по-обстойна проверка. Абу Еяд казал на Бади и другия бежанец Хутхайфа, че трябва да пътуват от страна, където имал доверени контакти и където летищните власти можели да бъдат подкупени лесно и да не задават твърде много въпроси. Първо опитал в Судан, но след това решил да минат през Гана.

В Акра те били посрещнати на летището от униформен, който ги прекарал директно към пристигащите пътници, без да преминат паспортен контрол или да получат печат за влизане в страната. Полицаят ги качил на такси и ги изпратил в хотел, където бил Абу Еяд.

Вместо да се заеме с работа, трафикантът обаче прекарвал дните си в сън, а нощите – в пиянство из местните казина и бордеи. Двамата бежанци нямало как да си тръгнат, тъй като вече били дали всичките си пари.

Бади и Хутхайфа в Того

Те заминали за Того, като подкуп ги „прекарал“ през границата. Там се оказали в ръцете на трети трафикант, още по-безскрупулен от Абу Еяд.

След месец в Того, Бади и Хутхайфа осъзнали, че трябва да се оправят сами. Те купили билети за Египет и опитали късмета си на летището. Дали сирийските си паспорти на органите на реда, казали истината, след което били арестувани и вкарани в затвора.

Комарите в затвора били най-големите, които били виждали. По-страшен обаче бил страхът, че никога няма да излязат от килията и да видят семействата си.

Властите в Ломе ги пускат след седмица в затвора и им позволяват да се качат на самолет за Египет. След като дали общо над $20 000 на контрабандистите от бандата на Абу Сами, те пак били на изходна позиция.

Пътищата на бежанците се разделят. Бади тръгнал за Турция, пробвайки различна тактика. Вместо да плаща на трафикант да го прекара до Великобритания, той решил да пътува страна по страна, разчитайки на собствения си ум и мрежа от близкоизточни контрабандисти, разпространена из цяла Европа.

Бади в гръцкия хотел, където отсяда

Най-добрият сред контрабандистите бил сириец, който им показал пътя пред отдалечен планински участък в Гърция. Бади платил €2000 и прекарал цяла нощ, вървейки по следите на трафиканта през планината. След това преплувал река, следвайки надуваема лодка, пълна със сирийци, които не могат да плуват.

В Атина Бади дал нови €5000 на египтянина Маджди, който уредил местен тираджия да прекара до Италия него и приятелите му, скрити в резервния горивен резервоар на камиона.

В продължение на 24 часа мъжете едва дишат в горещата метална кутия. Гуменото покритие на дъното на резервоара се стапя, а малкото въздух, който влиза, е пълен с изгорели газове от камиона. Бади обаче не обвинява египтянина, а го описва като приятен човек, който изпълнил обещанието си.

Не толкова любезен бил иракският кюрд, който го качил на камиона си от Дюнкерк през тунела под Ламанша до Великобритания срещу €500. „Той беше лъскав, облечен в маркови дрехи и скъп часовник. Имаше последен модел iPad и изглеждаше готин. Но ако застанеш на пътя му, ще ти пререже гърлото, без да се замисли“, казва Бади.

Така Бади успял да стигне до Великобритания през ноември 2013 г. и получил бежански статут. Неговото пътешествие отнема 306 дни и му струва €25 000. Установява се до дома на своя братовчед в Брадфорд, където съпругата му и двете им дъщери най-накрая пристигат в края на 2014 г.

Заради това той издържа седмиците в африкански затвор, преплува река на Балканите и за малко не умира в резервоара на камион.

Бади се надява, че дъщерите му ще растат щастливи във Великобритания. Двете са започнали да ходят на начално училище. Исра е там само от три месеца, но вече превежда на баща си. Самият той се затруднява с намирането на работа в Брадфорд, но остава оптимист.

„Имахме ужасяващи моменти в Сирия, но те ни научиха никога да не се предаваме“, казва накрая бежанецът.