Борисов „за“ референдума, „Атака“ иска свой за НАТО

Бойко Борисов

Ние сме „за” референдум относно изборното право, коментира пред журналисти в Брюксел премиерът Бойко Борисов след изказването на президента Росен Плевнелиев за допитване за задължителен, електронен и мажоритарен вот наесен заедно с местните избори. Премиерът не уточни дали под „ние“ визира партия ГЕРБ.

[related-posts]

„Аз съм най-неподходящ за този въпрос, по простата причина, че толкова усилено събирахме подписи за този референдум – близо 500 хил. подписа събрахме. Така че сме абсолютно „за”, добави Борисов. След което даде ласкави коментари за Плевнелиев – „един изключително добър, достоен, прекрасен президент“.

„Само това мога да кажа, защото иначе би се възприело като намеса или оценка. Радвам се, че имаме такъв президент, защото във външната политика, в евроатлантическата ориентация – в тези сфери много си помагаме на форумите, на които ходи той и аз. Особено при външната политика имаме изключително добър синхрон”, каза още министър-председателят.

Реформаторският блок ще подкрепи провеждането на референдума, коментира съпредседателят на Реформаторите Радан Кънев. Той посочи, че четирите партии в управлението са се подписали, че допитване ще има. „Въпросът за мен не стои. Като си сложа подписа под нещо, значи съм си го сложил. Това ще се случи заедно с местните избори“, каза Кънев.

„Видяхте една много сериозна конкуренция на първи тур на изборите в Сърница. Имахме един наистина феноменален резултат на РБ. 10 пъти над резултатите от парламентарните избори – от 80 на 700 гласа“, каза още Радан Кънев.

Патриотичният фронт обаче е срещу референдума, защото според групата той би забавил въвеждането на задължително гласуване. За е-вота пък ПФ смятат, че обществото не е готово.

Но какво ли мислят в ГЕРБ и какви ще са въпросите

„Ще бъдем свидетели на един много интересен казус и той е как мнозинството ще реагира на една подобна инициатива, защото например в ГЕРБ имаше разнобой по този въпрос“, коментира социологът Димитър Ганев от „Галъп Интернешънъл“ пред БНР.

Би било интересно този референдум с какъв въпрос ще се състои – дали ще бъдат онези три въпроса, за които беше инициирана подписката, или ще бъде само по един от тези въпроси, защото това ще породи много различна ситуация в парламента, добави социологът.

Той припомни, че самият президент не може да инициира референдум и може само да даде предложение в тази насока на парламента, който да го инициира.

А Атака иска свой – за НАТО

В днешното си обръщение към парламента президентът не споменал и дума за променив Закона за референдумите, без които всякакво говорене по темата е популизъм, заявиха от групата на БДЦ.
Това била една от основните теми на консултациите между Плевнелиев и формацията, доскоро оглавявана от Николай Бареков.

„Изглежда след двуседмичното изчезване на Путин е модерно президентите да дават доказателства, че са живи“, коментира говорителят на БДЦ Любен Дилов-син речта на Плевнелиев пред депутатите.
„Атака“ пък иска свой референдум – за продължаване или не на членството на България в НАТО, обяви лидерът на партията Волен Сидеров.

„Подготвили сме списък с подписи на 48 депутати, дали сме го в стаята на БСП – те се ослушват, не искат да го подпишат. Може да го дадем на друга партия. Това е референдум по въпроса трябва ли България да продължи да бъде в НАТО или не“, каза Сидеров.

Той окачестви като „изключително опасна“ позицията на Плевнелиев, който нарушил дипломатическия тон, нападайки Русия като „вражеска страна“, посочи лидерът на партията.
Плевнелиев е „един смешен човек, който за съжаление е избран с измама за президент“, заяви Сидеров.

Синдикати срещу задължителното гласуване

Срещу идеята за задължително гласуване се обяви на практика лидерът на КНСБ Пламен Димитров в отворено писмо до президента.

„Фактът, че възникват идеи за референдум по изборното законодателство показва, че преобладаващото мнение е, че гласуването не е задължение“, се казва в писмото на синдикалния лидер.
„В тази връзка си позволявам да ви запозная с едно схващане, според което преди да се предприемат мерки за организиране и провеждане на референдум, е по-разумно въпросът за това дали гласуването е задължително, според действащата Конституция на Република България, да бъде поставен от оправомощен за това субект пред Конституционния съд“, заявява Димитров.

Идеята му е в унисон с позицията на БСП по въпроса за референдума. Много вероятно е при такова становище Конституционният съд да отговори, че гласуването не е задължение, а право на гражданите.

Срещу задължителното гласуване принципно са ДПС и левицата, които разчитат на относително „твърд“ електорат. Това е и основанието на формации като Патриотичния фронт да искат задължително гласуване, което хипотетично би намалило влиянието на ДПС и БСП в парламента.