Платеното паркиране става закон и пазарна икономика

Платеното паркиране вече ще се регулира със закон, а не с наредби, става ясно от промени в Закона за движение по пътищата, внесени от депутати от ГЕРБ и Реформаторския блок. Промените са в две основни направления – първо, паркирането в платените сини и зелени зони става търговска дейност, второ, вече няма да се събират такси, а ще се определят цени.

Мотивите

Предишният 42-и парламент прие промени в Закона за обществените поръчки, предложени от тогавашния вицепремиер по икономическите въпроси Даниела Бобева. Те налагат администрирането на платените зони за паркиране вече да се осъществява или от общинско предприятие, или от търговско дружество със 100% общинска собственост и над 80% оборот, свързан с услуги на съответната община, или чрез концесионер.

Смяната на думата „такса“ с „цена“ е заради Закона за местните данъци и такси, според който стойността на таксата трябва да се определя на базата на разходите за поддържането, в случая на паркоместата. Цената вече означава, че от тази дейност вече ще се печели, вместо да се покриват само разходите по поддръжка на паркоместата. Както и преди, общинският съвет ще определя цените за паркиране в зоните.

Член 99 в закона дава право на общините да се взимат пари за паркиране в градовете и „такса“ се заменя с „цена“. Една от причините е, че търговските дружества, на които общините масово решиха да възложат тази дейност, вместо да я администрират сами, нямат право да взимат такси, пише „Труд“. Другата причина е, че местните такси трябва да влизат в общинския бюджет, а не в касите на търговска фирма, каквато е и столичният Център за градска мобилност (ЦГМ).

В мотивите си вносителите определят паркирането в „синя зона“ като търговска дейност, при която трябва да се прилага пазарна икономика. Те смятат, че определянето на сумата за паркиране „като „цена“ дава възможност на общините да определят размера й на пазарен принцип съобразно търсенето на места за паркиране в различните райони на населените места, както и да регулират количеството на ППС в централните им части“.

Вносителите смятат, че след като общината е собственик на местата за паркиране, трябвало да „предоставя услуги като стопанска дейност срещу цена, а не като социална дейност срещу такса.“

Те предлагат в закона да се допише, че общинският съвет определя „цената“ и условията за паркиране, а шофьорите плащат на „специализираното звено на общината или на юридическото лице“, на което е предоставено управлението на тези места.

„Досега имаше проблем с възможността общините да възлагат на собствени дружества контрола и дейността по паркирането“, коментира за „Труд“ депутатът от РБ Вили Лилков. В София това се прави от Центъра за градска мобилност (ЦГМ).

С промените в закона вече общините няма да има нужда да правят обществени поръчки за контрола на тези дружества, а ще го възлагат.

А контролът върху приходите?

В момента в столицата платеното паркиране е 2 лева на час в синя и 1 лев на час в зелена зона. Приходите от тази дейност, както и от „паяците“, които бяха обявени за незаконни от съда, постъпват в Центъра за градска мобилност ЕООД. Като търговско дружество, тази фирма би трябвало да публикува годишните си отчети, но е невъзможно да бъдат открити.

Според официалните данни приходите на столичния градски транспорт за 2013 г. са 241.5 млн. лева. От платените зони Центърът за градска мобилност е получил общо само 26.8 млн. лева. А постъпленията от продажба на билети карти за градския транспорт са донесли 96.5 млн. лева.

Излиза, че от платеното паркиране има твърде малко приходи. Не е ясно дали е така – или не се отчитат всички, тъй като преди няколко години 41-ото НС отхвърли с гласовете на ГЕРБ предложенията на социалистите Сметната палата да одитира Центъра за градска мобилност.

Незаконните „паяци“

„Труд“ припомня, че през юни 2014 г. Софийският административен съд реши, че „паяците“ на Центъра за градска мобилност в София незаконно прибират автомобилите на неправилно паркиралите шофьори, тъй като общината неправомерно е предоставила на търговското дружество правомощията по репатриране на колите и поставяне на скобите на нарушителите.

Съдиите също така решиха, че Столичната община дискриминационно е въвела паркирането със стикер в центъра на града за жителите само с постоянна регистрация на адреса, където искат да паркират, като е дискриминирала хората, които имат само регистрация за настоящ адрес, а са с различен постоянен.