"Галъп": Четири партии в европарламента, ГЕРБ води с малко на БСП

„Галъп“: Четири партии в европарламента, ГЕРБ води с малко на БСП

По-малко от два месеца преди европейските избори електоралните нагласи към ГЕРБ и БСП продължават да са на сходни нива, сочи изследване на „Галъп интернешънъл“.

Поредното изследване е проведено между 28 март и 3 април сред 1013 пълнолетни граждани в цялата страна. Според него 20,9% от избирателите биха гласували за ГЕРБ, а 20% за БСП.

ДПС по традиция остава стабилно на нива над 6%. Сред новите формации „България без цензура“ запазва най-реални шансове за присъствие в Европейския парламент с над 5% заявени електорални нагласи. АБВ запазва подкрепата си над 3%, а Реформаторският блок отбелязва спад до нива малко над 2% и това поставя под съмнение възможността на двете формации да преминат бариерата на предстоящите евроизбори.

Битката при националистите продължава да е оспорвана, като засега не се потвърждава хипотезата, че проруската позиция предизвиква видим ръст при електоралния потенциал на „Атака“. НФСБ и „Атака“ са на сходни позиции над 2% и ще им е необходима сериозна мобилизация, ако искат да имат евродепутат.

Резултатите са от нарочен въпрос за предстоящите избори за Европейски парламент с изредени партии и коалиции в т.нар. шоукарта. Данните в този въпрос не могат да се считат за прогноза за изборния резултат, те отразяват единствено декларативни нагласи.

Такъв тип въпрос „Галъп интернешънъл“ задава обикновено в предизборна ситуация. Освен него, агенцията ползва и традиционния си открит въпрос „Ако изборите за Народно събрание се проведат сега…“. Отговорите в него потвърждават тенденциите от въпроса за европейските избори.

Очакваната избирателна активност е 2.6 – 2.8 милиона души – въпреки че по традиция обявяващите, че ще гласуват, са с по-големи дялове. По-точни прогнози за разпределението на местата в Европарламента обаче са възможни в следващ етап.

Данните за доверие в основните институции се колебаят в обичайните си за последните месеци нива от около 25% за правителството и около 30% за президента. Няма съществена динамика и в доверието към основни публични фигури.

Подобни нива на доверие в правителството в последните години са регистрирани в части от мандатите на Борисов и на Тройната коалиция. Сходни са били данните във втората половина от мандата на Борисов, а последните две години от управлението на Тройната коалиция, например, са при доверие на по-ниски нива.
Подобни данни за доверие в президента обаче са регистрирани за последно в края на мандата на президента Желев през 1996 г. Парламентът пък през този месец е слязъл до 12% доверие – обичайно ниска стойност за тази институция. Оптимистични нагласи в началото на април споделят в 18% от случаите – в традиционния въпрос на „Галъп интернешънъл“ – „Накъде върви България“.

17% твърдят, че биха участвали в протест срещу правителството на Пламен Орешарски, което е сравнително висока заявена готовност. В същото време близо 60% не искат Борисов отново да е министър-председател. 35% смятат, че са необходими предсрочни избори, но 44% са на обратното мнение.

„Галъп интернешънъл“ отново зададе блок въпроси, свързани с кризата с Украйна. 49% не подкрепят санкции срещу Русия, а 21% са на противоположното мнение. На този фон контрастират привържениците на дясноцентристки партии, при които мненията са на практика поделени между опциите „за“ и „против“. Мнозинство от 56% не очаква кризата в Украйна да прерасне във военен конфликт.

Няма еднозначна картина в отговорите на въпроса за одобрение на присъединяването на Крим към Русия. Все пак одобрението преобладава над неодобрението, а картината при привържениците на различните партии е различна – при ГЕРБ най-чувствителен е делът на по-скоро негативните оценки, при БСП – на позитивни, при ДПС преобладава колебание и т.н.

Подобни са отговорите на въпроса за одобряването на политическа ориентация на Украйна – мненията са на практика симетрично поделени между тези, които подкрепят сближаване на Украйна с Русия и тези, които подкрепят сближаването й с ЕС. При електоратите на двете основни партии структурата на мненията е огледална. Общественото съзнание по тези въпроси още е объркано, но като цяло проличават традиционните разделителни линии и тяхното партийно отражение.