Бивши политици връщат Симеон II в обращение

Симеон Сакскобургготски. Снимка: БГНЕС

Симеон Сакскобургготски. Снимка: БГНЕС

За връщане на Симеон Сакскобургготски като „мерцедес“ на българската политика и ангажирането му със специални външнополитически мисии призова днес комитет от 100 общественици.

[related-posts]

Стотимата, сред които има бивши депутати от партията на Сакскобургготски НДСВ, призоваха за „обективна оценка“ на ролята на Симеон за развитието на България и за използването на потенциала му.

В подписката към обръщението са се подписали бившият евродепутат и депутат в българския парламент Станимир Илчев, историците проф. Андрей Пантев и акад. Георги Марков, бившият министър на земеделието Мехмед Дикме, бившият председател на парламента Огнян Герджиков, треньорът на националния отбор по волейбол Пламен Константинов – бивш кандидат за кмет на София от партията, ген. Симеон Симеонов и др.

Сред подписалите се не беше обаче Соломон Паси, който беше външен министър в правителството на Сакскобургготски.

Инициативният комитет изтъкна редица суперлативи за управлението на бившия монарх и премиер. „Българският среден бизнес стъпи на кръга и започна да се оформя средна класа, безработицата спадна наполовина“, заявяват стотимата. При Сакскобургготски дори „кривата на раждаемостта за пръв започна да се променя в положителна посока. Забави се темпът на емиграция от страната, а корупцията достигна най-ниски нива от началото на прехода. За първи път действащ премиер не се изкуши да контролира медии или да създава медийна империя, беше спряна и чистката в администрацията по партийно-партизански подбуди“.

„Ретроградни кръгове не простиха на Симеон II, че през периода 2001-2005 година в управлението на страната остана най-малък брой служители и сътрудници на бившата Държавна сигурност, и че България бе приета в Европейския съюз през 2007 година, вместо 5-6 години по-късно“, пишат още авторите на обръщението.

Според тях през годините на неговия премиерски мандат са изригнали мащабни кампании за дискредитирането на Симеон II. Най-голямата от тях била сагата „царски имоти“.

Стототимата посочват, че връщането на имотите на Симеон – дворците и горите в Рила, е започнало още през 1998 г. с решение на Конституционния съд, години преди управлението му. „Можеше ли Симеон II да си остане в Мадрид и спокойно да изчака приключването на процеса по възстановяване на собствеността му (…), ако единствената му цел са били имотите“. В патетичния апел те говорят също за опит за „втора национализация“, вдъхновена от политически и олигархични интереси и намекват, че някой има интерес от приватизирането на царските имоти в негова полза: „Кой има интерес Симеон II да напусне България, лишен от бащиния си покрив, изграден от предците му; Не са ли вече маркирани някои от обектите за приватизиране в полза на онези, които са ги обитавали и ловували в тях 45 години?“.

Стотимата призовават „медии, политици и общество“ да дадат своята „обективна оценка“ за ролята на Симеон за развитието на България.

„В България може да станат политици всички, могат да станат бизнесмени всички, но цар е един единствен човек – дали някой го приема си е лично негов проблем. Когато някои го охулват, дали си дават оценка, че Българската православна църква безусловно го приема като институция и винаги той е канен именно в ролята си на цар“, запита бившият земеделски министър Мехмед Дикме.

Той коментира, че след 2005 година са сменили редица правителства и политици, но нито едно от тях не е успяло да вкара страната ни в Шенген – единствената задача, която е останала неизпълнена от Симеон II.

Дикме заяви, че именно благодарение на Симеон Сакскобургготски сме били приети в ЕС и НАТО, години преди да сме готови за това. Дикме призова за обединение от около „светлата личност на Симеон II“ и използване на неговия потенциал и международен авторитет.

Инициативният комитет отрече – за пореден път в последните дни, призивът да е увертюра към участие на Симеон в президентските избори догодина. „Царят няма да става президент. Но ако се кандидатира и хората го изберат – защо да не стане? Но той няма такива намерения“, коментира още Дикме.

Ексдепутатът Станимир Илчев пък обърна внимание на ролята, която би могъл да има Симеон Сакскобургготски в „борбата ни за Шенген“ и попита няма ли да е далеч по-добре, ако към Бойко Борисов, Сергей Станишев и Цецка Цачева се присъедини Симеон Сакскобургготски.

„Виждам го в позицията на човек, който се нагърбва, когато правителството и парламентът го потърсят, в рамките на специални мисии“, каза Илчев и коментира, че „има места, където българските министри и програмите на министерствата“ не впечатляват така, както една личност, която чрез неформален разговор може да отвори много повече врати.

Илчев твърди, че Симеон е запознат с обръщението и инициативата, но няма никаква „инспирация“ или очаквания от негова страна. Той отрече да се подготвя нов политически проект, след което обаче посочи, че както „войникът, който се връща от война“ никога не би искал отново да воюва, но ако утре му се наложи, го прави.

Във Врана имаме „Мерцедес“, но той се оказа непригоден за българското политическо безпътие – за него се оказаха пригодни автомобили „Лада“, каза бившият депутат Минчо Спасов. И добави: „нямаме против ладите, но се нуждаем от представителни коли, с които да спрем на европейския паркинг и да бъдем поне с равен старт с останалите“.

Спасов обясни, че предстои дискусия за това как може да бъде впрегнат ресурсът на Симеон II в полза на България.

На въпрос защо това обръщение се прави точно в момента и какъв е непосредственият повод, както и дали не става дума за сделка със сегашните управляващи, Илчев отвърна, че няма никаква сделка
и било „чудовищно“ Симеон да се опитва да направи сделка с правителството чрез група хора, които не са облечени във власт и не разполагат с никакви механизми на тайно овластяване.