Как расте едно бебе-звезда

Звездата преди 18 години и сега.

Астрономи станаха свидетели на ключов етап от раждането на много тежка звезда благодарение на данните от два радиотелескопа, събирани в продължение на 18 години.

Младата звезда се намира на около 4200 светлинни години от Земята и е обградена от облак прах. Той забавя горещия, йонизиран вятър, който звездата изхвърля в космоса, и така образува продълговата колона, перпендикулярна на пръстена от прах. Данните предлагат поглед над развитието на тази колона.

Снимките са направени с помощта на радиотелескопа Very Large Array, съоръжение от 27 антени, намиращо се в в пустинята на Ню Мексико, и са публикувани в списание Science.

„Разликата е забележителна“, казва Карлос Караско-Гонзалес от Националния автономен университет на Мексико. Малкият вятър, забелязан през 1996 г., се преобразява само 18 години по-късно – през 2014 г., в „ясен продълговат отлив“.

Младата звезда е около 300 пъти по-ярка от Слънцето и се подвизава под името W75N(B)-VLA2. Възможността да се наблюдава бурното й израстване в реално време е уникално преживяване, обяснява проф. Хуиб ван Лангевелде от Лайденския университет в Холандия.

„Този обект ни предоставя вълнуващата възможност да наблюдаваме развитието през следващите няколко години, тъй като тази много млада звезда развива характерния биполярен отлив от морфология“, казва още проф. Ван Лангевелде, която работи и в Обединения институт за VLBI (интерферометър – оптичен инструмент за прецизни изследвания – с много голяма база радиоантени) в Европа.

Едно от най-важните открития при проучването на W75N(B)-VLA2 е свързано с по-ранна работа на учени от института, които през 2009 г. проследяват огромно магнитно поле в тази част на космоса. По думите им полето, заобикалящо младата звезда, плътно прилепва по магнитното поле.

Сега изглежда, че продълговатият отлив, който избухна само преди 18 години, също прилепва към полето. Това предполага, че магнетизмът играе решаваща роля във формирането на звездата. Екипът се надява да научи повече, докато „протозвездата“ продължава бурното си развитие.

„Знанията ни за това как огромните млади звезди се развиват, са много по-малко, отколкото за звездите, подобни на Слънцето“, коментира д-р Габриел Сурсис, друг учен от института.