Най-скучният тиранин на света

Възрастният мъж плъзга поглед надолу по листа хартия, който държи, говорейки колебливо и тихо. На пръв поглед си личи, че косата му, макар и оредяла, е единствената му суета. Тя е пригладена назад и мастилено черна, твърде тъмна за един мъж на 78. Може ли един диктатор да бъде толкова банален?

Президентът на Лаос Чумали Саясон е много странен тип тиранин – твърде скучен. Ким Чен-ун обича да вижда навсякъде портретите си, кралят на Свазиленд Мсвати III има луксозни джетове и 5 жени. В сравнение с тях президентът на Лаос показва забележителна липса на харизма. Камерата изглежда го смущава, като на всеки апаратчик, отне му половин век, за да се изкачи по йерархията на Лаоската народна революционна партия. Неговото държание е на пенсиониран счетоводител, въпреки че списъкът с нарушения на човешките права, осъществен под негово ръководство в Лаос, е толкова дълъг, колкото и река Меконг, пише Оzy.

Все пак, икономиката. Забравете комунизма: тази страна е във възход. Десетилетията на стагнация са зад Лаос – малка страна, която, макар и да няма излаз на море, вече разполага с една от десетте най-бързо развиващи се икономики в света – с 8.5% растеж – и привлича все повече туристи и инвеститори. „Той е достатъчно добър, за да гарантира необходимата сигурност и спокойствие на чужденците, за да дойдат“, казва Иън Беърд, преподавател по география в Университета на Уисконсин-Медисън, живял в Лаос в продължение на 15 години.

Разбира се, стабилността помага и на лидерите също да се облагодетелстват. Саясон и други високопоставени чиновници често са обвинявани, че изземват земята на селяните и я препродават на чуждестранни инвеститори – предимно виетнамски, китайски и тайландски компании, които искат да произвеждат автомобилни гуми и други подобни изделия, да разработват златни мини или да строят ВЕЦ-ове.

„Сегашната политическа система насърчава корупцията и непотизма, които са поразили всички нива на управляващата партия“, казва Мартин Стюарт-Фокс, професор по история в Университета на Куинсланд. Властта е раздала над 20 на сто от територията на Лаос в концесии. Но положението на дребните земеделски производители ни най-малко не се е подобрило и те страдат както и преди. Тези хора съставляват 23% от населението на Лаос и живеят в бедност.

„Президентът и партията използват страната, сякаш тя им принадлежи“, казва Сенг Чайлдхелей, правозащитник и активист за демокрация. Ако беше заявил това в Лаос, едва ли щеше да е жив, но Сенг живее в САЩ. Десетилетието, през което е бил министър на отбраната, е научило Саясон на „добродетели“ като например как се контролират информационните потоци. Правителството притежава всички вестници и радио и телевизионни станции, така че малцина се осмеляват да говорят, а когато го правят, следват арести и хората просто изчезват.

Селяните, които се борят за земята си, обикновено биват арестувани. Преди няколко години Сомбат Сомфон, един от най-изявените социални активисти в страната, изчезна. Сомфон е съпруг на дългогодишна служителка на УНИЦЕФ в много бедни страни по света. Той излиза на 15 декември 2012 г. и за последно е видян в полицейска кола.

Разбира се, правителството отрича да е замесено и каквато и да била отговорност, но правозащитници смятат, че отвличането е с одобрението на държавата.

Извън полезрението на камерите, Саясон е наясно с това какво значи да си изцапаш ръцете. В буквалния смисъл. Син на дребен земеделец, той израства в южната част на страната, където са селските райони, става войник по време на Виетнамската война (в която Лаос е силно бомбардиран) и след това се присъединява към борбата на комунистите срещу поддръжниците на монархистите. Комунистите принудиха краля на Лаос да абдикира през 1975 г. и наложиха властта, която сега Саясон защитава така яростно.

Местните дисиденти използват интернет за отдушник, но миналата година президентът подписа указ, който ограничава свободата на словото онлайн. Той забранява, например, разпространяването на „невярна информация“ за партия или да споделяш съдържание, което би могло да предизвика „тероризъм“ или „социални безредици“. Според Фил Робъртсън, заместник-директор на поделението на Human Rights Watch в Азия, „изглежда хватката се затяга на всички фронтове и започва да духа смразяващ вятър“.

Но комунистическият режим на Лаос и неговият непретенциозен лидер изглеждат несменяеми. Докато местната опозиция е парализирана от страх, никакъв западен натиск за политически реформи не може да бъде осъществен; Лаос се радва на подкрепата на съседните комунистически режими като Китай и Виетнам. Затова е малко вероятно западните сили да успеят да разклатят лодката.

През 2016 г. Лаоската народна революционна партия ще има нов конгрес, на който ще избере лидер. Най-вероятно Саясон ще бъде преизбран. В края на краищата, предшественикът му изкара до 82 години на този пост. Същевременно обаче някои се държат за надеждата, че по-строг хватката, толкова по-трудно за разплитане. „Всичко може да се случи, когато хората са отчаяни, а някои лаосци са“, казва Чайлдхелей от САЩ, „но ще бъде трудно“.