Три патриотични идеи за 3 март

Паметникът на българските опълченци в София

24 май е по-истинският национален празник – също и 6 септември, от Трети март. Минута мълчание стига, вместо фалшиви речи. И е време да вдигнем един паметник на българската армия.

В навечерието на националния празник 3 март, обявен за Деня на Освобождението на България от османско иго, обществото е на патрЕотична вълна.

Готви ли се война с “освободителката” – за едни, и поробителка за други – Русия, какво да правим с Паметника на Съветската армия и Левски божество ли е – или герой по Максим Генчев.

Трети март 1878 г. (19 февруари по стар стил) е датата, на която се подписва Санстефанският мирен договор между две империи – Руската и Османската. Той слага край на Руско-турската война (1877-1878 г.) и поставя началото на Третата българска държава след пет века османско владичество.

Снимка: WikiMedia

Стига с утопиите и “братушките”

Ражда се утопията всички българи да живеят в една свободна национална държава, разбита на пух и прах едва няколко месеца по-късно на Берлинския конгрес. Там България е разпарчетосана на седем части – съседите отмъкват каквото могат. И се залагат барутните погреби на Балканите за десетилетия напред.

Снимка: WikiMedia

Защо един национален празник в 21 век трябва да е основан на нереализираните утопии от 19 век? Това още повече подхранва вечното ни чувство на неудовлетвореност – комплексът, че нищо не зависи от нас, а други решават съдбата ни.

Освобождава ни Русия, разделят ни Великите сили, съседите ни печелят – това са изводите след 3 март.

Не е ли по-добре да почитаме безспорните си успехи? Например национален празник да стане 24 май – Денят на българската просвета и култура и на славянската писменост? Не са много нациите по света, които могат да се похвалят със създаването на азбука, използвана от 252 милиона души. Или 6 септември – денят на Съединението на България, извършено въпреки Руската империя.

Паметници

Ако се разходим из София, ще видим паметник на Цар Освободител (Александър II, руски император) пред Народното събрание; на метри огромният Паметник на Съветската армия; а пред НДК – соцпаметникът с гръмкото име и разпадаща се структура “1300 години България“. В българската столица има повече улици, кръстени на руски, отколкото на български офицери. Тази несправедливост е редно да бъде поправена.

Къде е Паметникът на българската армия, драги патриоти? Излишни са споровете какво да се прави с Петоъгълника пред НДК. Нека се върне там Паметникът на загиналите от Първи и Шести пехотни полкове (познат и като Паметник на знайния воин и Войнишки паметник) и мястото да се обособи като парк на българската памет – военна, културна.

Да има едно място в столицата, където да са почетени българи, а не “другари”. Не е ли логично, че преди да ни “освободят”, за да има България, е имало и българска армия. А тя заслужава повече от скромния паметник на летците-защитници на София и на капитан Списаревски.

Героите

Спрете с речите, г-да политици. Протяжни, досадни, фалшиви и назидателни. Явно няма добри писачи на тържествени и емоционални слова.

Отдайте нужното – минута мълчание, и се прибирайте по домовете. Тези нелепици и протокол, наследен от тоталитарната държава, едва ли ще вдъхновят нов Левски, Ботев или Паисий. По-скоро ще го накарат да емигрира.

Стига рециклиране на “героичното минало”, че ще изпуснем и бъдещето.