Прокуратурата отново да спира сделки, гласува правната комисия

©БГНЕС

©БГНЕС

Главният прокурор или определен негов заместник да може да спира финансова операция или сделка за 48 часа в изключителни случаи. Тези промени в наказателно-процесуалния и гражданския кодекс (НПК и ГПК) гласуваха и приеха депутатите от правната комисия в парламента на първо четене.

[related-posts]

„За“ корекциите в НПК гласуваха 14 депутати, а четирима се въздържаха. При промените в ГПК отново 14 народни представители бяха „за“, а трима се въздържаха. Никой не се обяви против и при двата вота.

Председателят на комисията Данаил Кирилов припомни, че между първо и второ четене на приемането на текстовете може да възникнат промени. Поправките в законодателството, което ще позволи на прокуратурата да взима страна в сделки между юридически лица, бяха внесени от петимата депутати от четири групи – Цветан Цветанов (ГЕРБ), Валери Симеонов (ПФ), Четин Казак (ДПС), Красимира Ковачка и Стефан Кенов (БДЦ).

Чл. 203а от НПК предвижда органите на досъдебното производство да вземат необходимите мерки за предотвратяване на умишлено престъпление или друго общоопасно дейние, както и временно да изземват средствата, с които би могло да се извърши престъплението. Действията на прокуратурата подлежат на първоинстанционен съдебен контрол, а 48-часовото спиране на финансова операция или сделка от главния е изключение.

Вносителите на промяната я мотивират с нуждата от „реакция на органите на досъдебното производство в неотложни случаи при липса на друга възможност“.

Петимата вносители посочват, че това е обществено неоправдано.

Със законодателната промяна се дава възможност на обвинението да изпълни в пълен обем конституционните си правомощия, става ясно от мотивите към ЗД на НПК.

В ГПК се предлагат два нови текста – чл.26а, според който „съдът уведомява прокурора, когато предмет на правния спор са имуществени права и законни интереси на държавата, общините или на лица, ползващи се от особената закрила на закона“ и чл.26б, който гласи „прокурорът може да обжалва всеки подлежащ на обжалване съдебен акт, засягащ имуществени права и законни интереси на държавата, общините или на граждани, ползващи се от особена закрила на закона, макар и да не е участвал в производството, в което актът е постановен“.

С преходните и заключителни разпоредби се добавя и една нова ал.6 в чл.145 от Закона за съдебната власт, която ще позволи на прокуратурата да започва производства по граждански дела и да участва в тях в предвидените от закона случаи.

Мотивите към ЗИД на ГПК са две страници, на които се изтъква, че целта на промените е „създаване на общ принципен подход при определяне на активната легитимация на прокуратурата в гражданското съдопроизводство“.

Според петимата народни представители предложенията не противоречат на Конституцията, която „не определя конкретните случаи и характера на законите, представящ право на прокурора да участва в граждански и административни дела“.

„Всяка сделка, по която е страна държавата или община и която уврежда техния имуществен интерес, представлява неправомерен юридически факт, който е правно нетърпим и трябва да може да бъде атакуван по съдебен ред от закона“.

Подчертава се, че с промените на ГПК от 1997 г., е била „ограничена конституционно признатата и гарантирана правна възможност на прокурора да започва и да участва в гражданския процес в интерес на друго лице или когато намери, че това се налага за защита на държавен или на обществен интерес“.

Според вносителите колегите им преди 13 години са прекъснали добра законодателна традиция с 105-годишна история.

В пет европейски държави прокуратурата може да предявява искове в защита на обществения интерес – Франция, Белгия, Италия, Испания и Литва, както и в няколко швейцарски кантона, показва сравнителен анализ на законодателствата. Като положителен пример в тази посока е посочен и Беларус.