Светлин Наков: Накрая ще търсим IT кадри в детската градина

Снимка: Ureport.bg

От този милениум ще е така – бизнес и IT индустрия ще вървят ръка за ръка, и дори в малка икономика като българската, благодарение на глобалната свързаност, го проумяха.

Още по темата

„Екосистемата на предприемачеството върви ръка за ръка с IT индустрията, защото много често предприемачеството е технологично и или е върху IT, или има елементи на IT, защото в днешно време всичко се програмира“. Това казва гуруто в IT обучението у нас Светлин Наков, едно от големите имена в най-бързо развиващия се сектор в България и сред основателите на Академията на Telerik. Компанията беше продадена в края на 2014 година – не за 1 евро, а за $263 милиона – на стратегически инвеститор и на светло.

Пазарната нужда за програмисти в България е толкова голяма, че все повече фирми са готови да плащат заплати на тези, които се обучават.

Според Наков завършването на компютърна специалност в някой от ВУЗ-овете ни не е гаранция за стартиране на успешен бизнес. Освен ако нямате и добри познания какво точно ще правите и как да го продадете на клиентите.

Светлин Наков създава свой Софтуерен университет, където кандидатстват над 6000 души годишно. След конференцията StartUP@Blagoevgrad, на която изнесе една вдъхновяваща лекция, той даде интервю за Ureport.bg:

Какво липсва на предприемачите в България?

Липсват им достатъчно истински и стойностни пазарни идеи. Аз произхождам от IT индустрията и постоянно виждам как трима програмиста, които са станали много добри, решават да си направят фирма. Това обаче не е предприемачество. Това, че си добър, не е достатъчно, за да правиш бизнес.

Тези хора тръгват без идея за маркетинг и продажби. Не знаят кой ще им търси клиенти, какви програми ще пишат. Тръгват, лутат се, пробват един проект, провалят се и опитват втори. Но IT секторът у нас е благодатен и все някак намират начин.

Второто нещо, което липсва, е може би цялата идея, опит и образование какво е бизнес и какво е важно там. Може би липсва донякъде и ентусиазъм и смелост да почнеш. Дори тези, за които споменах, след пет години и след като са си счупили главата пет пъти, се научават. Вече опитни, те правят сдружения с един юрист и един бизнесмен, което според мен е много по-правилната комбинация, защото някой трябва да те продава и някой да разбира от техническата част.

Задължително ли иновацията се свързва с въвеждане на нова технология?

Не е задължително, може да е нов начин. За мен иновацията е да направиш нещо по-умно от другите, което дава повече стойност за крайния потребител. Иновация за мен е някаква промяна.

Можем да иновираме във всяко едно нещо. Можем да направим иновация в една крушка – да я накараме да харчи по-малко ток, да не се чупи, да се зарежда от въздуха. Иновацията обаче може да е нов начин на предлагане на някваква услуга.

Иновацията може да е някой да те посреща на входа на магазина, да ти държи кошничката и да ти я пълни. Това ми хрумна в момента, но това може да е най-якият магазин, просто защото някой перфектно познава потребителските навици.

Иновация е да излезеш малко от кутийката и да влезеш повече в главата на клиента – или на потенциалния такъв. Аз обикновено тръгвам от проблема към решението, а не обратно. Някои хора са мечтатели и казват: „Ей, колко готин софтуер сме направили, дай сега да намерим една фирма, на която да го продадем“.

Едни мои колеги бяха направили нещо като Wikipedia и твърдяха, че е много яко. Според мен обаче това не може да генерира бизнес, защото не тръгва от определена нужда. На кой наистина му трябва нещо различно от Wikipedia и би ли бил той в толкова голяма нужда, че да плаща пари, и то достатъчно, за да се издържа?!

Кои са грешните и успешните модели?

Според мен е грешен модел да направиш продукта и да мислиш на кой да го продадеш, а това е твърде често срещано. Вече споменах системата „трима програмисти правят фирма“. Те са направили услугата и се чудят как да я пласират. Тръгва се наобратно – идентифицираш пазарна нужда и търсиш начин да я решиш и да го направиш по-добре от конкурентите на пазара. Намираш един клиент, който е готов да плати и правиш изследване дали има и други, които да го направят. Първият ти финансира разработката, а следващите са за развитие.

Успешните фирми, които съм виждал, са следните: идва един клиент и казва „направи ми софтуер за зелени сгради“, което е супер. Някой има идея, а ти му я изпълняваш. Страхотно е и за двете страни – единият плаща и получава, а другият му върши услуга. Ти обаче виждаш, че това е нещо, за което и други биха платили.

Правиш го по-универсално, да бъде решение за повече различни нужди, и почваш да го предлагаш като самостоятелен продукт. Това за мен, поне в IT сектора, е страхотен начин да започнеш като предприемач.

Какъв е потенциалът пред България за развитие на IT индустрия – без да включваме тук кол центровете, т.е. създаване на хайтек паркове например?

Според мен потенциалът е огромен. Единственото нещо, което ни лимитира в момента, са недостатъчните кадри, но фирмите започнаха да се осъзнават. В началото бяха разни академийки, а след това може би с академията на Telerik всички разбраха, че можеш и сам да си обучаваш кадрите – нещо, което говоря от поне десет години.

Сега със Софтуерния университет пак започват по-големи количества кадри да излизат на пазара. България продължава да е място, където има талант и кадърни хора, но може би това, което нямаме, е количество.

Не можем да се мерим с Индия и е нормално и да не успеем. Ако искаш да наемеш 2000 програмиста, няма да можеш. Ако искаш да наемеш двеста… е, виждали сме разни фирми, които стартират, но крадат кадри с много зъл дъмпинг. Една компания влезе скоро и удари така върху Java пазара, че се е случвало да вдига двойно заплатите на Java програмисти, което води малките фирми почти до фалит.

Ако говорим за хайтек паркове, със сигурност потенциал има. Върви се в тази посока. Екосистемата на предприемачеството върви ръка за ръка с IT индустрията, защото много често предприемачеството е технологично и или е върху IT, или има елементи на IT, защото в днешно време всичко се програмира.

Сега се говори за СофияТехпарк и очакваме да видим какво ще се получи. Идеята не е лоша, но това, че е държавно, може да води до някакъв риск, но пък може и да е плюс, защото кой има мащаб като държавата? Просто имам малко опасения да не се побългари цялата идея.

Частни инвеститори също правят техпаркове, но аз вярвам, че трябва да се развиваме органично. Не мисля, че ще дойде един човек, който ще построи огромен парк и ще назначи хиляди души. Не вярвам в това – и индустрията няма нужда от това нещо.

По-скоро лека полека хората почват от простичко програмиране, после почват работа, правят фирма и стигат до идеята за продукти. Достигнат ли до този момент се тръгва към компании като Telerik и световни продукти като Chaos Group и други фирми на световно ниво.

У нас има фирми, които са са сред лидерите в определени ниши и вярвам, че това може да се случва много успешно в България. Защото да сме просто изпълнител на някой друг е по-ниското ниво. Това пак е бизнес, но не знам дали е предприемачество.

Вярвам, че смисленото е да правиш нещо световно и да произвеждащ български продукт. Това обаче се прави от опитни хора. Има една заблуда, която се разпространява по StartUp събития. Там едва ли не ти представят как хората, които ходят по тези конференции правят истинския IT бизнес. Напротив, големият бизнес се прави от хора над 40 години, които имат нужния опит и усет в каква посока отиват нещата. Много е рядко човек на 20 години като момчетата от Google или Skype успяват.

Не, че не се случва, но според мен младите трябва да извървят естествения си път за десетина години и след това да стигнат на това ниво. Другите дори не ги виждаме, те го правят тихичко и ти не знаеш, че те стоят зад определен бизнес, а те въртят милиони.

За мнозина безплатното образование звучи като благотворителност, или е синоним на ниско качество. Как то се превръща в бизнес?

Специално в софтуерния сектор безплатното образование стана на мода и мисля, че аз имам известна вина. Причината е, че софтуерните компании са лошо притиснати от липсата на кадри и са склонни дори да плащат пари на някой, който учи.

Аз лично съм организирал обучения, в които участниците получават нещо като заплата, за да учат. Те не произвеждаха нищо и правиха само домашни, така че не носиха нищо на компанията, която плаща.

Безплатният модел е нещо по средата. Започва се от платени модели, в които плащаш и инвестираш в себе си, което е нормалното. Има т. нар. „безплатни модели“, където реално компанията плаща образованието ти и има трети вариант, в който компанията плаща образованието ти и ти дава заплата, за си там, да си по-сериозен и да имаш ангажимент.

Причината да се сключват такива договори е, че ти вече си на заплата и си ангажиран, фирмата инвестира в теб и ако се махнеш дължиш неустойки, така че фирмата си гарантира инвестицията.

Аз лично гледам и на безплатното образование от хубавата страна. Всеки има право на това – то е световна тенденция. Виждате как всички програми и университети се отварят.

Светът върви натам. Дали трябва да е безплатно е спорен въпрос, но в нашата индустрия е така. Вероятно ако учиш маркетинг или медицина няма да е така, но да се надяваме, че ще стане.

Има голяма борба за таланта, това не е просто търсене. Всяка фирма има нужда от топ хора, но не всяка има опита и знанието да изгради учебен център. Това е трудно, трябват ти сериозни и вдъхновяващи хора, трябва доста работа и сериозен бюджет.

Аз вярвам в безплатно образование, вярвам и в платеното, но най-много вярвам в достъпното. Образованието не трябва да струва 50 000 лева например. Трябва да струва нещо, което един средностатистически човечец може да си позволи. Развитите икономики по някакъв начин го гарантират, дали чрез студентски заеми или чрез други механизми. Изключение може би правят САЩ.

Академията, която създадохте, компенсира дефицита, който има на пазара, от добре подготвени и обучени хора в IT сектора. Макар че е добър пример, защо този модел не се мултиплицира?

Няма кого да обучаваме. Истината е, че Софтуерният университет и предшестващите го образователни инициативи за програмисти лека полека преместиха битката за кадри от пазара на труда към пазара на хора, които ще влязат на пазара на труда.

Вече академиите се борят как да привличат хора, защото хората, които са годни да се научат да програмират, са по-малко от нуждите. Ясно е, че пускаме обява, защото нямаме кадри.

Следващата стъпка е да ги обучим. Другата е да привлечем хора, които имат акъл, защото ако имаме акъл на входа, ще имаме и на изхода. Имам чувството, че в един момент тази борба ще се пренесе и в детската градина. Щом в спорта е така, защо да не го направим и ние.

За фирмите е трудно да си върнат инвестицията. Ако инвестира някой неутрален, примерно държавата или фондация, тя инвестира във всички поравно. Ако обаче е фирма, тя би дала пари, но би искала да вземе човек. Колко са фирмите, които могат да планират 15 години напред? Не е ясно дали ще ни има нас след 15 години, за да можем да наливаме пари в това.

По начина, по който се реализират хората от вашата академия, излиза, че хора с ваш сертификат са по-ценни от такива с диплома от някой ВУЗ. Защо?

Защото учим хората на практика и практически умения. Не бих казал, че сертификатът като хартийка или документ е толкова важен, колкото са практическите умения, които хората трупат при нас. В една софтуерна фирма се търси доказан опит, а той се доказва с проекти. След като студентите ни имат 15 курса и работят по 15 проекта, при излизането си вече имат опит.

Ако отворим една обява ще видим, че очакват над две години опит. И следва въпросът: „Как да имам две години опит, след като завършвам сега“? Винаги отговарям, че човек може да има две години опит и без да е работил във фирма.

Той е писал код две години и е работил по проекти. Ние правим именно такава система, в която всеки работодател може да провери по какви проекти са работили студентите, вместо да разглежда CV-то им.

Да, ние вероятно сме най-голямата. Имаме прием три пъти в годината, което ни прави по-гъвкави. Програмата ни е сериозна по година и половина. Има академии, които правят програма по няколко месеца и твърдят, че вадят програмисти, но те обикновено взимат хора, които имат основата от нас или от друго място и го обучават на специфично умение.

Истината е, че един програмист се изгражда минимум за година, а по-добре две. Ако студентът учи по 8-10 часа на ден може да стане програмист за толкова време. Хората, кото произвеждаме, са качествени, но не всички завършват. Моята статистика е, че 10% от кандидатите накрая завършват.

Какво показва вашата статистика?

За последната година имахме около 6000 кандидата. Каним ги на безплатен курс по основи на програмирането и повечето се записват. До финалния изпит, до който се стига след преминаване на всички теми и домашни, достигат около 2700 души.

От тях изпита вземат около 80% и се записват 90% от взелите входния изпит. На година имаме около 2100 души, които са приети, могат да пишат елементарни програми и дори са дали пари под формата на такса, ако не са стипендианти.

От този момент те имат да учат година и половина. След всеки изпит отпадат някакви хора, и то не защото ги късаме на изпитите, а защото не идват. До края достигат около една четвърт от тези, които са започнали да учат при нас. В крайна сметка от 6000-те хиляди души на входа ние произвеждаме по около 600 програмиста през трите си промоции на година.

Това не е толкова притеснително. Стараем се да държим високо ниво, тоест тези, които завършват при нас, наистина са добри. Хубавото е, че дори тези, които не са завършили, успяват да си намерят работа около IT индустрията – стават момчета за всичко в определени фирми, които имат нужда от човек, който разбира от компютри.

Ако произвеждаме по 600 души на година, може би два пъти повече си намират работа в периферията. За жалост, това отново е малко. За мен големият проблем е, че хората, които се раждат с акъл и желание за IT професии или инженерни професии въобще са по-малко от пазарната нужда.

Дали е дисбаланс в природата или пазарната ни нужда е дисбалансирана с това, което природата ни е дала, аз не мога да кажа. Според мен от там идва проблемът, което означава, че няма да се реши. Дори да сме цивилизована държава, не можем от 3 милиона население да имаме 500 000 програмисти. Дори не можем да имаме 10%.

Нека спекулираме за момент. Ако си представим, че сте министър на образованието какво бихте направили най-напред?

Бих си подал оставката, защото министърът на образованието е толкова притиснат, че не може да прави радикални промени. Аз бих уволнил учителите, които не работят и не стават, тези, които нямат хъс и вдъхновение и тези, които не искат да се развиват, а искат да преподават както преди 20 години.

Какво бих променил? Най-простичко казано е да въведа повече практика. Дори да не пипам нищо в програмата. Ако учим химия хората трябва да могат да я правят, да са праивли в час найлон, а не някой да ми обяснява, че това е полимер на етиленови връзки.

Аз съм учил астрономия и не съм гледал през телескоп. Това е като да учиш програмиране и да не си виждал компютър – абсурдно е. Може би е лесно да се каже, а трудно да се направи, но винаги има начин.

Бих събрал някакви по-дейни учители и бих им финансирал проект, за да измислят как да вкарат практиката във всеки учебен час. Не можем да учим биология без миркоскоп. Вярно е, че има микроскопски снимки в интернет, но това не е достатъчно.

Аз съм практик човек и искам нещата да ми се случват в ръцете. Поради това мразя историята и литературата. Не призовавам никой да ги зареже, но за мен бяха най-скучните предмети.

Може би разсъждавам така, защото съм с инженерна насоченост. Искам да свърша нещо и да имам резултат. Сигурно ни трябват и философи, но все си мисля, че развитите държави като Германия, Япония и САЩ наблягат повечко на практиката.

Презентацията на Светлин Наков от StartUp@Благоевград: