Царю честити, колко е часът

Реактивирането на фигура като Симеон Сакскобургготски в българската политика изглежда гротеска. На пръв поглед. През 2001-а той беше парашутиран в България като инкарнация на месия. А пътят му към властта беше застлан с отломките на десния кабинет на Костов.

След повече от десет години извън властта, разбитите тогава „сини авари“ отново се консолидираха – и макар и трудно, успяха да се включат във властта. Под вънкашност друга – и под име ново. В настоящата власт Реформаторският блок изглежда формирование, което лесно може да бъде разпаднато – изглежда, че и коалиционните му партньори ГЕРБ и АБВ особено се стараят за това, наред с ДПС, разбира се. А ако това се случи, дори идеята за реформи, особено в сферите на правосъдието и сигурността, ще изчезне яко дим.

Още по темата

ГЕРБ минава за десница, но както каза преди 3 години д-р Николай Михайлов в едно интервю, „не може да придобие идеологически образ… ГЕРБ е власт, а не идеология“.

Подписката на стотина известни имена у нас, лидирана от кръга, почерпил се с постове и средства при кабинета НДСВ-ДПС и тройната коалиция, легитимира пред обществото основанието Сакскобургготски да бъде… помолен да се върне.

Тези, които платиха кампанията за появата му и целия мизансцен през 2001-а, вече ги няма. Поне някои от тях. Президентът на „Мултигруп“ Илия Павлов и банкерът Емил Кюлев бяха разстреляни – през 2003 г. и 2005 г., а убийствата неразкрити. През 2011 г. WikiLeaks публикува хиляди грами, сред които и тези на американския посланик у нас Джеймс Пардю (2002-2005).

В началото на мандата си – през 2001 г., Сакскобургготски провел среща на високо равнище с членовете на известния тогава бизнесклуб „Възраждане“, на която поканил Илия Павлов, Васил Божков и др., да станат част от „бизнес консултативен съвет, съветващ правителството“.

По време на парламентарните избори през 2001 г. влиятелни бизнесмени като Васил Божков и Емил Кюлев силно финансираха и по всякакъв начин подкрепиха кампанията на НДСВ, сочи документът. По-късно същата година Кюлев подпомага и финансирането на успешната президентска кампания на лидера на БСП Георги Първанов, се казва в разсекретената грама.

Демагогията винаги е била част от арсенала на политика, който маскира гонката на личните си интереси като епична и героична битка за кауза. В интервю за Novinite.bg на въпрос може ли настоящата подписка да се превърне в политически проект – или Царя да бъде „посланик на добра воля, посланик на България“ (не е ясно какво точно значи това), Сакскобургготски казва:

„Цял живот съм бил това. Така се оказа и като бях премиер – има много отворени врати пред мен. Но ако човек няма, как да кажа, съгласието… Чисто и просто аз не мога да тръгна сега да пледирам за България, защото нито някой ме е помолил да го правя, нито е говорено за какво точно. А възможностите ги имам“.

Едва ли има нещо, за което да „пледира“. България е член на ЕС и НАТО, премиерът Борисов е приет в Брюксел и Берлин, външният ни министър Даниел Митов и правосъдният министър Христо Иванов също са добре познати в европейските институции.

През цялото време, докато беше Nobody в политиката, Царя напомняше за себе си със старателно изписани от нечия пиарска ръка блогпостове. Все свързани с подкрепа на един или друг руски енергиен проект – особено АЕЦ „Белене“, чието размразяване той лично обяви през есента на 2002-а, как не трябва да загърбваме Москва и останалите поучения – издържани в особената му стилистика да не казва нищо съществено.

Не че няма кой да финансира настоящата политическа ексхумация. Министърът на финансите в кабинета на Царя – Милен Велчев, движи инвестициите на ВТБ в България – трезорът, известен като „банката на Путин“. ВТБ, която има дял в КТБ, а Велчев влезе в управата на „Вива Телеком България“ (БТК).

Всъщност в зала „Аrt Hall“ на Телефонната палата – собственост на БТК – през октомври м.г. се състоя премиерата на автобиографичната книга „Една необикновена съдба“ от Симеон Сакскобургготски, публикувана от издателство „Сиела“.

Eдин от близките на Симеон хора – Меглена Кунева, е вицепремиер и лидер на „България на гражданите“, част от Реформаторския блок. Може би някой смята, че при ново „короновано“ формирование, Куневата партия може да се притури натам. Хипотетично.

Акцията със сигурност ще цели и в разрешаване на въпроса с царските имоти, които, щедро възвърнати на Сакскобургготски при появата му, започнаха да бъдат законно отнемани в полза на държавата в последните години. Да не забравяме, че над останалите му имоти тегне мораториум, приет през есента на 2009-а, от първия кабинет на Борисов, който забранява да се разпорежда с тях. Което накърнява сериозно бизнесът със сеч и продажба на дървесина.

Депутатите от 41-ия парламент забраниха продажбата, отдаването под наем и други разпореждания с дворците и горите, върнати на Сакскобургготски, докато не бъде приет специален закон за „царската реституция“. Вече сме 2015-а, такъв закон няма, а по съдебен път държавата си връща обратно част от имотите. В края на 2014-а Симеон заяви, че е завел дело срещу България в Страсбург заради имотите си.

„Няма съмнение, че темата за наследствените имоти на Симеон II все някога ще има юридически финал. Вън от съмнение също така е, че каквито и да бъдат финалните резултати, те отново и отново ще се използват като повод за различни интерпретации и ще разпалват силни страсти“, се казва в прокламацията на стотината политици, общественици, спортисти.

В Обръщението си те обявяват, че започват обществена дискусия за възможния бъдещ принос на Симеон за развитието на
съвременна България, както и за „обективна оценка на фактите от миналото“.

Едва ли повторна месианска инкарнация ще се състои. Не пречи да се тества. Сакскобургготски не губи нищо от това. Излъскването на образа му започна с публикуването на старателно фризираните и напомадени мемоари. Ще видим докъде ще стигне, но въпреки това да попитаме: Царю честити, колко е часът…