Как Цацаров бастиса румънския модел у нас

Главният прокурор Сотир Цацаров. Снимка: БГНЕС

Да знаете, че никога няма да ги стигнем румънците. Или поне не с този главен прокурор и с тази Темида изобщо. Едно е сигурно – засега главният прокурор Сотир Цацаров води с 2:0 пред министър Христо Иванов. А от другата страна на Дунава Национална дирекция Антикорупция (ударен прокуорски отряд от стотина прокурори) работи по над 4000 разследвания, а в 93% от случаите делата приключват с наказателни присъди. Един анализ на Калина Николаева.

Звено за борба с корупцията и специален орган, който да следи за конфликт на интереси по върховете на държавата по румънския, работещ, модел. Такива идеи се прокраднаха в публичното пространство, докато през януари властите в България чакаха поредния доклад на Европейската комисия.

Е, докладът мина, критиките бяха преглътнати, а идеите за радикална промяна в модела, която да отвори възможност за разриване на корупционните обори, се разби в стената на политическото статукво.

Оказа се, че идеята на правосъдния министър Христо Иванов за независим орган срещу корупцията, отделен от йерархията на прокуратурата и неподчинен на главния прокурор, се префасонира в специално звено към държавното обвинение. Точно каквото иска и предлага главният прокурор Сотир Цацаров.

Такива звена има още от времето на Борис Велчев. И от тях няма резултат. Тоест абсолютно нищо няма да се промени. От същите хора в прокуратурата, МВР и ДАНС, подчиняващи се на същата йерархия, ще очакваме изведнъж успешно да сборят корупцията по високите етажи на властта.

Изведнъж да видят престъпления, за които досега са си затваряли очите. Няма да има специален подбор на кадрите, за да бъдат открити шепата хора с безупречна репутация и минимален корупционен риск, няма да има отделен разследващ апарат, който да държи под око политическия, съдебния и икономическия елит. Няма как прокуратура, която на практика е нереформирана, да работи за реформа.

Как ли Цацаров успя да бастиса идеята на Иванов? И защо ли в правителството тежи повече гласът на главният прокурор, отколкото този на правосъдния министър? Може би Цацаров има скрити козове срещу премиера Бойко Борисов. Или пък обяснението е много по-прозаично – Борисов, а и управляващите като цяло, нямат никакъв интерес от промяна в статуквото.

Защото ако се намери политическа воля за създаване на нов орган за борба с корупцията, те може да се окажат първите му „клиенти“. В прокуратурата също имат интерес от запазване на статуквото – недосегаем първи обвинител, който може да има последната дума по всяка преписка и дело, политически режисирани акции, контролирано спускане на информация към определени медии.

Никой не иска промяна на това, че „главният прокурор осъществява надзор за законност и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори“ (по конституция) и „прокуратурата е единна и централизирана. Всички прокурори и следователи са подчинени на главния прокурор“ (според Закона за съдебната власт).

Пък и ако главният прокурор загуби най-апетитните дела – тези, срещу хората от властта, той ще се превърне в един обикновен шеф в държавното обвинение, а с лаврите и медийното влияние ще се кичи друг.

По същата причина стратегията за продължаване на съдебната реформа, разработена от Иванов, не мина в първоначалния си вид. Нещо пак свързано с прокуратурата – идеята за международна експертиза на държавното обвинение (срещу която горещо скочи Цацаров), остана мониторинг върху институцията в рамките на механизма за сътрудничество и оценка на ЕК.

Казано иначе – Цацаров вече води с 2:0 на Иванов. И за неговите идеи не трябва да се правят и минимални законови промени. Докато за тези на Иванов трябваше да се пипа и конституцията. Което също би било изпитание за мнозинството.

Докладът на междуведомствената група, на базата на който преди седмица правителството прие идеята на Цацаров, не беше огласен. Не видяхме аргументи. Вероятно така тайно ще бъде сформирано и поредното звено, подчинено на главния прокурор. Няма да разберем нито кой е влязъл в него, нито как е избран. Сигурно обаче ще бъдем заринати от съобщения за успехите му и нито дума, ако те катастрофират в съда.

Сходна е ситуацията и с другия орган, който трябваше да бъде създаден по румънски модел и да следи за конфликт на интереси. Според вицепремиера Меглена Кунева този „нов“ орган ще се роди от сливането на комисията за конфликт на интереси и БОРКОР.

В чия ли глава се е родила гениалната идея, че като се съберат две компрометирани и нищоправещи структури (едната от които използвана успешно за политическа саморазправа) от това някак си ще се получи ефективен орган. Няма как да стане. В случая умножаването на два минуса не е равно на положителен резултат. Единственото правилно решение за БОРКОР и комисията за конфликт на интереси е те да бъдат закрити.

А ако наистина се прави нов орган, подборът на кадрите в него да бъде безупречен, а правомощията му да бъдат така регламентирани, че рисковете от политическо влияние на бъдат минимализирани.

Тук мерките ще са палиативни. И ни най-малко не може да се прогнозира, че до следващия доклад на ЕК след година нещо ще се е променило. Румънският модел се изгуби някъде по пътя от Букурещ до София.