В Москва абсурдът е ежедневие

Снимка: ЕРА/БГНЕС

Снимка: ЕРА/БГНЕС

В процеждащата се зеленикава светлина вратите се отварят и лавина от хора се изсипва от метрото. Хора, чиито лица показват лишенията от сън – те стават от години в ранните и тъмни утрини, за да пътуват до Москва, където да изкарат прехраната на семействата си. Хора, които не за първи път се събуждат по-бедни, отколкото са си легнали. Разказът е на кореспондента на германския вестник Die Welt Юлия Смирнова, която разказва ежедневието на обикновените московчани. [related-posts]

Весел глас се носи над мрачната тълпа от високоговорители, сякаш има нещо за празнуване. Съобщава, че на този ден преди 226 години руските войски са превзели крепостта Очаков в руско-турската война.

Очаков е разположен в днешна Украйна – в един от регионите, които руският президент Путин обича да нарича „Новорусия“. Дали някой забелязва това?

Става дума за страна, която ежедневно попада в новинарските емисии, и чийто лидер продължава да предизвиква безпокойство и страх по целия свят. За 11.5 милиона души в столицата Москва обаче животът в Русия се развива по любопитен начин, граничещ с абсурда.

Той е част от ежедневието и колкото по-голяма е концентрацията му, толкова по-малко хората го забелязват. Те не са просто публика в този театър, но и трябва да продължат ежедневния си живот, докато пиесата се играе.

Основните мотиви в постановката са партиотизмът и дълбоката криза. Хората поглеждат със страх към табелите на чейндж бюрата – да не би зимата на 2014 г. отново да се повтори.

Книгите за „историята на Новорусия“ вече са изложени в големите московски книжарници, редом до тези за „историята на Крим“. Само няколко рафта по-нататък има купища цветни книги за моден дизайн и самоусъвършенстване, предпочитани от по-младите читатели, които обикалят градските улици в търсене на изкуство и барове.

Тази прозападна Москва се появи благодарени на хората, които живееха според мотото: „Дръж се така сякаш…“. Те си представяха, че живеят през 90-те, но не в Москва, а в Берлин или Ню Йорк. Опитваха да създадат малък свят на култура и ежедневие с надеждата, че ще става все по-голям, ще разширява границите си и малката им мечта в крайна сметка ще стане реалност.

Снимка: ЕРА/БГНЕС

Снимка: ЕРА/БГНЕС

Това напомня на отношението на съветските дисиденти, които протестираха срещу системата, като често опитваха да живеят така, сякаш не съществува. За да запазят човешкото си достойнство, те право в лицето на абсурдната си реалност: „Ти не съществуваш!“. Въпреки това идеята беше много повече бягство от истината, отколкото тласък към промяна.

Повечето московчани са отдадени на своето ежедневие. Но зад публичните прояви на патриотизъм и демонстративна апатия се прокрадва друго чувство, което става все по-силно – отвращението. Москва прилича на стая, в която има труп. И всички се опитват да не го забележат.

Трупът, разбира се, е войната с Украйна. Въпреки наскоро подписаното крехко примирие, той лежи там и хората не гледат към него и не го обсъждат. Разказват си вицове, утешават се един друг и си повтарят, че всичко ще бъде наред.

Едни философстват, а други се бият в гърдите с патриотични възгласи. А трупът продължава да мирише ужасно. Но може би ако просто не го поглеждаш, той ще изчезне от само себе си. Може би всички ще се събудят в различна реалност. Хората не намират думи, страхът и безпомощността са твърде големи, за да се говори за този труп.

Но не само в Москва мълчат. В северозападния град Псков на границата с Естония има реални трупове. Те са на парашутистите, които изгубиха живота си в тайни мисии в Източна Украйна. До момента са известни най-малко 12 имена. Прокуратурата заяви, че мястото на тяхната смърт е секретно.

През лятото имаше опит до погребенията им да не бъдат допускани чужди лица. а междувременно имената от няколко от гробовете бяха изтрити. Според местния депутат Лев Шлосберг новите убити войници са от 76-и въздушен батальон. В Псков обаче никой не говори за това открито.

Снимка: ЕРА/БГНЕС

Снимка: ЕРА/БГНЕС

„Повечето хора не искат да знаят нищо за това“, казва Алексей Семьонов, кореспондент в Псковска област, разкрил смъртта на войниците. Той бил изненадан, когато негови познати са го попитали защо изобщо пише по тази тема.

В Русия лъжите са се превърнали в традиционна ценност, от която държавата не може да избяга. Телевизията създава паралелен свят, в който фашистите са дошли на власт в Украйна, руски деца са разпъвани на кръст от украинската армия, а малайзийският полет MH17 е бил свален от украински изтребител (последното известно е, че е от руски БУК – но с такива системи са разполагали и украинските войски, и тези на проруските сепаратисти – б.р.).

За мнозина иронията е в това, че този паралелен свят е много по-вълнуващ от реалния. Те не са свикнали да се справят с реалността и не намират думи, с които да опишат случващото се отвъд пропагандата. Путин, телевизионните водещи и хората по улиците използват едни и същи фрази, превърнали се в градивни елементи на техния светоглед – „ще надделеем“, „руснаците не се предават“, „фашизмът няма да мине“.

В известен смисъл Русия се самоизолира във вакуум и там има все по-малко въздух за дишане. Но в този хаос и ужас все още има хора, които не искат да се включат към мнозинството. Колкото по-малко въздух остава, толкова по-ценни стават те. Да мислиш рационално и да говориш за реалността става все по-екзистенциална необходимост.