Нова комисия ще следи 6000 политици и чиновници за съмнително богатство

Вицепремиерът Меглена Кунева и министър Христо Иванов © БГНЕС

Нова структура срещу корупцията по високите етажи на властта – Комисия по интегритет, ще може да прави внезапни проверки при съмнения за необяснимо богатство или съмнения за конфликт на интереси сред близо 6-хиляди души на висши постове. Тя ще заработи от ноември 2015 г.

Това е записано в проекта за нова стратегия за противодействие на корупцията, която правителството ще гласува на 1 април. Документът ще бъде представен от вицепремиера Меглена Кунева, съобщи БГНЕС.

Комисията по интегритет ще обработва декларациите за конфликт на интереси и за имуществено състояние, които попълват високопоставените чиновници и политиците. Обект на проверките й ще са общо около 6000 високопоставени лица – президент, премиер, министри, заместник-министри, депутати, евродепутати, магистрати, ръководители на държавни комисии, агенции, омбудсман, областни управители, кметове, общински съветници и др.

Съдържанието на декларациите ще бъде разширено, с цел да се подобри анализът на риска.

Правомощията на новата комисия да прави внезапни проверки при съмнения ще бъдат дадени с промени в няколко закона, е записано в стратегията. Целта е Комисия по интегритет да е проактивна и да следи за забогатяване на кръга от лица, които подлежат на наблюдение. Сега имуществените декларации и тези за конфликт на интереси се представят само за сведение и про форма, отчита стратегията.

И „антикорупционна прокуратура“ към Цацаров

Заедно с Комисията по интегритет ще заработи и Специализирано звено за разследване на корупционни деяния на служителите, заемащи висши държавни постове – т.нар. „антикорупционна прокуратура“. Това предвижда още стратегията, която ще бъде гласувана на следващото заседание на кабинета.

Новият орган обаче няма да е извън съдебната власт, каквато беше първоначалната идея на правосъдния министър Христо Иванов.

Според стратегията на Кунева антикорупционното специализирано звено ще е към главния прокурор, който ще определи ръководството на въпросното звено.

И досега има подобни антикорупционни звена в държавното обвинение, които обаче очевидно не действат. Новата структура обаче ще бъде създадена с тристранно споразумение между прокуратурата, ДАНС и МВР.

Т.нар. „антикорупционна прокуратура“ ще се опита да копира действащата в Румъния идентична структура, и ще трябва да заработи до края на годината.

Управляващите пристъпиха към създаването на антикорупционните структури след последния мониторингов доклад от Брюксел за правосъдието в България, който даде поредната ниска оценка за страната. Междувременно Румъния видимо и демонстративно напредва в антикорупционните си постижения, разследвайки над 4000 случая за предполагаеми корупционни облаги във властта. Много от разследванията завършват с обвинителен акт и ефективни присъди, поради което бившите министри в затвора вече са над 10 души.

В Румъния за корупция има и осъден експремиер – Адриан Нъстасе. Най-пресният случай е от последните седмици, когато бе повдигнато обвинение на министъра на финансите (вече бивш) Дариус Вълков за осигуряване на обществена поръчка в полза на фирма, от която се предполага, че той е „прибрал“ 2 милиона евро. В момента за корупция се разследва и семейството на премира Виктор Понта.