Новият списък с реформи на Гърция не впечатлява кредиторите

Снимка: ЕРА/БГНЕС

Гръцкото правителство е изпратило актуализиран списък на реформи на своите кредитори в опит да вдигне блокадата над финансовата им помощ и да се спаси от фалит. Висши представители на страните от еврозоната обаче казват, че преди новия транш да бъде отпуснат, трябва да се свърши още много работа, съобщава EurActiv.

Броени седмици делят Гърция от изчерпване на паричните й ресурси, но кредиторите от Европейската централна банка (ЕЦБ) и Международния валутен фунд (МВФ) замразиха плащанията по спасителната програма, докато не започне въвеждането на реформи. От началото на годината те водят разговори с лявото правителство на спечелилата парламентарните избори СИРИЗА за бъдещите мерки, които трябва да се предприемат.

От пролетта на 2010 г. досега страната е получила малко над 240 милиарда евро под формата на спасителни траншове. Без външно финансиране Гърция не е в състояние да обслужва публичните си дългове, които достигнаха 175% от БВП, както и да извършва необходимите плащания – към чиновници, армия и др.

„Днес (1 април – б.р.) изпратихме нов документ до кредиторите, който е с повече специфики и количествени измерители“, заявиха от гръцкото финансово министерство. От институцията отбелязаха, че основните точни в преговорите са трудовата и пенсионната реформа в страната.

Въпреки това представители на Европейската комисия, ЕЦБ и МВФ заявиха, че списъкът е бил получен твърде късно, за да бъде обсъден на телеконференцията на зам.-финансовите министри от еврозоната на 1 април.

Източник на EurActiv, запознат със съдържанието на списъка казва, че последните преговори са постигнали известен напредък, но все още трябва да се свърши много работа.

„Документът има пропуски в детайли и съдържание на много места“, добавя той.

Списъкът от 26 страници отбелязва ясно, че Гърция се смята за неотменим член на валутния съюз и няма намерение да излиза от еврозоната или ЕС. Съдържащите се в документа мерки са свързани с повишаване на ДДС, борбата с укриването на данъци, приватизацията на държавната собственост, които се очаква да донесат на бюджета на страната почти 6 милиарда евро.

В него се казва, че през 2015 г. страната ще се нуждае от €19 милиарда чуждестранно финансиране. Гръцките власти очакват да съберат €1.5 милиарда от продажба на държавни активи, което е далеч по-малко от предварителните прогнози за €4 милиарда в споразумението в предишното правителство.

Управляващите се ангажират да се справят са данъчните измами, да повишат облагането на луксозни стоки и да преразгледат приватизационните сделки една по една. Освен това обаче те предлагат въвеждане на допълнително заплащане за бедните пенсионери, постепенно увеличение на минималната работна заплата и настоящите размери на държавната администрация.

Очаква се разговорите между представителите на Гърция и кредиторите да продължат през следващата седмица.

В новия вариант на списъка от допълнителни мерки е заложен първичен бюджетен излишък в размер на 1.2% от БВП. Финансовото министерство смята, че ако предложенията с реформи бъдат приложени, бюджетният излишък ще достигне от 3.1 до 3.9 на сто над заложената месечна цел 3 на сто от БВП.

За тази година БВП се предвижда да отбележи ръст от 1.4%, а за догодина – 2.9 на сто, безработицата тази година да спадне до 23.4 на сто, а през 2016 г. до 21.1 на сто. Представител на финансовото ведомство казал, че гръцката страна е изпратила на представителите на институциите списък на 26 страници, в който гръцките позиции били доуточнени и прецизирани.

Тест за ликвидност

Очаква се следващият финансов тест за Гърция да бъде изплащането на €430 милиона дълг към МВФ, чиито падеж е през следващата седмица. Страната обаче вече прибягва до крайни мерки като заемане на пари от държавни структури за справяне с недостига на средства.

В интервю за Der Spiegel гръцкият вътрешен министър Никос Вуцис казва, че ако чуждестранните кредитори не изпратят на Атина нови средства до 9 април, правителството ще изплати първи заплатите на държавните служители и пенсиите, а след това ще мисли за споразумение с МВФ и Европа.

Правителствтоо на Алексис Ципрас, което дойде на власт с обещание за облекчаване на условията по спасителния план, обяви, че коментарът не представлява официалната му позиция.

„Няма шанс Гърция да не изпълни задълженията си към МВФ на 9 април“, каза правителственият говорител Габриел Сакеларидис пред Reuters.

Руската карта

Министърът на труда Панос Скурлетис каза, че планираното посещение на Ципрас в Москва през следващата седмица е за „проверка дали историческото приятелство с Русия може да бъде изведено на нови нива“, пред немския вестник Die Zeit.

„Искаме да останем на кораба, наречен Европа. Но ако капитанът ни избутва зад борда, ние трябва да опитаме да плуваме“, добавя той.

По думите му Атина проверява евентуалната спасителна роля на Русия, единствено в случай, че нищо друго не проработи.

По-рано министърът на икономиката Георгиос Статакис заяви, че очаква споразумение за представения на кредиторите пакет с реформи още през следващата седмица.

Предложеният от Атина списък включва отдаване на концесия на 14 регионални летища и продажба на най-голямото гръцко пристанище Пирея за събирането на €1.5 милиарда. Въпреки това министрите в кабинета дават противоречиви изявления за приватизацията на пристанището.

На 1 април Статакис заяви, че правителството на планира да продава всички 67% от акциите на Piraeus Port Authority, а ще търси създаването на съвместно предприятие с инвеститорите.