Путин води Русия към дъното, смята бившият му вицепремиер

Снимка: ЕРА/БГНЕС

В края на миналия месец руският президент Владимир Путин отбеляза 15 години от първите си спечелени избори. Празникът на държавния глава обаче беше помрачен поне в известна степен от критиката на негови бивши съюзници, които предупреждават за икономическите последици от агресивната му външна политика.

Рейтингът на Путин достигна своя връх през последната година, когато Кремъл успя да анексира Кримския полуостров, и остана на рекордни нива.

Докато повечето руснаци попиват информацията от държавните медии, няколко дългогодишни сътрудници на премиера решиха да предупредят за това, до което води неговата външна политика. Те говориха на кръгла маса, отбелязващата 15-ата годишнина от стъпването му във власт.

Анексирането на Крим и ролята на Русия в кървавия конфликт в Източна Украйна причиняват международното възмущение, което доведе до икономически санкции срещу страната.

Руският финансов министър в периода между 2000 и 2011 г. Алексей Кудрин заяви, че фокусът на Путин върху външната политика означава, че през следващите години Русия няма да регистрира нивата на икономически растеж, които прилягат на велика сила.

„В момента сме заседнали“, казва той и добавя, че темпове на растеж от 1-2% е най-доброто, на което Русия може да се надява в настоящите условия. По думите му това не отразява руските възможности да се конкурира в световната икономика.

Освен това проблемите около кризата в Украйна и разходите по финансирането на Крим ще струват на Русия между $150 и $200 милиона през следващите три години. Това е близо половината от руския валутен резерв.

Кудрин предупреди, че националистическите чувства около връщането на Крим плащат бизнесите, които търсят стабилност, защото показват, че Кремъл дава приоритет на политическите си цели и е готов да плати икономическата цена за това.

Тази година се очаква руската икономика да се свие с 3-6%, което е най-големият спад от избирането на Путин. Неговият трети президентски мандат изтича през 2018 г., а той все още не е обявил дали ще се кандидатира за четвърти.

Смята се, че Путин все още слуша либералните икономисти, но те нямат сериозна роля във взимането на решения в страната.

Бившият съветник на Кремъл Игор Юргенс изрази загриженост от заглушаването на инакомислещите и описването им като „пета колона“. Според него това ограничава шансовете на Русия за просперитет.

„Без либералите и без нужните структурни реформи нашата икономика няма да издържи на политиката, която преследва президента“, казва той.

Говорителят на Путин Дмитрий Песков, който модерираше дебата на кръглата маса, опита да притъпи разговора и каза, че Русия все още вярва в „поколението на Путин“, което не познава ужасите на 90-те и е лоялно на президента – единствения лидер на страната, който помнят.

Като резултат на икономическия спад, доходите на руснаците се очакват да се свият за пръв път от идването му на власт. Въпреки това до момента трудностите не са довели до сериозно обществено напрежение.

Проведено наскоро социологическо изследване показа, че по-голямата част от руснаците одобряват действията на президента и са готови да проявят търпение и да изчакат последиците им да отшумят.