„Майтапиш ли се?!“ – развеселява се Марк, когато питам колко са колите за депутатите в швейцарския парламент и гардовете, бдящи над сигурността им. Марк е колега журналист, а с друг журналист – Аня, наблюдаваме лекото оживление пред централния вход на парламента в Берн, от покрив. Можем и дрон да пуснем. Това вече е майтап.
В Швейцария, страна, чието население е почти колкото българското, но с близо 2.5 пъти по-малка площ и над 11 пъти по-голям БВП на глава от населението, няма аналог на родната НСО. Добре известно е как в Швейцария, (но също и в Норвегия, Швеция, Холандия – да спрем броилката), политиците се движат, пазаруват и пътуват като обикновени граждани – без специални привилегии и сини буркани. А в повечето случаи се и държат като такива.
Докато българските депутати получават основно възнаграждение, равно на 3 средни заплати в публичния сектор на база последния месец от тримесечието (в момента то е 2886 лева), швейцарските, чийто брой е почти като у нас – 200 плюс 46 представители на 26-те кантона в горната камара, избрани чрез пряк избор, имат право на около 30% от почти същото.
Една от причините е, че те не работят постоянно, събират се по няколко пъти в годината и затова получават „почасово заплащане“, както обясняват колегите. Предвид регулярно изпразваната от депутатски тела зала на родното НС си мисля дали този режим няма да е добър и за нас – имам предвид заплащането. Отдавна прекипяха страстите трябва или не трябва родният парламент да работи постоянно.
Сградата, на чийто покрив се озовахме по стълба, издигаща се край тераска-„пушалня“, е медиен център. Построена е от правителството – т.е. с парите на данъкоплатците, за нуждите на журналистите, които отразяват работата на управляващите.
Тук работят на принципа на споделеното работно място, но също има и колеги със свои работни места – от агенции, радиа и телевизии, както и на журналисти от малки регионални медии, за които е скъпо да поддържат отделен офис в столицата, но читателите, зрителите и слушателите им не трябва да бъдат лишени от информация.
Швейцария е неизменно сред отличниците по свобода на медиите, докато България изпада все по-надолу – за 2014-а вече премина 100 и се оказа на 106-о място от общо 180 държави в класацията на международната организация „Репортери без граници“.
В името на по-добрата информираност държавата плаща всички разходи – ток, вода, интернет, за бюрата и компютрите, абонамента за вестници, изобщо за всички удобства и чудесни условия на труд, в т.ч. и просторната зала за пресконференции плюс телевизионно и радио студио. В залата е предвиден превод за четирите официални езика в единствената конфедерация в света – германски, френски, италиански и ретро-романски, говорен от едва 0.5% от населението.
Medienzentrum в Берн. Залата за пресконференции.
Тук министри и депутати дават пресконференциите си, а има и място да поседнат за допълнителни въпроси след това. Архитектурното бюро, по чийто проект е направена сградата, и дизайнерът й с право се гордеят.
… в случай че има допълнителни въпроси
Макар швейцарските жени да получават право да гласуват едва през 1971 г., днес в 7-членния федерален съвет (правителството) има три жени, а тази година жена е и президент – Симонета Сомаруга, (избира се от кабинета). Жена е и нашият гид в парламена – 35-годишната Еви Алеман, социалдемократ. През април 1998 г. Еви става най-младият депутат в Швейцария (а може би и в света), тъй като влиза в парламента почти тийнейджър – малко след матурата си. А след като завършва право в Университета на Берн, е и най-младият евродепутат.
Еви Алеман
„Време беше в парламента най-сетне да има и хора, които да представляват младото поколение, а не само поколението над 50“, обяснява тя защо е решила да влезе в политиката, докато ни води към пленарната зала, където сесията вече е започнала. Светлооката млада жена със свенлива усмивка е нашият гид в парламента, като спира и внимателно обяснява всичко по пътя, включително и щайга с плодове, оставена в кулоарите от „някои лобисти“. Еви Алеман участва в няколко комисии в парламента, една от които е по сигурността.
Тя е един от политиците, обявили се срещу сделката за $3.5 милиарда – за закупуване на 22 изтребителя от шведския концерн „Грипен“. Аргументът й – че е ненужна и е твърде голям финансов риск. На 18 май 2014 г. с референдум швейцарците отхвърлиха покупката на ескадрилата, готвена от правителството близо 3 години и одобрена от парламента. Алеман дори запита защо Швеция се опитва да се намеси с пиар кампания в полза на сделката в швейцарския референдум.
Впрочем през 1993-а, пак с референдум, швейцарците подкрепят покупката на F/A-18 Hornet, които използва армията им – в името на… въоръжения неутралитет. И показват гражданска отговорност, когато през 2013-а отхвърлят предложението за отпадане на една историческа традиция каквато е наборната военна служба.
Това са достойни примери как функционира този механизъм на пряката демокрация в Швейцария – плебисцитът, с който страната е толкова известна, колкото и с банките, шоколада, сиренето и часовниците си. (Впрочем, и виното им е чудесно, но за износ не остава.)
На практика референдумът позволява на швейцарските граждани да оспорят вече взето управленско решение. Какво от това, че са делегирали права на депутатите си да ги представляват. Макар че тяхната връзка с избирателите е много по-здрава от тази на родните ни депутати. И заради факта, че, макар и народни представители, те остават на предишната си работа и главно – в непосредствена връзка с тези, които са им гласували доверие – техните избиратели.
От 2002-а насам България е под натиск да закупи изтребители – за да замени остарелите руски МиГ-ове – твърде скъпи за поддръжка, а след 2005-а – с мотива за членството в НАТО. Но у нас подобен въпрос никога няма да бъде поставен на референдум – не само защото БСП и социалдемократите в Швейцария нямат нищо общо помежду си.
А преди всичко заради кастрирания закон за референдумите в България, който определя непосилен таван за легитимност на допитването – толкова участници, колкото и на изборите, които са го предшествали, и прекалено високо изискване за броя на събраните подписи – 500 000. А освен това има забранителен списък с въпроси за референдум – бюджет, размер на данъци, въпроси за Велико Народно събрание, парламентарна дейност и куп още.
За сравнение – в Швейцария, за да предизвикате национален референдум, са необходими десет пъти по-малко – 50 000, които трябва да се съберат за 100 дни след публикуване на решението, което ще се оспорва. Освен това не се изискват лични данни при събиране на подписите, само трите имена и адрес.
Дори и да не променят решения, редовните допитвания – по няколко пъти годишно, държат властта „във форма“, а това се изразява в резултати. Класацията на The Legatum Prosperity Index неименно поставя Швейцария в топ 3 по качество на управлението.
Аргументите в полза на референдумите, петициите и инициативите за промяна на конституцията или законодателна инициатива могат да се систематизират така: дисциплинират политиците; поставят на светло пред обществото проблеми; налагат по-голяма отчетност и прозрачност на решенията.
(В Швейцария e приет закон, съгласно който всички решения, които се вземат от властта, са публични – т.е. могат да бъдат изискани и публикувани от журналистите. За сравнение в България финансовият контракт с четирите банки-агенти по дълга не е публикуван в ДВ, а в закона за достъп до обществена информация има клаузи, които го обезсмислят – например, че ако искате информация за обществена поръчка например, в случай че някоя от фирмите-участнички не се съгласи, никаква информация не може да бъде предоставена. Независимо че става въпрос за публични средства. В Швейцария за целта може да направите петиция – и колкото и идиотски или абсурден е въпросът, достатъчно е да намерите съмишленици – и никой не може да ви откаже право на отговор на запитването ви.)
В Швейцария гражданите имат право дори да променят конституцията. За целта за 18 месеца трябва да съберат 100 хиляди подписа. И държавата няма как да откаже референдум. На ниво община, в зависимост от населението й, летвата е в пъти по-ниска – 2000, 5000 и др.
За сравнение – в България все още сме на ниво обсъждане, при това с променлив успех, дали и как да се даде правото на индивидуална жалба на граждани до Конституционния съд. Защото право на това сега имат: минимум 1/5 от народните представители (48), президентът, Министерският съвет, Върховният касационен съд, Върховният административен съд и главният прокурор.
Наличието на инструмент за контрол като референдумите издига правенето на политика в Швейцария доста над махленското ниво, познато ни в България, тъй като изисква опит, експертиза, рационални аргументи, за да бъде убедено обществото в едно или друго. Вместо „Правят ми ченгеджийски номера!“, „Държат ме за шлифера!“, „Г-н Цветанов, не се правете…“, „Шефе, ти си го избра“ или „Българската култура на стабилност трябва да бъде имплантирана в главите на 500 млн. европейци“ и пр. Въпросът е какво ще остане, ако празнодумието и словесните салати изчезнат от речника на българските политици – или ще трябва да сменим политиците, или ще да ги научим да говорят като швейцарци.
Все едно – ще трябва да направим нещо, ако искаме добра държава. Не дотам идеална и справедлива, каквато описва Платон в „Държавата“, но поне с добри стражи. А добрите стражи, според Платон, трябва да бъдат философи, а също и гневливи, бързи и силни по природа.
За седмицата там Швейцария ни посрещна и изпрати с референдум. В деня на пристигането ни гласуваше дали разходите за образование на децата да бъдат приспадани от доходите за нуждите на данъчното облагане и нещо изключително революционно, предложено от Либералната Зелена партия – дали да замени ДДС с данък върху енергията, получавана от изкопаемите горива (нефт, газ, въглища). ДДС осигурява приходи от 22 милиарда франка годишно в бюджета на Швейцария.
И двете бяха отхвърлени, а радикалната идея на Зелените събра едва 8% подкрепа при избирателна активност от 41.6%. Този път правителство, парламент, бизнес и хората от 26-те кантона бяха против срещу идеята.
В деня на заминаването ни на гарата в Берн младежи събираха подписи за референдум, който да забрани използването на мишки за научни опити от Университета на Берн. Предния ден Мартин ми беше разказал за ново откритие на университета – че липсата на серотонин или норадреналин предизвикват различни видове депресия. В името на биохимията на мозъчните процеси вероятно са били убити мишки. Но ако искаме по-здрави хора, кое ще изберем?
Впрочем мен никой не ме пита. Аз не съм швейцарски гражданин. И си хващам влака за летището в Цюрих.
Снимките, използвани в материала, са от официалните страници на парламента на Швейцария. Заглавието е вдъхновено от пътеписа на Алеко Константинов „Какво? Швейцария ли“, описващ красотите на българската природа. Текстът е плод на пътуване до Швейцария в рамките на проекта „Демокрацията е процес“ на Фондация Дарик и „Репортери без граници“, Швейцария, финансиран от Българо-швейцарската програма за сътрудничество.
ян. 30, 2017 Коментарите са изключени за Диктатура на ТВ-тариата
„Първо. Давам на новия парламент две седмици от свикването му да започне конкретна работа по приемането на решенията на народа от референдума. Ако за две...31 ян., 2017 Коментарите са изключени за И Австрия забранява бурките
31 ян., 2017 Коментарите са изключени за С ново броене прокуратурата брои референдума за задължителен
31 ян., 2017 Коментарите са изключени за И дете с белезници след забраната на Тръмп за бежанците
31 ян., 2017 Коментарите са изключени за Гръцките фермери блокираха пътя при Промахон
31 ян., 2017 Коментарите са изключени за Анкара прати турски военни в гръцки води
ян. 31, 2017 Коментарите са изключени за И Австрия забранява бурките
ян. 31, 2017 Коментарите са изключени за С ново броене прокуратурата брои референдума за задължителен
ян. 31, 2017 Коментарите са изключени за И дете с белезници след забраната на Тръмп за бежанците
ян. 31, 2017 Коментарите са изключени за Гръцките фермери блокираха пътя при Промахон
ян. 31, 2017 Коментарите са изключени за Анкара прати турски военни в гръцки води
CHF | = | лв | |
EUR | = | лв | |
GBP | = | лв | |
USD | = | лв |
ян. 28, 2017 Коментарите са изключени за Разни комшии, разни идеали
ян. 31, 2017 Коментарите са изключени за Върви, народе обгазени!
Над 10 емблематични за София паметници осъмнаха с противогази и табели с иронични надписи. Причината за мащабна акция на неправителствената организация „Спаси...дек. 09, 2016 Коментарите са изключени за Стотици руски спортисти са облажили от допинга
Над 1000 руски спортисти, сред които и олимпийски шампиони, са се облагодетелствали от държавната руска допингова програма между 2011 и 2015 г. В най-малко 30 спорта,...
You must be logged in to post a comment.