За какво е нужен Крим на Русия, освен за война

За първата година „интеграция“ на Крим в Русия, руските власти не успяха да решат основните икономически проблеми на региона. В момента Крим е миниатюрно копие на Украйна – не е в състояние да осигури издръжката си и зависи от външна помощ, пише „Независимая газета“.

Общите приходи в бюджета на Крим са 159 милиарда рубли, от които 125 милиарда са трансфери от федералния бюджет. Така нивото на дотации на Крим е 80%. Москва оставя на Крим и приходите от ДДС, които по закон са предназначени за федералния бюджет. Като се прибавят и те, зависимостта на Крим от дотации вече се увеличава на 85%.

„Това е сравнимо с други две „територии“ на Русия – с Ингушетия, чието ниво на дотации е 87%, и с Чечня (82%), за Севастопол е 70%, колкото и за Дагестан“, отбелязва директорът на регионалната програма на Независимия институт за социална политика Наталия Зубаревич.

Засега най-очевидното постижение на руските власти в Крим е рязкото увеличение на пенсиите и заплатите на хората, които работят в бюджетната сфера. Проблемът е обаче, че заради обезценката на рублата и високата инфлация тяхната покупателна способност намалява.

„Около 42% от всички разходи в Крим са разходи за социална защита на населението. Това са различни добавки и бонуси към възнагражденията – т.е. истинско обществено осигуряване“, казва Зубаревич. Другото достижение е наложената вече система на задължителни здравки осигуровки. Всичко останало е само на хартия.

„Крим няма ресурси. Донорите в Русия – това са федералните агломерации и нефтогазовите региони, само“, отбелязва експертът. Наталия Зубаревич посочва, че малкият бизнес все още не може да стане двигател на иконовиката на региона. По думите й през 2014 г. приходите на малките и средни предприемачи в Крим са били не повече от 880 милиона рубли.

Приходите от данъци също не са в състояние да компенсират дефицитите в бюджета на Крим без субсидиите от федералния бюджет. Основният данък – това е налогът върху доходите на физическите лица (ДОД). Той се плаща върху тези заплати, които руските власти повишиха за жителите на Крим, затова се е и увеличил, разяснява Зубаревич.

Ако говорим за селско стопанство, то тук главният конкурент на Крим е Краснодарският край, където развитието му е много по-перспективно, тъй като няма например проблеми с водоснабдяването. Относно плановете да се развиват лозята и производството на вино в Крим, Зубаревич смята, че за това са нужни сериозни инвестиции и пазари.

Няма да си е самодостатъчен и след 10 години

От икономическа гледна точка в съвременната история Крим никога не е бил „благополучна“ република. По ред причини инфраструктурата на полуострова винаги е била недофинансирана, припомня финансовият анализатор на холдинг „Финам“ Тимур Нигматулин.

Все пак регионът има сектори, които да развива, тъй като има определен потенциал – това е ресурсният сектор, туристическият отрадъл, производството на риба и рибни продукти, консервната промишленост, етеричните масла, тютюн, химически отрасли, строителство и машиностроене. Въпреки това едва ли в близките 10 години ще е в състояние да си е „самодостатъчен“ – т.е. да изработва необходимите за бюджета си приходи от произвежданите тук стоки и услуги, смята Нигматулин.

Дойче Веле: Еуфорията се изпари

Eдна година след анексията на Крим, голяма част от първоначалната еуфория на проруски настроената част от населението отлита, пише в анализ по темата германската обществена медия Дойче Веле.

Керченският проток – тясна морска ивица източно от Крим, през която пътуват фериботи между полуострова и Русия, е основната транспортна артерия, по която се снабдява населението със стоки от първа необходимост. При бурно време тази връзка прекъсва за дни.

Москва и Киев спряха всички останали транспортни връзки – самолетни, железопътни и автобусни – който пътува от Крим до Украйна или обратно, е принуден да разчита на малки частни превозвачи или пък да преминава границата пеша. Киев междувременно почти прекрати подаването на питейна вода за Крим, но все още доставя електричество и някои видове хранителни стоки.

Преди няколко дни документален филм на руската държавна телевизия разкри някои подробности около анексирането на Крим. В интервю за медията президентът Владимир Путин призна, че още в края на февруари 2014 г. е разпоредил да започнат действия за „връщането“ на полуострова към Русия. Като аргумент за това решение шефът на Кремъл посочи данни от социологически допитвания, според които 75% от населението на Крим желаели да се присъединят към Русия.

Ударно въоръжаване

Сигурно е само това, че жителите на Крим, които наброяват 2.3 милиона души, днес живеят в съвсем нов свят. Транспортните им затруднения са само един мъничък детайл от целия пъзъл с проблеми. След като Западът наложи санкции срещу Русия, много американски компании се оттеглиха от Крим. Двете водещи в света компании за кредитни карти „Виза“ и „Мастеркард“ вече не обслужват клиенти на полуострова, затворени бяха и филиалите на Apple в Крим.

Но най-големите промени се извършват във военната област. В спешен порядък Русия превръща Крим в своя крепост. Броят на разположените на полуострова руски войници ще бъде увеличен от 25 000 на 40 000 души. Повече от два пъти са нараснали и обемите на доставяните количества горива за армията.

Русия ударно въоръжава своята армия в Крим – оборудва я с нови танкове, кораби и самолети. Говори се също и за разполагането на ядрени бойни глави на полуострова, а Москва не отрича тези твърдения.

Заплатите падат…

2014 беше година на осезаеми промени в Крим: въведени бяха руската рубла и руските закони, пристигнаха руски работодатели. Първоначално имаше еуфория от обещаните по-високи заплати, междувременно обаче радостта от това отлетя, разказва местен жител, пожелал името му да не се споменава.

„Първо старите украински заплати на държавните служители бяха вдигнати двойно, но след приравняването им с действащите в Русия тарифи, положението не изглежда вече така розово“, обяснява програмистът от Симферопол и допълва, че доходът на съпругата му, която работи в болница, е паднал двойно, затова пък цените са се увеличили.

Той се готви да продаде апартамента си в Симферопол и да замине за Киев. Пълната изолация на Крим от Украйна за него е достатъчна причина да предприеме подобна стъпка.

Кримските татари – дискриминирани

Особено тежко е положението на онези жители на полуострова, които отказват да приемат руското гражданство – например кримските татари, големите губещи от анексирането на Крим. Постоянно има съобщения за „безследно изчезнали“, някои от които по-късно биват откривани мъртви. Комисарят за човешките права към Съвета на Европа Нилс Муйжниекс е изготвил доклад по въпроса.

Зачестяват и опитите за сплашване на кримски татари от руски полицаи или представители на тайните служби. Повечето от близо тристата хиляди кримски татари бяха против присъединяването на Крим към Русия и заеха ясни про-украински позиции.

Политическите им лидери, сред които и председателят на Меджлиса (Съвета на кримските татари) Рефат Чубаров, междувременно живеят в Киев, тъй като Русия им забрани да влизат в Крим. Има информации, че някои проруски настроени кримски татари искат да свалят Чубаров. Все още те са обаче малцинство.

Тази седмица президентът Владимир Путин и държавният глава на самопровъзгласилата се република Южна Осетия Леонид Тибилов подписаха договор за съюзничество и интеграция между Русия и Южна Осетия. Анализатори определиха документа като първа стъпка към анексията на Южна Осетия. Договорът предвижда създаване на общо пространство за отбрана и сигурност, свободно преминаване на границите, сътрудничество между вътрешните министерства и опростяване на процедурите за получаване на руско гражданство. Договорът ще бъде сключен за срок от 25 години, след което ще може да бъде подновен.