Седем страни от ЕС омекват за санкциите срещу Русия

Владимир Путин. Снимка: EPA/ БГНЕС

Седем европейски страни – Кипър, Гърция, Италия, Унгария, Словакия, Австрия и Испания, са готови да се откажат от санкциите, наложени от ЕС на Русия, става ясно от анализ на Bloomberg. Доказателството за намаляващия апетит на ЕС за още санкции срещу Русия е в списъка с гости на руския президент Владимир Путин, пише агенцията.

Още по темата

Президентът на Кипър Никос Анастасиадис посети руския лидер през февруари и предостави на руския флот достъп до кипърските пристанища. (Известно е, че руските пари обичат особено кипърските банки. Б.р.) През март на визита в Кремъл отиде и италианският премиер Матео Ренци, определен от Путин като „привилегирован партньор“. Новият гръцки премиер Алексис Ципрас ще посети Москва през април.

Производителите от Унгария, Гърция и Кипър ще се върнат първи на руския пазар, след като бъде отменено ембаргото, предаде вчера и руската агенция Интерфакс, като се позова на шефа на Росселхознадзор Сергей Данкверт. Москва въведе едногодишно ембарго на стоки от ЕС и още няколко държави, като ответна мярка на наложените й санкции заради анексията на Крим и подкрепата за конфликта в Източна Украйна.

На 1 март Атина поиска от списъка със забранените за импорт в Русия стоки от ЕС да отпаднат портокали, ягоди и праскови. „Има много голяма вероятност, че два или три от тези продукти ще бъдат изключени от списъка на включените в ембаргото“, каза тогава заместник-министърът на развитието на селското стопанство в Гърция Панайотис Сгуридис.

На 16 януари Еврокомисията поиска от руските власти да разрешат доставките на животновъдна продукция и картофи. Освен това предложи да се възобнови вноса на деликатеси от млечен месен произход и др.

На 7 август 2014 г. Русия наложи забрана за доставка на месна продукти, плодове и зеленчуци, морски продукти и охладена риба, мляко и млечни продукти от страните от ЕС, Австралия, Канада, Норвегия и САЩ.

Разединение в ЕС

Италия, Кипър и Гърция, заедно с Унгария, Словакия, Австрия и Испания, не са сред пламенните защитници на икономическите санкции срещу Русия заради намесата й в Украйна. Докато крехкото примирие се опитва да се закрепи в Източна Украйна, противните на санкциите ще заявят позицията си на срещата на върха на ЕС, насрочена за утре, 19 март, в Брюксел.

„Най-вероятният резултат е, че те няма да се съгласят да удължат санкциите сега и ще отложат решението до последния възможен момент преди срокът им да изтече“, коментира пред Bloomberg Иън Бонд, бивш британски дипломат, който в момента работи за Центъра за европейска реформа в Лондон.

Европейските правителства преустановиха търговските и визови споразумения с Русия и включиха в черен списък нейни политици и военни лица, след като Москва анексира Крим преди година. Срокът на замразените активи и забраните за пътуване бяха удължени с шест месеца през януари 2015 г.

След свалянето на малайзийския пътнически самолет над източната част на Украйна миналия юли, бяха предприети по-сериозни мерки, които включваха преустановяване на финансирането на големи руски банки и предоставянето на техника за добив на енергия на зависещата от ресурси руска икономика. Този „трети етап“ мерки изтича през юли т.г.

Ястребите на ЕС

Привържениците на удължаването срока на санкциите са Полша, балтийските държави и Великобритания, както и председателят на Европейския съвет – бившият полски премиер Доналд Туск. Ястребите обаче вече отстъпиха веднъж, когато – вместо обичайното 12-месечно удължение, поискаха петмесечно.

„В един момент ще трябва да имаме обща позиция за разширяването на санкциите до края на годината“, каза литовският външен министър Линас Линкевичюс по време на среща на дипломати от ЕС в Брюксел.

За да бъдат отменени или удължени санкциите, се налага всичките 28 страни в ЕС да са на едно мнение. Затова и скептиците се пазарят за време, за да оформят политики, които да им се харесат и в краен случай да наложат вето. Новото правителство на Гърция например заяви, че е скептично относно подновяването на черните списъци през януари, преди в крайна сметка да се съгласи.

Без натиск

Следващата среща на върха през юни е „правилното време, в което да се вземе това решение“, заяви словашкият външен министър Мирослав Лайчак на 16 март. „Не ни се оказва натиск и затова не споделяме мнението, че санкциите трябва да бъдат удължени сега.“

Някъде по средата попада германският канцлер Ангела Меркел, безспорно най-силния европейски лидер по време на дълговата криза в еврозоната. Противоречивите приоритети на Меркел трябва да покажат твърдост по отношение на Русия и да поддържат европейското единство.

Украйна гледа на Меркел като на гарант на крехкото примирие, което тя и френският президент Франсоа Оланд успяха да извоюват в преговори с Путин през февруари. „Отношенията между Германия и Украйна никога не са били на толкова високо ниво“, заяви украинският президент Петро Порошенко на пресконференция с Меркел на 17 март в Берлин.

Хардлайнерите в ЕС дават срок до края на годината на Русия да върне контрола на границата обратно на Украйна и използват това като аргумент за удължаване на санкциите до тогава.

Прагматичната Германия

Позицията на Германия е „прагматична“, смята главният вицепрезидент на Teneo Intelligence Карстен Никел. „Според германския преглед на нещата, ако примирието се задържи, шансовете за облекчаване на санкциите се увеличават.“

Премахването на някои ограничения не означава премахване на всички санкции. Възможно е те да бъдат „модулирани“, за да се възнагради частичния напредък на примирието, коментираха френски официални лица в Париж на 16 март.

„Лагерът, настроен срещу санкциите, става все по-уверен“, коментира анализаторът в Центъра за европейските политически изследвания в Брюксел, Стивън Блокманс. Той е на мнение, че Русия трябва да предприеме ново, по-сериозно действие в Украйна, за да се наклони везната в полза на удължаване допълнително на санкциите.

Българската позиция

Лидерът на БСП Михаил Миков беше на визита в Москва, където потвърди позицията на българските социалисти, които са против санкциите срещу Русия. Според прессъобщенията за визитата му, било е изтъкнато, че „кризата в Украйна не бива да влияе на исторически добрите отношения между България и Русия“. „Атака“ е другата проруска партия, която също е против санкциите срещу Русия.

Българската позиция обаче, заявена от министъра на външните работи Даниел Митов, е твърдо в подкрепа на санкциите.