Съдебният съвет се скри в дупката на Червея

ВСС първи се скри в дупката на „Червея“. Вероятно прокуратурата ще го последва. Тя поиска отстраняване на Владимира Янева от длъжност, но сега не бърза да я привлече като обвиняема. Един анализ на Калина Николаева.

Накарай Висшия съдебен съвет (ВСС) да поеме отговорност, за да те научи как да се измъкваш от нея. На поредния такъв урок станахме свидетели преди 3 дни, когато кадровиците отказаха да образуват дисциплинарно производство срещу вече бившия председател на Софийския градски съд Владимира Янева заради разрешенията за специални разузнавателни средства, давани от нея по разработката „Червей“. Може би вече ставаме свидетели на цялостно замитане на случая, така гръмко раздухан преди месец от прокуратурата. Историята помни не един такъв пример.

Очевидно на капацитетите от съвета им отне доста време да измислят как да се отърват от горещия картоф с дисциплинарката. Министърът на правосъдието Христо Иванов я поиска преди две седмици. Съветът първо се зае да му търси отговорност, че е огласил предложението си и изчака заседание, от което Иванов отсъства, за да го бламира.

На заседанието в четвъртък са присъствали само 18 от 24 членове. Ако кворумът беше пълен, изходът можеше да е друг. Отказът да се поеме отговорност бе подпечатан с тупик в гласуване – 7 гласа „за“ дисциплинарката, 4 „въздържал се“ и 7 „против“. Въздържателите винаги са били удобни с липсата си на мнение, което иначе би могло да наклони везните.

Казусът беше разискван на изключени камери и микрофони. Но това, което се разбра след него, е меко казано, смущаващо. ВСС вдига ръце от случая, защото разрешенията за СРС-та са съдебни актове и съветът няма право да проверява актовете по същество. Освен това в дисциплинарните дела не могат да се използват СРС-та и членовете на съвета нямат достъп до класифицирана информация. Имало и някакви разминавания в предложението на министъра за образуване на дисциплинарното дело.

Първо, никой не е очаквал от съвета да се произнася по съществото на актовете на Янева. Но от логиката му излиза, че всеки съдия/прокурор може да си прави каквото му скимне с разрешенията за СРС-та, без да носи никакви последствия за това. За тези актове няма и инстанционен контрол. От съвета обаче се очакваше да провери допуснала ли е Янева груби грешки, преднамерено противозаконно обслужване на МВР и ДАНС, подхождала е формално и така е осъществила фиктивен контрол върху службите.

Това бяха твърденията в искането на Иванов, базирано на разсекретения доклад на Националното бюро за контрол върху специалните разузнавателни средства. В документа, който стана и публично известен в медиите, се разкриваха редица нарушения на Янева, както и на всички длъжностни лица, имали някакво отношение към СРС-тата по „Червей“.

Второ, забраната за използване на СРС-та по дисциплинарки означава, че ако магистрат е записан как си уговаря подкуп, този запис не може да е част от дисциплинарно производство срещу него. Доколкото е известно, Янева не е била обект на СРС-та. Само ги е разписвала. Тъй че и този аргумент на съвета издиша.

И трето – членовете на съвета нямат допуск до класифицирана информация, защото още когато започна мандатът им през октомври 2012 г. сами отказаха да се подложат на проверката на службите и да получат такъв.

Тук няма да обсъждаме логиката на закона и как е възможно преди да влязат в съвета, членовете му да имат допуск по право като магистрати, а като управляващи системата да нямат. Но и Конституционният съд се произнесе в този смисъл. Лош закон, но закон.

Кадровиците обаче реагират като ощипани госпожици и само си търсят повод да настояват за допуск без проверка. А сега използвала липсата му, за да вдигнат ръце от „Червеи“. Когато трябваше от съвета да бъде премахнат членът му Камен Ситнилски, двама от колегите му – Ясен Тодоров и Галя Георгиева бързо се спретнаха да получат допуск, да проучат материалите срещу него и да информират останалите.

За Янева това не важи.

Какво пречеше дисциплинарното дело да започне и ВСС да използва само декласифицираната информация по него. Пък ако това не стига за наказание на Янева, тя да бъде оневинена. Справедлив, бърз и открит дисциплинарен процес би бил в полза и на Янева. Сега за пред обществото, те я спасена от дело, а не е виновна или невинна.

ВСС първи се скри в дупката на „Червея“. Вероятно прокуратурата ще го последва. Тя поиска отстраняването на Янева от длъжност заради „Червей“, сега не бърза да я привлече като обвиняема. Както направи с Тодор Костадинов – бившият шеф на дирекция „Сигурност“ в МВР, който е искал СРС-тата, разрешени от Янева.

В случая явно приказката за баницата и лудите не важи. И единствените луди са тези, които са смятали, че скандалът „Червеи“ ще бъде разнищен из основи. И ако има нарушения и престъпления, виновните ще бъдат наказани.