"Ислямска държава" не е болестта на Близкия изток, а просто симптом

„Ислямска държава“ не е болестта на Близкия изток, а просто симптом

Снимка: EPA/ БГНЕС

Възходът на „Ислямска държава“ се дължи на дълбоките политически кризи в Сирия и Ирак и тяхното решаване ще доведе до падането на джихадистите. Около това мнение се обединиха специалният представител на Генералния секретар на ООН за Ирак Николай Младенов и анализаторът Джулиън Бармс-Дейси по време на дискусия на Европейския съвет за външнополитическа криза.

Според бившия дипломат №1 на България ИД се е възползвала от дългогодишната политическа криза в Ирак вследствие на падането на сунита Саддам Хюсеин и идването на власт на шиитското правителство на Нури ал-Малики. Репресиите на една религиозна общност върху друга са причина страната да посрещне нашествието на джихадистите с отслабена и разпадаща се армия.

Като пример той посочи покушението на Мосул, което по думите му е предвидено и представено в анализ на ООН. Това е вторият по големина град в Ирак, населен предимно със сунити. Непредвидими обаче бяха действията на иракската армия. Той бе лесно превзет от ИД, след като голяма част от войниците захвърлиха оръжията, а офицери и генерали дезертираха и се прибраха по домовете си.

Така се роди митът за непобедимата мощ на „Ислямска държава“. Слабите държавни институции, наличието на напрежение между шиитски, сунитски и кюрдски общности, корумпираното шиитско правителство позволиха на ИД да се разпростре в страната.

Аналогична е ситуацията в Сирия, която от четири години е разкъсвана от гражданска война. Там също е налице репресивното отношение на една религиозна общност към друга.

Така сунитите от Ирак, които са маргинализирано малцинство там, и сунитите от Сирия, които са репресирани и разделени в различни фракции, борещи се да свалят Асад от власт, приеха в началото главорезите, които предлагаха алтернатива в безизходна ситуация.

Налице е и регионалният сблъсък на влияние между съседните на Сирия и Ирак страни, като шиитски Иран и сунитска Саудитска Арабия.

Ролята на Европа

На фона на тази сложна карта на влияние в Близкия изток е трудно да се определи ролята на Запада и на Европа. Според Джеймс Барнс-Дейси, Европа трябва да вземе предвид няколко факта в сформирането на своя отговор на ИД.

Първият е, че „Ислямската държава“ е симптом на един по-дълбок проблем. Третирането й означава третиране и на този проблем. Вторият е, че в резултат на това терористичната групировка все още успява да спечели доверието на репресираните сунити. Третият е свързан с международната коалиция, в която участват над 60 държави и която засега се ангажира само с въздушни удари срещу позиции на ИД.

Запада трябва да изиграе важна роля в тази битка, но трябва да има предвид дългогодишните проблеми и крехкия баланс между силите в Близкия изток. Всяко по-директно действие би било използвано за изгода от едни и осъдено от други. Запада няма реални партньори в региона за борбата срещу ИД и той не трябва да попада в капана на регионалните войни, смятат панелистите.

В този смисъл Европа може би трябва да изиграе по-скоро дипломатическа роля в този конфликт, отколкото военна. Освен това е необходима и стратегия за прекратяване на финансирането на тази терористична организация, която се възползва от черните пазари и недоволството на местно население.

На въпрос на Ureport.bg каква е вероятността терористичната групировка да се самоунищожи сега, когато някои от нейните бойци, включително чуждестранните джихадисти, се опитват да се отскубнат от ИД, Младенов и Барнс отговориха, че краят й със сигурност ще дойде отвътре.