– Европа е богата и слаба

Европа е богата и слаба – САЩ са могъщи

В новата си книга „Взривоопасните точки на Европа. Евросъюзът – фалит или възход“ американският политолог и основател на аналитичната компания „Стратфор“ Джордж Фридман задава три въпроса. Първо, как Европа е постигнала глобално превъзходство в политически, военен, икономически и интелектуален аспект? Второ, какъв е недостатъкът на Европа, разрушил това превъзходство в периода между 1914 и 1945 година? Трето, дали периодът на мир, настъпил след 1945 година, дефинира и бъдещето на Европа, или тя ще се завърне към стария си начин на живот? Публикуваме откъс от книгата със заглавие на Ureport.bg. [related-posts]

На последния въпрос не може да бъде отговорено без повдигането на първите два, но отговорът на третия въпрос е истинската причина, поради която написах тази книга.

Краткият отговор гласи – историята на европейските конфликти не е приключила. Основната архитектура на полуострова си остава все същата – малък континент, разпокъсан на множество части и пренаселен с множество нации и държави. Някои от тях са оставили зад себе си своята история, изтъкана от горчивина и ненавист, но тези чувства не са изчезнали. На някои места те господстват, на други са прикрити, но в повечето държави гневът на европейците срещу други европейци е налице.

Периодът от 1945 до 1991 година е период на мир, но това не е европейско достижение. Мирът е наложен със сила от американците и Съветите. Периодът от 1991 до 2008 година вече наистина е европейско достижение, макар че единственото, което той показа, е, че когато Германия се намира в период на просперитет и е заета със своето повторно обединение, европейците могат и да се въздържат от войни.

Но дори и тогава имаше войни, макар и не в сърцето на Европа. Големият тест за Европа ще дойде след 2008 година, след като неразумните очаквания за ЕС излязоха наяве и показаха истинската си същност, след като притесненията за Германия нарастват и след като Русия отново напомня за себе си. Изходът от този процес ще дефинира Европа, но засега е трудно да се предвиди как ще завърши това.

Лично аз не очаквам друг голям пожар като онзи 31-годишен период. Европа вече не е център нито на международната система, нито на глобалната култура. Печалните 31 години са били подклаждани и от факта, че нито една външна сила не е била в състояние да удържи Европа.

Днес Съединените щати са много по-могъщи от нея. И точно както са изгасили пожара през 1918 и 1945 година и са успели да я удържат по време на Студената война, могат да го сторят и днес. Днес Старият континент е място на малки взривоопасни точки и малки пожари. Една всеобща война в Европа би ме изненадала значително.

Но още повече би ме изненадала липсата на сериозен конфликт, дори между страни, при които конфликтите за момента са немислими. Европа е място като всички останали и войните в нея не са породени, защото хората не са се поучили от уроците на историята или от лошите си маниери. Породени са от разминаването на интереси, което е толкова огромно, че последиците от отказа от война са по-големи, отколкото последиците от самата война. Днешното време не може да накара конфликтите да изчезнат. Европа не е в състояние да избегне нормалната човешка съдба с пожелателно мислене. Такава е истината – трагична, но истина.

Европа е изгубила предишните си позиции в света. Все още е търговска сила, но търговията – част от онова, което някои европейци наричат „меката сила“, зависи от националната сигурност, тоест от способността за свободно използване на океаните и въздуха, от желанието на другите да ти позволят да търгуваш, от сигурността на отвъдморските ти инвестиции.

Европа остава развита в технологично и икономическо отношение. Отношенията с някои от европейските държави остават плодотворни за други, а способността за възпиране на тези отношения е в състояние да нарани трети нации. А това не е никак незначителна мощ.

Но способността да принудиш други нации да уважават европейските инвестиции и да съблюдават споразуменията, зависи от очакванията за бъдещи инвестиции, бъдещи търговски отношения и всичко останало. Твърдата сила, на която европейската глобална икономическа мощ някога се е опирала, вече я няма. Могъщи нации като Китай, Русия и Съединените щати предлагат същите облаги като Европейския полуостров, но последиците от нарушаването на споразуменията са по-сериозни.

В настоящия момент това може и да няма голямо значение, но докато глобалните сили се отдалечават една от друга и Европа стои в капана между тях, липсата на твърда сила ще има все по-голямо значение. Да бъдеш богат и слаб, е много опасна комбинация.

Следователно Старият континент обитава един свят, пълен с вълци. Някои от тях вече са излезли на лов. Други тепърва се надигат. Отделни държави като Германия, Франция или Великобритания могат да играят икономически в тази лига, но по-голямата част от полуострова не може, а дори и онези, които могат, притежават само икономическа мощ.

Те не могат да се съревновават със САЩ, а това всъщност е най-важното, което трябва да се разбере за Европа. Буквално всяка държава, която иска да отправи военна заплаха към Европа, може да принуди европейците да си откупят изхода от проблема, да обърнат гръб на проблема с надеждата той да отшуми или просто да капитулират – но не и да се бият или поне не и на този етап. /БГНЕС