Четвъртата власт като инструмент за завземане на останалите

Снимка: ЕРА/БГНЕС

Медиите са борса, на която парите се превръщат във влияние. Въпросът е това да се случва на базата на правни норми. Това заяви председателят на Съвета за електронни медии проф. Георги Лозанов по време на откриването на конференция на тема „Медиите като инструмент за завладяване на държавата“.

Повод за събитието е докладът на Центъра за изследване на демокрацията за ситуацията в медийна среда у нас, подготвен със съдействието на фондация „Конрад Аденауер“.

„Завладяването на държавата е нещо различно от традиционната корупция. При тази форма олигархичните кръгове не опитват да спрат работата на държавните институции, а участват ряко в тях и във формирането на законодателството“, обясни председателят на Центъра д-р Огнян Шентов.

По думите му този процес е характерен за много държави. Това, което прави ситуацията у нас толкова опасна обаче е завладяването на държавата в сектор „Сигурност“, където все повече се забелязват факторите на икономическо и политическо влияние.

Ръководителят на медийната програма на „Конрад Аденауер“ за Югоизточна Европа Кристиян Шпар отчете, че страната ни непрестанно спада в кладациите за свобода на словото на организации като „Репортери без граници“.

Като причина за това той не отчита преследването на журналисти от закона, а по-скоро факта, че държавата е най-големият рекламодател в много от медиите у нас.

„Често собствениците на медиите нямат амбиция да предлагат качествен продукт, а да използват медията си за пропагандни цели“, добави той.

Американският посланик у нас Марси Рийс, която е бивш радиожурналист, заяви, че медийният плурализъм е ключов фактор за съвременната демокрация, а българските граждани трябва да са наясно със собствеността на медиите.

„Нека приемем, че ролята на медиите в обществото е да информират. Но ако потребителите получават информация от само една гледна точка, тогава не можем да ги наречем информирани“, добави тя.

Според нея България има адекватно законодателство по темата, но то може да работи единствено при наличието на добри регулатори.

Дипломатът отбеляза глобите на КФН към български издания по повод коментарите им за финансовото състояние на български банки, както и фактът, че едва един на всеки шест българи вярва, че медиите у нас са свободни.

Според докладът на Центъра за изследване на демокрацията практическото прилагане на правните норми за закрила и регулация на медиите продължава да се случва в зависимост от тяхната собственост.

В същото време регистърът на Министерството на културата, където печатните медии са длъжни да вписват своите собственици, представлява една таблица на Excel, в която информацията е изключително оскъдна.

Друг проблем с прозрачността за ниските санкции и неуредените административни процедури за информиране на регулаторните органи за медийни нарушения.

Доктор Мария Йорданова отбеляза, че социалните мрежи имат все по-голямо влияние върху общественото мнение, но дейността и съдържанието в тях все още не попадат в обхвата на българското законодателство.

Експертът по медийно право и преподавател в Софийския университет проф. Нели Огнянова обаче отчете, че прозрачността на медиите и тяхната собственост е част от системен проблем. Тя допълни, че не можем да очакваме медиите да работят на светло, при условие, че това не се случва в останалите сектори.

По думите й държавата е основен играч в ситуацията, тъй като участва пряко в непрозрачното разпределение на средства и финансирането на медиите.

Огнянова препоръча да се последва австрийския пример и да бъде създаден регистър на публичните средства в медиите, а държавните институции да са задължени да се отчитат ежемесечно.

Според Тихомир Безлов през последните две години журналистите са извадили на светло икономически връзки, за които изследователите само са предполагали.

Проблемът обаче идва от ниската рентабилност на медиите и факта, че държавата е пряк инвеститор в повечето от тях. Според различни PR агенции около 5% от европейските средства, които влизат в България, се преразпределят към медиите у нас.

Според журналиста от СЕГА Светослав Терзиев обаче не е толкова важно да се води разговор за собствеността на медиите, а за тяхната издръжка.

„До момента журналистиката не може да отговори на въпроса КОЙ? Изглежда трябва да го премахнем от факултета по журналистика“, каза той.

Според неговата прогноза нерентабилността на традиционните медии рано или късно ще доведе до ситуация, в която всички те ще се издържат от държавата – нещо, което ги прави инструменти на властта и подкопава независимата журналистика.

Терзиев твърди, че единственият начин за справяне с проблема е да се окаже натиск върху инстутициите да изкарат на светло разпределението на пари към медиите.

Неясно КОЙ държи медиите

Концентрацията на медийната собственост е тенденция в цяла Европа. Специфичното за България е, че собствениците остават тайна. Това коментира Алина Добрева от Центъра за медиен плурализъм и медийна свобода във Флоренция пред БНР.

„Нещата, които са по-специфични за България, са например прозрачността на медийната собственост. Чуваме някои изказвания в медиите, но на практика, когато се стигне до конкретни данни, до конкретни документи, такива липсват и ако един обикновен гражданин се опита да стигне до крайния собственик на медия, то тогава това е проблем. Всъщност цялата концентрация на медийния пазар и политическата зависимост на медийния пазар в България са проблемни и непрозрачни“, каза медийният експерт.

По думите ѝ проблемът е в крайните собственици. „Възможно е да се покажат собственици, които са само фасадни собственици на медиите и тогава изкуствено се получава, че виждаме една по-плуралистична картина на медийния пазар, както и не виждаме конкретната политическа обвързаност, но искам да подчертая, че политическата обвързаност и политическата намеса в медиите не е само от гледна точка на собственост и бихме били нереалистични, ако разглеждаме само този проблем, защото проблемът е и в самото финансиране и контрола върху рекламните пазари“, посочи тя.